...

...
....
.....
please, bring me joy

Indulgence lead me to a place where joy is waiting for my strength to be undone

please, bring me joy
...
....
.....

точиците са малките хубави неща.. и за тях не трябва да се мисли

Karma Slave e песента.. сега
за да не мисля за тях


Who's at the center of the Wheel
The inventor of the Wheel
or another spinning servant
I'm the Master of my Wheel
of my very own Wheel
Universal and recurrent

I'm a slave of Karma
Spin the Wheel and I'm a King reborn
I'm a slave to Karma
I'm coming back, yeah, I'll be coming back
But for the last time

...

има дупка в земята
и там пада прахът
от стъпките ни
после там ще паднем и
ние.
докато още гледаме слънцето
ще лежим на дъното
с очи, удавени в реката
с ръце, вързани за клоните
и крака,
замръзнали в движение.
от дупка в земята
виждам как се носиш
по вятъра
без да докосваш
тревите даже,
червени от опити да
те
достигнат
и гласът ми –
всяка дума е пръст -
те гони от ден на ден
през цялата седмица,
през черешови облаци,
но никога през белите
полета

има дупка в земята
и ето ме там на дъното
а навън има свят –
по- голям от малката ми длан -
и когато вали
зеленото на смеха ти
при мен се раждат
подивели посоки
нагоре
към портокаловата
луна.
от дупка в земята
издигам ръката си.
още малко
и ще бъда
Навън,
загладил
празнината с шепоти.

това се получава след много чакане, след много пъти една песен (hole in the earth и deftones), след мен - в дупката и с една ръка, завързана зад гърба

започва нова ера

утре си тръгвам

Yes е затворен

има дупка в земята

...

имаше време, когато не казвах и не исках нищо, което да ме изгуби тук и там из разните му настроение и не-настроения
моята сянка ще направи всичко възможно, за да научи правилното име на часа, в който реката най- накрая ще смени три пъти цвета си, също както в приказката за златното момиче, а когато прибавя към тях и четири като четирите дена от месеца, в който съм родена, ще се получи седем, а :

Любимото ми число е седем
каза тя
имам седем врати
с които
да те посрещна

Но как да мина през тях
с моите седем смъртни
гряха

Ще ги превърна
в седемте чудеса
усмихна се тя

трябва ми една седмица
Петър Чухов

и от седмицата ми трябва само почивката й, за да се спре с чакането
а после ми трябва и чудо
обаче
You always said we'd meet again someday
моето малко чудо

...

фарс
или никога вече самота

предизборен лозунг върху синята птичка на щастието

за всички, които ги засяга това


Kurt Vonnegut преди зимата

...

ден : вече забравих кой си

напоследък връзват едната ми ръка зад гърба,
другата разперват сред звездите и ме бутат да се давя из небето (справям се в морето.. като ютия, но горе има прекалено много течения, за да бъдат уловени и прекалено малко хора, за да попаднеш на спасителен пояс)
аз си стискам зъби и мълча, защото това е, което мога да правя
не мълчах обаче, когато с кичурите коса на .... сплитахме въже, за да стигнем до сухото дърво в двора ( така ми се иска да не е череша) и да намалим звука на трамваите... на следващия ден просто използвахме стълбите
човечето взе ножица, затвори очи - зад очите му избухна вселена, и отряза. после стана нощ и зад клепачите тъма
човечето каза, че ще търси къде летуват зимите, а когато се изгуби (защото това ще стане), ще седне на някой объл камък и ще заплаче. сълзите му ще се превърнат на ледена пързалка надолу към топлото и то ще се спусне по нея в долина с мед. медът ще го спаси от гладна смърт и жажда, а то ще се превърне в пчела. и няма да му липсва нито погледът, нито разните студени черти, а само мислите - листа в главата, които ще остави до камъка, за да може някой да ги подмине, друг да ги настъпе или свие на цигара, да запали огън с тях, та да се процеди дим на струйка или изобщо да не ги забележи, или разбере, а само да кима с глава, за да не изглежда глупав... в очите на една пчела

напоследък връзват едната ми ръка зад гърба,
а другата разперват в мрака зад прозорците - за шест часа преброих шест прехода - от ден към нощ, от зелено към златно, от дълго към късото, от третата буква до мен, не ми се стига по - надалеч..
никой не вярва, че страхът може да е естественото състояние на очите ми
аз съм писмо,
сплетено на плитка -
ред по ред
се разплитат
възлите
нека да почакаме до следващия път и какво ако тогава никой не върти огън, а Косата го няма и никой Никой не търси имел..

