не съм си мислила, че ще трябва някой ден да се побера в кутия
стаята ми е в кутии
аз съм в кутия, но не като "Елена в кутия'", nooope
моята е уютна все още, макар че, по ръбовете започва да изтънява
но
не мога да си взема колажите
стиховете по стените
човечето в ъгъла на вратата
нито зеления й мрак и гларусите
и странните, сънливи, провлачени дни
и не че е трудно, ама понякога съм домошарче до полудяване
мъча се да избера книги без да помъкна цялата библиотека до най- последния забутан ред
и главата ми ще избухне
сънувам луди коридори и ансансьори без врати
стаи без покрив и едно легло затрупано с кестени
може да има връзка с улицата до пожарната - ходихме на лов там
после m0 не иска да си тръгва, а аз имам чувството, че ще ослепея от опити да остана със затворени очи, защото в действителност m0 го няма и искам точно обратното на това.. да е тук.

после...
удобното ъгълче на земята за гледане на филми, слушане на музика и зяпане през отворените врати
жената, която не изглежда щастлива и всяка вечер си стои сама с цигара на терасата (малко ме е срам дa си го кажа на глас, но не искам като нея)
и другата тераса с многото цветя
и Борисовата и морската
и музиката и брат ми и
блаааааа
отначало май ще е кофти, че го няма моста в морето, но поне му направихме много и много снимки
и на охлюва също
и алкай скейта на В.
и тарамбуките, и салса клубът на Маргото
ммм, и обърнатите лодки от лятото преди веков
еама тях и без това вече ги няма... просто за първи път усетихme 'don't worry i'll catch you' като думи с прилична доза истина
oh yeah

и всъщност, ще е интересно, защото ще е ново
и няма да знаеш кого ще срещнеш
и как ще бъде
и на всичкото отгоре
мен не ме е страх.

----------------
(i don't like to be back)

You see things in life
And you're bit surprise what you see
Life, your whole life, is changes
You go through changes in your life
One second you've got it made
Next second you're down in the dumps
And it goes back and forth
Throughout your whole life
One second you've got the most beautiful girl in the world
Next second you don't even have a girlfriend no more
And it goes back and forthAnd back and forth, you known
And this is life man, it's changes
This is what you gotta go through throughout your whole lifetime

I'm going through changes
I'm going through changes
I'm going through changes

And it goes back and forth
And back and forth, you known

Never...
Never...
Land...
----------------

така че.. нека видя усмихнатото ти лице...

имам си едно малко разбиране
но ми е ясно, че ако го кажа на глас, ще престане да се случва
и затова си го пазя под езика и поне не забравям вкуса му
има хора, които се страхуват от насекоми, има хора, които не понасят кафето или много много не харесват жълтия цвят
аз не обичам краищата
никога не съм се справяла с тях, особено ако имам още какво да кажа или.. или както сега ме чака онова, което толкова исках преди една нищожна година време..
но нещата се случват или не се случват и съм много добра в разместването на точния момент, в който да съм
бих искала да бъда дребното чудовище, което не дава мира, а пък всъщност формата на тези дни е 'не искам нищо последно'
заминаваме на 28ми, Маргото към Германия, а ние на някакви си нищожни 3оо километра навътре в себе си.. поне Миглена така твърди
аз, лично, май ще пътувам към Утре
и там няма да има механични играчки и монети
няма и няма, защото
"виждаш ли, скъпа,
това е света -
цигарен дим,
отиващ във вечността.." (забравих името на човека, но се сещам това)
(включване от Милена)
and i'll never be alone
ха ха ха
разбираш ли, човече, имам нужда да говоря и съвсем сама да се убедя, че зад всичките насам-натам и съм-не съм, искам- не искам, държа- не държа, всъщност оценявам това, което може да бъде
а може би просто задълбавам
пак.

