...

тези дни ми се вика
направо ми се крещи
тези дни не мога да се разбера със себе си
да степенувам нещата
този мой 8ми беше странен и беше важен, кънтящ, бърз, заместващ... беше вторият вариант на всеки един..
дишаш много шумно,
мое мълчание,
и не мога да чуя
какво имам да казвам
сам на себе си,
освен,
че ми омръзна да се припознавам
във всеки човек
със сериозен поглед
и ръце в джобовете
- една малка черна дупка
от самостоятелности
поглъща
усмивките ми
и само седя до теб
като наказано малко дете
със залепени устни
свити пръсти
и напрежение
навсякъде по тялото
-
омръзна ми
да припознавам дните си
на такива с теб и без теб
това време
не е за сериозности,
то е за безпътечни мисли
проекти
на самотата
за комуникации
рано сутрин
след бутилки вино
и смях
след дим и странни силуети
след погледи,
поляти със сладости
и контролни,
сбъркани посоки
и сигурности,
че когато падна,
ще си зад мен,
за да не се ударя,
а само да кажа
'на косъм беше'
-
желания
и нищо повече

приеми всичките ми извинения, че те убождам всеки път... винаги
не знам дали аз ще приема твоите обаче.