всякакви други разни неща

и значи
имало една притча на не-знам-си-кой-народ за баща и син
бащата се опитвал да научи сина си доверие и обич
'скачай', казвал му, 'аз ще те хвана'
и детето скачало
и бащата го хващал
'скачай по- нависоко', казвал баща му
синът скачал по- високо
и така скачал от следващото стъпало и от по- следващото, и от по- следващото и се изкачвал все по- нагоре и все по- нагоре, и всеки път баща му го хващал
когато стигнал до най- високото стъпало, синът погледнал надолу, изплашил се, но въпреки всичко, когато чул вика 'скачай, аз ще те хвана', скочил
и бащата не го хванал.
а когато момечето се изправило, цялото разкървавено и не само... според притчата се било научило да разбира и нещо друго - живота.

та половината филми, на които напоследък попадам, по някакъв начин говорят за това
а почти всички песни псуват този, който те е изпуснал
и изобщо, почти всичко внушава, че все ще има някой, някъде, някак си, който няма да позволи да паднеш или ще се погрижи за теб, ако се удариш
и изглежда толкова невроятно този човек да го няма, да си се разминал с него, но да не го познаеш, да си го излъгал и той да те е напуснал, че си почти 1оо% - това никога няма да стане
и всякакви други разни такива неща

damn damn damn

You know nothing of love
You`ve done nothing for love
You are nothing but love

save you

изобщо само глупости

go away


Save You"

Gonna save you fucker,....not gonna lose you
Feeling cocky and strong,.. can't let you go,...
Too important to me

Too important to us,... we'd be lost without you
Baby, let yourself fall,... I'm right below you now

And fuck me if I say something you don't wanna hear
And fuck if you only hear what you wanna hear
Fuck me if I care,... but I'm not leaving here

You helped me when I was down,... I'll help when you're down
Why are you hitting yourself,... c'mon hit me instead

Let's pick up your will,... it's grown fat and lazy
I'm sympathetic as well,... don't go on me now

And I'm not living this life without you, I'm selfist and clear
And you're not leaving here without me, I don't wanna be without
My best friend,... wake up to see you could have it all

Cause there is but you,... and something within you
It's taken control,.. let's beat it, get up let's go

Oh you're in your own world, let's see the whole world
Let's pick up your soul

And fuck me if I say something you don't wanna hear
And fuck me if you only hear the treble in your head
Please help,... me,... to help you,... help yourself

Help me help yourself,... please want me to,... please let me to

Help you

pearl jam
bla bla
save you
шарената вечер

ела при мен?

има книги, на които трябва да попаднеш в точния момент
тази не го уцели и сега ще ми се върти из главата, ще ми се върти из главата и ще се върти из главта ми
и после там пише:

" Всичко се променя.
Никога нищо не свършва наистина.
Един ден - ако тогава все още изобщо може да се употребява това понятие, ако в края на времето все още има цикъл на светлина и мрак, рисуван от звездите и планетите, които се въртят около тях - една невъобразимо могъща и добронамерена сила ще запретне ръкави, защото моментът най- сетне ще бъде дошъл. Може би няма да сме ние, а другите, с които ще се открием през необятните пусти пространства на космоса. Може би ще си бъдем ние, но много различни от сега - слети в едно общо пулсиращо съзнание или пък еволюирали до степен, в която толкова приличаме на сегашните хора, колкото ние приличаме на зелената еуглена. А може би - честно казано, аз вярвам по- скоро в това - ще си бъдем почти същите. Точно както хората, които са запалили първия огън, са почти същите като онези, които ходят по Луната.
Но един ден те - или ние - ще изпълнят това, към което сме се стремили през всичките десетки и стотици хилядолетия на еволюцията си.
Разбира се, тогава смъртта ще е победена много отдавна. Абсурдната болест с часовников механизъм, заложена във всички форми на живот с единствената цел да поддържа равновесието в ограничената екосистема на една планета, ще е станала напълно излишна в една покорна, гостоприемна, безкрайна вселена от възможности. Животът е кръстоносен поход срещу неживата материя, който ще продължи толкова, колкото е нужно, докато и последната молекула на края на света носи искрицата на съзнанието.
Но един ден ние - те - ще се обърнем назад, за да подадем ръка на всички онези, които не са имали късмета да се родят в новото време.
Всяка форма на живот е оставила ясен отпечатък в материалния свят, през който е преминала, преди да угасне. Следата не избледнява - тя просто се разбърква със следите от всички останали животи, но атомите и вълните й пазят спомена за нея, като частички в един огромен пъзел, умопомрачително многобройни, но все пак краен брой. Задачата от тези следи да бъде възстановен животът, който ги е оставил, изглежда абсурдно сложна и мъчителна, но ако се замислиш какво представляваме и защо сме поставени тук, тя е неизбежна.
И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно.
И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна."
защото
"Всеки ден в 22:22 знам точно от колко дни не сме се виждали. Всеки път, когато се разделим за толкова дълго, се изненадвам от това как изглеждаш - понякога ми се струваш по- ниска, отколкото си спомням, или пък съм забравил колко обичам устните ти, или за първи път (така ми се струва) виждам стоманеносиво в зелените ти очи, или пък бял косъм в косата ти."
защото
"аз вярвам в любовта на тялото
и ако не излезеш от тази стая, ще те целуна"
или нещо подобно
Богдан Русев

...