напоследък връзват едната ми ръка зад гърба

...

станем ли на път
ще ти кажа 'пътят е
състояние на душата така,
както младостта живее в очите
въпреки бръчките
белите нишки на мислите и
онова потрепване в крайчеца
на устата'

вечер подслушваш
шепота на обувките
тръгваш по техните пътеки нагоре и помниш ли
бурените досами обаците
по- сиви от сивото
на дъха ти между пръстите
две спирания време
и са минали два часа - години
събран си в шепи -
самотен завой по онази магистрала,
която те води извън Голямото

--------

'странни плодове висят по клоните на дърветата'
пътят се процежда на струйки
оцветява ги в
червено
и
заСпива.

прекрасният нов свят се разби в ранни зори и докато всички мислят за големи неща, умореният вятър най- сетне утихна
и без това е глупаво да го спират с разни нищожни строежи и весели къщи във весели цветове, които всъщност лъжат
хотелът на ъгъла е самотен...

"до тротоара пред мен стои черен автомобил. той блести под дъжда като лакиран. забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли..."

та нейният силует е красив, ей така без да го знае, се набива в очите и си остава там. събира по пет сезона в шепите си, като последният е винаги преходен и нищо повече. не знае, че й казват ТиНеСи. аз обаче я чух, докато бълнува.

и е време да уцели момента, в който нишката е изтъркана до степен на непоносимост. понякога хората си тръгват... понякога си тръгваш ти.








на ТиНеСи не й се тръгва.

...

средно аритметично
(а мразя всяка математика)
един час поне
всеки ден
прекарвам в заплитане на
нощта в косите ти,
докато загубя броя на желанията,
които искам да ти споделя,
за да може отновода се събудя в
слънчевото петно на погледа ти -
вече толкова удавено в тебе,
че дори и зелените й въздишки -
долу -
в очните дъна
(забити са в стената между нея
и спънатите ти пръсти)
не могат да те измъкнат.
докато палиш цигара от
цигара
и събличаш удоволствието на
вечерта,
последният остър ръб на
отсъствието ти
се губи в мъглата.
иди че гони дъжда от очите ми.
един човек скача и пищи
радостно Ура,
защото нанизът от мъниста
около врата й
мрази въздуха
водата
живота
и свлича боята от картините,
рисува морета и кораби
в краката ми,
събужда птиците в червено,
отваря прозорци от счупени бутилки
дим и джин,
но без водка,
дразни разни ранени китари.
една капка кръв на пода.
извинявай, че порязах
смеха ти.
край.

...

има видове и видове облаци, почти колкото са дърветата по земята, а някой твърди, че били 7 милиарда
трябва да са повече
има облаци в очите, облаци в главата, облаци- сенки, облаци- хора и хора- облаци
облаци над тебе и облаци над някой друг.. облаци в прозорец и такива в рамки
тези дни е валежНо и понеже е валежНо си нося дъжда в ръцете
тези дни е безпосочно, искам да стигна навсякъде
две спирания, няколко часа и си извън Голямото
ако е толкова лесно, кое ще те спре да се скриеш от себе си
там ми хареса
харесаха ми картините и звънчетата (все едно гониш лошите мили с тях), градът през терасата и стълбите нагоре и мъглата като в приказка от двете страни със самотни фенери ( лампи)
всеки път е като за последно и като за последно съм аз, ама тихичко,о мразя последните пъти и времето не се брои с цифри, трябва да се измерва с 'усмихвай се - не се усмихвай'
имам си бръмбарче и то е перфектният часовник с перфектни малки спирали и без никакви пружини
времето не се навива, то се приспива
причини да се събуждаш - много и различни, нещата днес не са поредното 'добре съм - не съм добре'
причини да се свиеш някъде в някого някак си - не се усеща дупката, която започва от вдлъбнатината на врата и завършва.. надолу
моят личен, персонален дъжд не спира да вали
I could feel my eyes turning into dust
And two strangers turning into dust
Turning into dust
прах- пожелания и пепел- думи, трудно свиквам с китарите (сутрините не се почват с остава и radiohead.. или се почват, няма значение) и! и трябва просто да се скрия в някого... даже и само в очите, но да ме има.. някак си.
it was nicе
трябва да ме има - по различен начин