тук, човече, е раздвиженото мъртвило.
събираш колкото се може в една седмица, четеш надписите по стените, оставаш буден нощите, а след това някой казва 'спри', събираш си багажа и тръгваш
някой друг виси по пейките, точно това прави, ама е толкова неподходящ, че след един шамар време всички са в гугъла или както казва Маргото 'намери съвпаденията и се усмихвай'. тя обича да спасява хора, а хората обичат да бъдат спасявани от нея.
и докато тя седи отсреща и пита, а после просто разказва без да спре, знам, че има една песен и тя е песента за тях, ама с него.. и я слушаше точно, когато съвсем и необикновено случайно по време на сутрешната закуска на тревата, попаднахме на тях в нас
Do not speak as loud as my heart
и без това не трябва, но ако се върнат в началото, ще бъде кратко пътуване в известното
и е трудно
когато са проекция на мислите ти - такива, каквито ги искаш и толкова удобни, не би отказал и 24 часа само, за да разнищваш после всяко 'защото' и всяко 'не трябва', което в себе си превръщаш в нужното вътрешно 'трябва'
за две години време те бяха перфектната форма
а аз съм отстрани и дори така думичката 'тегаво' не покрива и една най- мъничка нищожна част от Онова с главната буква за тежест
тук, човече, е раздвиженото мъртвило

'толкова сам' е бил един от надписите
и я разбирам.
sometimes i feel like screaming

I think I'm drowning
Asphyxiated
I wanna break this spell
That you've created

You're something beautiful
A contradiction
I wanna play the game
I want the friction

You will be the death of me

Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out


I wanted freedom
Bound and restricted
I tried to give you up
But I'm addicted

Now that you know I'm trapped
Sense of elation
You'd never dream of
Breaking this fixation

You will squeeze the life out of me

Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out

How did it come to this?

You will suck the life out of me

Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out

How did it come to this?

няма значение колко време е минало, колко пъти съм я слушала, колко пъти сме я споделяли или разнищвали, нито колко пъти са свирили част от нея
има дни, в които си е точно на мястото
в момента е

our time is running out..

правилният начин -
къси думички
едносрични отговори
и най- вече убедителност при точките ( все някога... ), защото е нужно
ще се случват разни неизвестни в стая с три разтегливи.. величини
поредица от злополучни също

We are standing on the edge

и ако не знаете

The dolphins were monkeys that didn't like the land

хванати сме точно по средата, а може и да стигнем по- нататък
в момента просто
i.. Burn like a good bonfire

точка

по- добре (за мен си) би било, ако се спра
обаче
It ain't cocaine running through your veins
и все пак е така сякаш си падал надълбоко в тъмното, а тази нощ няма нещо, което би направил грешно, няма нещо, което не трябва да казваш и всичко е позволено, понеже има нещо толкова красиво in the way the future`s always gonna bring surprise
и все пак, човече, лъжа, за да си подредя хубаво думичките, образите, за да видят очите това, което трябва и така нататък и така нататък
защото
все пак, бро, когато всичко е позволено, значи нещо се е объркало
кофти философия, но ми я доказаха
туп туп, усмихни се, погледни се, завърти се, излез
So many vampires in the night
и всеки един от тях може да чака теб, а те имат цялото време на света, което си е малко подло
имам нужда от ударна доза кафе и знам как я искам - перфектното начало в момента е
сутрин - рано, хладно, алеята с пейките покрай казиното.. онези, където гледаш морето отгоре, 3тата или 4тата пейка, забравих вече
чаша кафе - топла, пара, искам леко да се усеща ... пф, не, искам да видя цигара в ръката, просто да е запалена - ужасно е, да - но ако е без цигара, все едно нещо от него липсва. така си е.
искам да имам целия ден, за да мога накрая съвсем чистосърдечно да си призная I know how you're feeling, and you're feeling fine, защототака ще е
онзи глупав, глупав, глупав коридор няма да го е имало изобщо
туп туп
абе не, не е cocaine и заради това не мога да нацеля ритъма, моя си ритъм и когато съм без ритъм, съм толкова неритмична, че ми става смешнo
освен това, когато съм неритмична съм ТиНеСи, която обича портокалите
а когато съм ТиНеСи, съм в синьо и тогава не съм съм аз, защото
ТиНеСи обича да усеща слънцето
на върха на езика си.
когато денят стане прекалено остър,
толкова празен, че дори изтънява,
нали знаеш - прашен,
те спасява само концентрираната
светлина в дланите.
ТиНеСи обича да се крие в извивката
на всеки глас ( даже твоя),
в последната гласна,
последния дъх,
последната секунда
преди да прескочиш в друг момент,
за да забравиш колко леко се спуска
а-то по устните.
ТиНеСи ти продава празно пространство,
едно премигване време,
жълтия път към Сингапур
и тръпчивата си подправена кожа
като доказателство -
човекът до тебе не е спасител на дребно.
тя носи две слънчеви дози утеха
топли ударни усмивки,
(а не рапилени парчета счупено огледало),
в които да гледаш себе си -
защото ще искаш да видиш,
о да, ще искаш -
как нейните прави коси падат
върху твоето фино лице.

