...

бездънна моя,
очите ти са море,
в
което удавниците
целуват слънчевите лъчи
и молят въздуха
да не напуска дробовете им,
псуват цигарите,
всичко, което краде живот,
увиват цвета на ирисите ти
около пръстите си
и сочат небето,
облаците,
мен
и плюят нещастния
си късмет
да се влюбят точно в теб,
точно сега,
когато морското приключение
започва
и всичкото време на
света е тяхно,
свито в устните
им,
в дъха.
бездънна моя,
аз се удавих,
когато луната
се издигна над
звездите,
и ги оставих само с теб
прости ми,
че потъвам всеки път сам
в мислите ти.
те откраднаха цвета ти
после нагло
мен сочиха.
моята връзка е приключена
и празна.
с теб и без теб
нямам граници..
аз съм ничия земя,
а хоризонтът
не е права линия,
раздел между красивото
и обикновения ден
на уморен
любовник на плажа...
бездънна моя,
очите ти са море,
в което другите още се давят,
а аз дишам живот!


не е в природата ми да се задоволявам с малко
не е в природата ми да се правя, че за един ден и ще забравя големите му малки думи и ще се усмихвам по същия начин
това не е урок, по който да бъда научена как да се държа, нито пък е нещо като глупаво наказание, заради това, което избрах
а не избрах лесния път и защото не го направих ще стискам зъби
за две седмици може да и да те е страх, че ще стана част от деня, която ще е трудно да оставиш, обаче...
май ще спра дотук.