рано, много рано сутрин в Строежа
рано, много рано сутрин в главата ми
вън е мъгла
вън няма нищо
вън е тъмно
тук е сигурно
и няма нищо друго
не ти ли казах в какво вярвам
не ти ли казах, че всичко ще мине
и аз ще давам и ти ще даваш
и после ще гледам натам и ще пазя този номер... това не е обикновено
рано, много рано сутрин всичко е странно
рано, много рано сутрин обичам тази песен
и гласът му
повече от оригинала

'съскане за сбогом'
това мога

...

имам да кажа нещо за новия вокалист на Gravity Co.
не става
искам Явор
кой е тоя, дето си мисли, че може да пее неговите песни
кой е тоя, дето си мисли, че може да използва неговия глас
изобщо...

мисля, че е слушал прекалено много inxs
мисля, че сценичното му поведение е повече за тази група
а аз си кътам Gravity Co.
прекалено са си мои, за да .. ги слушам с този човек като вокал

damn, не го бива
даже не е стилен
даже нищо общо няма

...

тази война
току що започна
започна с гърмежи и радостни викове
започна с вино и усмивки на жени
започна с мен,
с пъзели
и някакви безпосочни думи
дебнения
сенки,
спотаени зад завесите

започна с твоя силует,
надвесен над моя..
започна с малки водопади
от думи,
оплетени в ръцете ни -
използвам ги като камшици,
който да раздерат
нежната кожа на смеха ти

тази война
току що започна
и ти си този,
който я води,
разиграваш битките й
по баровете
зад бутилките със странна форма
а аз се уча
на твоята войнствена философия
и никога не мога да мина границата между
Нея и Мен,
за да се почувствам част от тебе
от сянката в очите
от онова любимо малко място
под брадичката,
където всичко е безкрайно и нежно,
мое

една усмивка,
скрита зад позата на независим човек,
може да е нашето примирие.

One Art

The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster,

Lose something every day. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.

Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.

I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three beloved houses went.
The art of losing isn't hard to master.

I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.

-- Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) a disaster.


Elizabeth Bishop

изгубвай по нещо всеки ден...
damn, после какво ще остане..?

eden

hooverphonic
е песента за вечерта

...

тези дни ми се вика
направо ми се крещи
тези дни не мога да се разбера със себе си
да степенувам нещата
този мой 8ми беше странен и беше важен, кънтящ, бърз, заместващ... беше вторият вариант на всеки един..
дишаш много шумно,
мое мълчание,
и не мога да чуя
какво имам да казвам
сам на себе си,
освен,
че ми омръзна да се припознавам
във всеки човек
със сериозен поглед
и ръце в джобовете
- една малка черна дупка
от самостоятелности
поглъща
усмивките ми
и само седя до теб
като наказано малко дете
със залепени устни
свити пръсти
и напрежение
навсякъде по тялото
-
омръзна ми
да припознавам дните си
на такива с теб и без теб
това време
не е за сериозности,
то е за безпътечни мисли
проекти
на самотата
за комуникации
рано сутрин
след бутилки вино
и смях
след дим и странни силуети
след погледи,
поляти със сладости
и контролни,
сбъркани посоки
и сигурности,
че когато падна,
ще си зад мен,
за да не се ударя,
а само да кажа
'на косъм беше'
-
желания
и нищо повече

приеми всичките ми извинения, че те убождам всеки път... винаги
не знам дали аз ще приема твоите обаче.

hello hangover, how ya doin my old friend

и така
в момента гласът ми е дрезгав
в момента всичко е дрезгаво - и светлината, и музката
не искам да стоя там и някой друг да е до мен, вместо теб
не искам някой друг да ми взима бира
да ме чака
и аз да чакам
защото не искам да съм с някой друг
много рано се разбра, че:
не съм уреден голям човек
не ставам за организатор
не всичко върви по вода
изобщо от малките неща правя големи
искам да съм непукист

hello hangover
how ya doin my old friend
it's been a long long time

освен това
понякога, но само понякога
ми се иска
да мога да обърна гръб на всичко това
да стана
като ония жени по баровете
с маргарити в ръцете
и студени погледи
на които изобщо
не им пука
за теб
или него
изобщо за никого
и нощ след нощ
потъват в дим
сред много усмихнати
измъчени хора
които танцуват с тях
ама ги в страх
дори с ръка да ги докоснат
защото
тези жени не са за това
тях ги гледат
отдалече...

лоша дума,
че ми пъхна тези мисли
в главата