и въпреки всичко утре бих искала да се обадя на Милена, която пък може би още е ТиСи
стискайте палци
плаче ми се
по- добре е да се каже, отколкото да се направи

(слушайте GravY Train.. моля?... мисля, че трябва да се чуе)

aко имах перфектния тих глас, щях просто да кажа ' не искам да забравя'
щях да разкажа за ТиНеСи и защо понякога не мога да стоя на едно място, не мога да вървя до някого, изобщо - който и да е, и нямаше да забравя
щях да разкажа, че ми е странно объркано самичко, ама не самотно, че ми се иска да усещам нещо свое, при което спокойно мога да се сгуша
щях да кажа
това е моето време, а не нечие друго
май бих разказала за мрачните следобеди като този - как е притъмняло вън и как всеки звук е остър и все едно... наложен върху друг от преди и понеже е мрачно отсрещната къща изпъква още по- ясно, зеленото на дърветата е заплашително, а на люлките няма деца и въпреки че е толкова близо до хората, е адски тихо
още един малък вечен ден, когато обаче не си достатъчен
мисля, че преди векове се прибирах по този път
преди векове валеше
и преди векове в 6 и половина сутринта след изпращане по чорапи нямах нищо против да е толкова пусто по улиците
за сметка на това сега е най- удобно да се свия в нещо синьо и съвсем кротко, за да не се виждам
и е толкова глупаво
защото
не оставихме нищо след себе си, освен някакви стреснати срещи (през повечето време съм като престъпник, хванат в крачка )
а можеше този път наистина...
вече бих издържала даже сдухващите настроения - вече мога да се справя с тях и с него, добрия приятел
то е все едно са взели всички думи от главата ти, затворили са ти очите, завързали са ръцете и краката и запушили устата
има моменти, в които мога да понеса толкова много от себе си
ама не и сега
My sunny side has up and died,
I'm betting that when we collide
The universe will shift into a low
когато искам просто да ми мине
не е все едно, нито е 'карай да върви', нито е махване с ръка
това е сега
и понеже е сега ме държи здраво и напомня за сладката ягодова пура и за къщата сред слънчогледи от онази опаковка - и за хамака, който сложихме и колко се смяхме после

колко можеш да се промениш за няколко месеца?
или май не искам да знам

не съм спасител на дребно
нито пък ти, ти или ти сте като стена, на която колжано се лепят някакви думи и моменти, да не говорим пък за седмици и разните там пътувания
'човече, не знаеш за какво става дума и как се изтрещях и трябва да ти покажа това, а после онова '
макар че облепен с етикети е сякаш сто пъти по- жив
може би трябва да си лепна и аз един
може би ще се окаже за другия край на света

ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
имам две различни очи,
горна и долна устна
с различен цвят и форма,
с различни думи и
с различен вкус,
имам две половини
и много различни чувства.
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
един възел над челото,
по два в трапчинките на раменете,
три за триъгълник
някъде там по средата,
но нито един от тях не боли
както ти.
ако ме слушаш много внимателно
ще чуеш :
как си напомням да не викам,
как се уча да мълча,
как привиквам да бъда всеки
и да вярвам на щастливото
знамение за зимите.
ако ме слушаш много внимателно
ще има значение,
защото мога като всеки да
крия празния въздух в себе си,
но мога и да го увивам около
пръстите си,
докато рисувам том 1ви
и том 2ри в тишина.
ако ме погалиш много внимателно
ще ми се иска да разказвам
теб,
но не на този и на онзи,
а на себе си.

иска ми се да е нежно, за да оправдая някак си мен си пред мен
това, което си повтарям обаче е don't panic
нещата ще се подредят...