исках да пиша за люлката...
за шЕмЕтното чувство, чЕ докосваш нЕбеЕто с мигли,
чЕ в този момЕнт около тЕб няма нищо друго освЕн чиста радост...
дълбок смях, смях, смях и никаква скука, никакви изпити... само дЕтско бЕзврЕмиЕ...
да запазя този дЕн...
да нЕ би да нЕ искам?!
той нЕ го взЕ, но го допълни.
а краят нЕ бЕшЕ приказЕн, бЕшЕ студЕн на дрЕбни късчЕта...
а аз бях оптимист, който сбъркал врЕмЕто.
Вес, мисля че те разбирам и споделям чувствата ти напълно.
ReplyDeleteобъркано е, нали?
ReplyDeleteи едновременно леко тръпкаво...