...

ти носеше морето в себе си
аз го намерих и го пресуших
никога не съм била в дома ти
но познавам всяка каменна стъпка и
затова беше толкова лесно
да го разруша до основи
мен ме чака слънчева светлина
а ти... ти можеш да имаш всичко
ако си го пожелаеш
и няма да те следвам из електрическите
линии на напушените ти усмивки
из тънките сухожилия на
протритите думи
защото, виждаш ли, аз разруших
дома ти
и това ми е достатъчно
няма да усещам как
вървиш към мен със себе си
под ръка
удвоен дубликат на остаряла сянка
пиян ъгъл
сбъркал своите 9о градуса
разбираш ли, когато си влюбен
ще те накарам да светиш,
както не си светил никога досега
извън себе си
извън очертанията на устните
скулите,
извън парченцата, разпръснат
из дима на всяка една моя цигара
виждаш ли, разруших дома ти
насъсках ръбовете срещу теб
подлудих котката
скрих я в зениците
и се смях
една минута по –дълго над теб
за една минута повече улових
слънчевия прах над горната ти устна
спуснах ръце по пътищата след извивката
на ключицата
за минута повече не бях натрапник
и всичко беше мое
след това просто разруших дома ти.
знам какво мога да причиня на нощите ти
и ще го направя с упование
в онази подла сила на болката,
която никой не признава
аз просто гледам и виждам
това, от което се нуждая
спъвам се в теб на всяка крачка
откривам теб във всеки скучен ред,
защото, нека си призная,
когато разруших дома ти
белязах с теб
всяка моя индигова клетка!

Сега единствено искам да забравя пЪк в приближаващото Утре треперя от възможността да не те видя! (мразя тази моя слабост до самото ми дъно, но без нея не си струва да чакам да отворя очи)
Колко много ми се плаче...