моята гледна точка е замъглена
тя е съвсем затъмнена
и на моменти й е много добре на ъгъла на леглото
вашите сенки са надвесени над вратата... моята е надвесена над мене си
ако вие тръгвате, ние двете сме наоколо и махаме из въздуха с ръце, за да гоним призраци.. или лошите мисли от главите
после виждаме в червено и в червено са силуетите ви и в малкия въздух на стаята думите са алени.. няма място за незабравки
когато хубавите неща са на път да се случат и вече са живи в мислите ти, времето сякаш спира.. и когато стане ясно, че плановете са, за да бъдат неизпълвани, то се забързва и забързва и го изпълваш с какво ли не, само да не мислиш за 'какво щеше да бъде' и 'какво щеше да се случи'.. тоест 'ако'-тата отново оживяват

преди една година време вървях по същия път както днес, само че без разница и пак миришеше на цъфнали дървета
обаче беше вечер и в ръцете си имах една чисто нова АЗ.. за около седмица..седмица и нещо. и беше хубаво
защото беше неизвестно. от онова Неизвестно с приятните тръпки и усещането, че се държиш здраво за онази връвчица в себе си, която на никаква цена не трябва да се къса. онази много тънката, много красивата и много твоята.

а сега сме на някакъв връх и небето даже е червено, докато слънцето залязва и огрява най- неочакваното място, което открихме там. сред започнати и оставени сгради - вкопан път, зад него блок, а пред него вековно дърво с табелка. не причинявайте зло на дървото. не го сечете. не се топлете с него. под кулата лъчите на слънцето и облаци в розово. небето отново в драперии и приглушен звук от коли. а после сме вътре.

виждам ви в червено.