ами да, всичко се променя, знам.
ха!
и злобно ти казвам, че великденското момиче не прави изключение... макар че това би било добър край (лъжа, разбира се)
съвпаденията са всъщност трябващо-да-се-случат-неща, но съм сигурна, че онова разминаване можеше да завърши в тъмния коридор между две стаи и доволно да си остане така (пак лъжа...но for what it's worth it was worth all the while!)
трябваше да заплача (колко удобно, не мислиш ли) тогава или да кажа всичко... баба смята, че такива неща не се премълчават, колкото и неудобни да са за езика те... иначе после стават неудобни за ума ти (адски права е между другото... вече почва да личи :) )
онези думи не са за мен, усещам го
но са близо до мен, ще трябва да го признаеш и ми е невъзможно да не се върна пак там
' аз съм само една приспивна песен' и обичам да приспивам
обичам и да съм онзи човек, който слиза надолу с такова нетърпение, че сивата гара сутринта изглежда красива... не искам да съм този, който се прибира след това и морето е ужасно голямо и някой друг ужасно далеч
ще бъдеш ли там?
ще бъдеш.
аз ще бъда ли там?
ще бъда.
но няма да се усмихваме един на друг...по простата причина, че няма да се виждаме...паяжините принципно пречат на тези неща
"космосът е дълбок, уважаеми господине!"
много дълбок
почти бездънен
и много валежен... валежен... валежен
"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
идва време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви. (Вирт)"


има много, много, много по-важни неща... накъдето и да погледнеш
само че банално или не...това искане-неискане (личи си, че не го желаеш всъщност) да те забрави със зимата удря мен, също както теб.

О, аз ще избягам от теб,
както избягах и от другите.
Аз ще забравя за теб,
както забравих и за другите.
Но преди това искам нещо
и го искам скромно.
Преди това ме скрий,
скрий ме при себе си
дълбоко.
Дай ми да видя през
твоите очи
да видя синьото на небето.
Нека да усетя вятъра,
вятъра през твoите пръсти.
Позволи да вкуся от дните
от тях...с твоите устни.
Но най-вече скромно те моля,
моля те
да оставя от себе си в тебе.

имаме сънища - толкова истински, че денят сякаш не е нищо повече от избледняла нощ
не искам да си спомням за вечерта, защото по отношение на това
се чувствам скъперник
и все пак... вятърът върви след някой през стаите
...някой вижда хванати една в друга ръце
...някой ги следва през минутите
...някой знае, че едната е негова, знае чия е и другата, затова не може да спре да гледа преплетените пръсти...сякаш никога, никога няма да се пуснат
...някой вече е бил прегръщан така, ето защо жегва, когато се изгуби в разкъсаната мрежа
...на някой (някого) не му стигаше онази близост
...някой видя лятото с дъгите в съня си
...някой познава лице без глас...но си спомняше и протегната ръка с изпъкнали жили -следвайки очертанията им, падаше в мрака
...никак не му се спеше на някой, но знаеше до кого ще се събуди
...някой си спомня блокове, разпръснати в триъгълник
...някой си спомня, че му трябва още
...някой иска да са препълнени очите му, защото
'ще те разбирам всеки момент
ще се усмихвам с теб
...
самотен човек стои пред мен' (остава)
...някой няма да си го представя сред хора, в които се събира цялото небе

да, но днес не беше ден, взет на заем
честит първи сняг

п.п.
отново не знам на кого е снимката там горе, в ъгълчето
но бих искала да застана ей там.

някой получи песен по пощата
...само една песен получи някой
някой глупаво не поставя точки в края на изреченията, а следва въображаеми запетаи, които не водят до край, а до нови измислени многоточия
...не спира да се умихва вечер някой
на някой (знам, че е правилно някого) не му се пише и не му се говори, защото всичко, което каже, се свежда до едно и всичко, което мисли звучи тъжно или гневно и объркано-самичко, но не красиво
...танцува му се по покривите на някой (някого)

някой изисква последното кафе от последния ден на последното странно място над последната и все пак първа спирка
...иска да се върне в онова училище някой
някой иска отново да ги види наредени в кръг, увличащо да гледат към небето и тихичко да си спомнят, че ще хванат някой (някого, знам!) за ръката после и спокойно и сигурно ще го отведат при себе си в тъмнината
...желае да се почувства голям някой
някой се опитва да вълнува с желание, да намери малко от себе си наоколо, да изкрещи много силно, за да го чуят върхарите: 'обичам ...многоточията!'
...страхливец е някой


