...

мириша на трева и цигари
мириша на Гърция
мириша на ска музика и на разни хора, които ми обясняват, че трябва да съм усмихната, понеже такава ме помнят и такава ме знаят
big deal
аз се променям
и съм такава, каквато съм в главата си
не, ти не може да се прибереш с мен
даже и да искам
ше си останеш там - утре ще свириш и край.
после ще ти мине и на мен ще ми мине.. и даже няма да си спомням музиката, понеже няма да ме има
мхм... не.
в кожата ми е попил ароматът на някакъв нов ден и честно казано, предпочитам да съм по пътищата за Търново ( зашо не), а не да чакам да свършите някъде си и после като една от многото да кажа 'хееей'
мириша на нов ден, в който няма място за теб, а за някого, който ми казва 'бъди каквото си, а нека става, каквото ше'
и после ще съмне в очите ми, а ти ще стоиш сам на бара и с твоя измъчен английски (моят не е по- добър), ще се опитваш да си поръчаш доза усмивки...

най- лесно е просто да обърна гръб и да спя
гледай ме как се отдалечавам (част 2)