sing... blue silver

знам
престъпих прага
разтреперах се и за успокоение
се скрих в ъгълчетата на очите ти

три изгарящи чаши по-късно
беше толкова горещо
че въздухът лепнеше в косите ми
и за разхлада скочих в стъклата

изгорих думите върху кожата си
за да не ги забравя никога
вплетохме праха във върховете на пръстите
за да не помрачим лунната светлина

спомняш ли си някой ти каза
и ти не повярва
но запомни
гориш толкова прекрасно

че с удоволствие ще се скрия в теб през февруари
любов моя, защо ровиш в себе си
без да знаеш какво търсиш и не позволяваш
на никого да надраска перфектната ти огледална повърхност

твоите ножове не са остри
а моите целувки не изпиват до невъзможност и последната капка захар
от съвършените ти мисли
в които се спъна с досада в онази рязана вечер

скрита с такова удоволствие ...
без теб ще се въртя и въртя и въртя
защото това е,което мога
докато ти си

***
толкова по-лесно е всъщност така
толкова по-бързо
болезнено
безболезнено
без причина
ти просто потъна в кожата ми
грубо, но го направи
какво искам ли?
още от себе си
какво чувам
само музка, съжалявам
кога ще се случа
когато ме хванеш, не по-късно, не по-рано
какво правя
вятър, разбирай го както желаеш
лека нощ?
няма


не обичам снимките на тези места... но тук ще има една...не съм под теб...нарани ръбовете, ако желаеш, но не съм и не исках снимка тук!