Възхвала на далечината

В извора на твоите очи
живеят мрежите на рибарите от Морето на заблудата.
В извора на твоите очи
морето държи на обещанието си.
Тук хвърлям
едно сърце, което пребивава между хора,
моите дрехи и блясъкът на една клетва:
По-черен в черно, съм по-гол.
Изменчив едва сега съм верен.
Аз съм ти, когато съм аз.
В извора на твоите очи
аз влизам и мечтая за грабеж.
Една мрежа улови една мрежа:
ние се разделяме прегърнати.
В извора на твоите очи
обесеният души въжето.

Пол Целан

в извора на твоите очи...
може би само ми се иска да си спомням цвета им...
важното е тук и сега, а беше и ще са относителни понятия...
понякога просто искам да се кача на случайно минаващ влак, да махна с ръка и да изчезна.
Искам, огън, море, щури хора и онова чувство при изгрева на слънцето, че всички са близки и всички са едно.