След весела Му Трябва Малко надежда

няма вече песимистично малко човече
то порастна голямо

резенчетата в постелятата спряха да ухаят
когато изпозлваш една възможност
прекалено често, тя губи желание
да я опитваш вечер и на зазоряване

ако мога да увличам
оптимизмът ми ще бъде лимон,
разчертан из миглите
с дъх на цигара

в онази кутийка цялата съм аз
собственоръчно изгладена,
ясно очертана, с червен шал са вързани очите...
прилежно моделирана

циничен оптимизъм с моите очи
ще гледа към моето лице
а ще слуша с неговите уши