всякакви други разни неща

и значи
имало една притча на не-знам-си-кой-народ за баща и син
бащата се опитвал да научи сина си доверие и обич
'скачай', казвал му, 'аз ще те хвана'
и детето скачало
и бащата го хващал
'скачай по- нависоко', казвал баща му
синът скачал по- високо
и така скачал от следващото стъпало и от по- следващото, и от по- следващото и се изкачвал все по- нагоре и все по- нагоре, и всеки път баща му го хващал
когато стигнал до най- високото стъпало, синът погледнал надолу, изплашил се, но въпреки всичко, когато чул вика 'скачай, аз ще те хвана', скочил
и бащата не го хванал.
а когато момечето се изправило, цялото разкървавено и не само... според притчата се било научило да разбира и нещо друго - живота.

та половината филми, на които напоследък попадам, по някакъв начин говорят за това
а почти всички песни псуват този, който те е изпуснал
и изобщо, почти всичко внушава, че все ще има някой, някъде, някак си, който няма да позволи да паднеш или ще се погрижи за теб, ако се удариш
и изглежда толкова невроятно този човек да го няма, да си се разминал с него, но да не го познаеш, да си го излъгал и той да те е напуснал, че си почти 1оо% - това никога няма да стане
и всякакви други разни такива неща