...

април е месецът, от който се страхувам
април е месецът, в който не позволявам на очите си да се разхождат, да виждат, да се усмихват
април беше преди година време, но е още в мен
и ако не забелязват, той е тръпка в гласа ми, бръчица на челото, спирачка на думите
спънка да ти кажа
морската си е същата.. но вечер внимавам къде вървя и в раницата ми нищо не тежи,по пейките няма следа от мен и няма да има..в тези часове не виждам морето.. искам да съм малко по- различна
спомянш ли си момчето, което щях да бъда
нося го под ключицата - ей там го крия
и то чака, чака да бъда пак същата дупка, изгубен дребен
всичко се връща
глупости
мен ме няма
затова и ей така ще те пусна, от ръцете си ще те пусна
мисли, каквото искаш.
видях сянката ти да се разлива по терасата,по- самотна от мен, но също толкова остра
зеленото този път не боде очите ми, макар че също като преди обилно и красиво вали, въздухът е тръпкав и свеж, наситен с озон като преди буря
буря няма
само статично напрежение, което не отпуска
искам да извия ръцете на април зад гърба му, съвсем безпомощен да го оставя
искам да му се изплезя
с пръст да го соча
и да се смея
...
наистина ли мина година
...