опитват се да възпитават чувство за ред
да ти обясняват, че не можеш да бъдеш моделиран
че не можеш да бъдеш приготвен, внимателно създаден за друг
че сам избираш себе си
че тънките линии, които те държат цял са много здрави, въпреки привидната им крехкост
че да гледаш напред и да знаеш, че няма да се спънеш е нещо разбираемо, но че то НЕ трябва да се приема за даденост
че множеството избори очертават окончателно пътя, който се извива според собствените ти представи в рамка
че чувството за споделен и завърнал се ден е остатък от мъгливите облаци, които някога си бил и че то не се вписва в общата картина на улегнал, твърд поглед
че заедно с дръпнатите завеси и закритите прозорци, светнатите лампи и чувството, че червеното вече не ти отива идват кротките вечери на омръзналото ми НЕочакване
а аз казвам, че :
.снимките все още пазят заредените спомени, готови да избухнат
.пътят никога не е окончателно избран, оформен и създаден
.началото на радостта се крие в събуждането за деня
.онези, забравените дракони пак ще танцуват и ще оставят зад себе си реално разрушение и живи усмивки на движещо се разнообразие с вкус на приключения и слава
.онзи зимен следобед с меденки и сняг, аромат на мандарини и приближаващи празници, с не толкова щастливо, но уютно и сърдечно изпращане ще се повтори пак, но този път по-топъл и по-познат
.странните аромати водят живота след себе си и му разказват приказки, а той ги сънува.