не, не ми е писнало...
не, все още съм тук
и да все още i care...


да, прав си... все още пътувам с търкалящите се куфари
не, още не съм порастнала
и да, пак може да ме заболи...
все пак, ти остана, а аз не получих моя край...
защо да не, разбира се, че нищо не казах
i'm nowhere without you

днес беше ден, пълен с дъждовни химични връзки
ден без огън
ден без сън
вечер без завои, праволинейна до убийствена скука
още няколко сиви дни и ще ВИКАМ

спомням си обясниха ми веднъж:
каквото и да кажат за
самотата
черупката й събира
останки
с мисълта на Rainmaker, невидял дъжд

всеки търси някого в чаша с кафе
докато светлината вътре тъмно проблясва
с обтегнати ръце,
впити в разходки, потънали в прах...
достигат единствено до търсещия...
и все пак кафето не горещо, а топло, моля

иначЕ сЕ чувствам съвсЕм добрЕ бЕз тЕб, благодаря.