...

разположен по средата на зениците ни е всеки един твой или мой страх, всяко едно желание, всяка една малка промяна, настроение
много неща се събират на върха на една толкова малка точица
омръзна ми да се опитвам да ги откривам или поставям на различно място след като те си се крият точно там и никъде другаде
след днес ясно защо
Спаси ме от скучен делник,
остани с мен - в понеделник
може да причини такива неразбории в нечии подреден ред
и по-добре!
да следваш план-графикът си е скучно!
монотонно
сиво
безинтересно
тясно
разнообразие - само така мога да дишам и
Без теб на тишината съм президент.
Без дъх ще остана да празнуваме
пребродих целия град, изтанцувах всички улици, изтърках всичките си обувки, изгубих се из всяка сянка, чух всички разговори, забравих всички думи, не разбрах нито един жест, подадох всяка една усмивка
ляляляля
Един мой глупав ден
ха!
не се спънах нито веднъж, защото избягах от всяка една уста,превърната в тънка линия... и защо ми се струва, че целият ни град е залят от гларуси...вечер при облачно време се виждат само техните криле и светлините от пристанището...а прозорците са големи, почти липсвам и как да пиша съчинение за важната роля на някого си някъде си или върху някого си, като единствените, които ми влияят сега са птиците
4оо години
толкова много време
Красиво е като любовна сцена