даже снощи, когато някой се усмихва толкова много заради друго, че остави следи в очите на отсрещния, го мерна в периферията на зрението...зад скрития портрет
не е въпросът в това с намерена половинка ли си, или не
с ясно определена посока ли си, или не
а в това, че съвпаденията и случайностите правят от теб бъркотия, от която никой не знае какво ще извади, посегне ли да те погали
всеки има някой..нещо, които стоят в незавършени моменти и рано сутрин или късно вечер му убиват... с времето не толкова болезнено...важното е какъв път ще им позволи да му покажат,
защото те ще го направят
определено ще го направят

п.п. (важно!)
не знам чия е снимката
но не мога да спра да я гледам

Няма да слушам как разбиваш тишините ми
без да събереш парчетата после.
Аз отдавна спряхда съм човек на дребно
с малко лице и смълчани очи-цепки,
забити в погрешни дупки.
С изтъркано нежелание
събирам остатъка от себе си по тебе.
Дим и ниско долу загубих
всички тръпкави приказки.
Ожесточено настървение
вечер повдига цялото ми небе,
за да изкрещи някой:
'Убийте злобното настроение!
То, както и лошото време
е за бездарници.
Ще се събереш с другите валящи,
когато разбереш най-накрая,че се промени доброволно
към бъдеще- точка.
Лениво слушай дотогава
дрезгава музика и не забравяй
усмивката в джоба.

това не е агресивно, нито е гневно пЪк :(.

...нали така?

не искам ничие отсъствие
омръзна ми вечер да боли ниско долу
да е празно или спазматично сухо само понякога
искам никога

не ми се говори в изречения
не ми се обличат думи
няма да се спъвам в безразличие
стъпчете винаги

отказвам веднъж и завинаги
незапочнатите желания
не ми се коленичи пред сенките
на тъмно някога


не разказвам нещата за разказване, не обяснявам нещата за обяснение
текат първите 14 минути на днес
някои хора спят прегърнати, някои са сами
много не спят, много обикалят по празни улици, някои обикалят по препълнение улици, някои се държат за ръце, други бягат от допира
някои сега пее, друг слуша
някои запомня думите, друг допълва мелодията
сега някои се смее и се смее много, друг стои на тъмна тераса и гледа тъмни дървета, свети единствено цигарата
някой сега пуши за първи път, друг си дърпа за последно
някой бърка посоките, друг показва праволинейния път... педантично
някой диша, кротко и спокойно, друг се задъхва
някой си купува душа, друг му я продава
някой си пожелава споделена вечер, друг я осигурява...
там долу...

рамките на денонощието са красиви за събудените и танцуващите по покривите
земята не е малка и тя позволява грешките

защо да не направя грешка
да я на правя нарочно
защо да не си изгубя времето
да го направя нарочно

добре премислена грешка.
'I would've warned you, but really, what's the point
Caution could but rarely ever helps' (f.a.)

Той жали изгубени, сухи моменти
и си спомня за тихи ръце,
оставящи следи по цялото му тяло,
нежно изчезващи във въздуха зад дъха му.
Пише думи, по-самотни от мълчанието му
тъмно вечер и крие болка в цигарите
и енергичните всмуквания на дим,
по- празен от очите му.
Той слуша музика с настървение,
по- жестоко от увлечението в гласа му
и извлича сладост,
по- ярка от слънчевото петно в обръча на
стиснатите му пръсти.
Играе небрежно с погледите на смачканите
листи в дъното за завивките
и в извивките гони натрапници.
Той открива озлоблението спокойно
както спокойно прелиства унеса си през дните.
Бяга от червените рамки с разкъсани платна
и не осъзнава, че много повече не е нищо повече
от разлика в две малки думи,
събрали сенки от влюбени всекидневни.
Той връща доброволно усмивките си, поставени на рафт
и приема, че не можа да се бяга от себе си късно вечер.
Няма нужда от спрял часовник,
защото носи времето със себе си и ако закъснее,
то е заради непролелите се дъждове и
вренченото в небето спряло слънце.
Той пуши, пуши, пуши
и в красотата се крие самотата на наранената цигара.

Той е Аз!!!
само че нося мъжки дрехи.