така, нека си го признаем направо - без правила не може
правило 1: стани
правило 2: погледни навън ( почти не ми се вярва, че някой рано сутрин изобщо не се интересува в какво време след 3о минути/ един час/ цяла вечност ще се развява)
правило 3: усмихвай се (хората трябва да изглеждат позитивно, ти трябва да изглеждаш позитивно, не знаеш ли, че ако не се усмихваш си като кисел лимон, а аз обожавам кисели лимони по напуканите устни)
правило 4: ти имаш приятели (имаш поне един приятел и измислен или не той, е достатъчно важен в очите ти и достатъчно истински, за да му говориш)
правило 5: движи се (когато не се движиш светът ти спира...да, точно така, твоята лична малка вселена излиза извън релси и навлиза в личните малки вселени на останалите, които се движат, и резултатът за теб е световъртеж. честито! остана без зелени хълмове, но имаш цветни петна пред очите)
правило 6: get yourself connected (към каквото и да е ти трябва да си включен, може да си част от уличните тълпи, от групата, която се събира в тях вечер, от леглото му.. може да си продължение на ръцете, част от погледа, тихо подсмръкване, зеницата на котката, финалът на песента... свържи се, няма начин да избягаш)
правило 7: сънувай ( това си е единствено лично мое правило и го следвам. когато с дни и дни в себе си усещаш топка от нерви, вечер не спиш и единствено в следобедите, когато Яворов сваля маски над главата ти и плаче, защото не е възможно Мина да остане толкова божествено невинна, успяваш да затвориш очи, всичко се нарежда там... само че май те прегръщаше някой друг, а когато те целунаха, устните бяха със съвършена форма, но наситено сини. обаче за няколко дни една стая беше цялото ти царство и принзай си, не искаше нищо по-голямо от това)
правило 8: пътувай ( колкото се може повече и колкото се може по-далеч, всеки се нуждае от моменти, в които оставя себе си далеч и по непознатите улици на тези нови градове се събира парченце по парченце)
правило 9: вярвай, в каквото ти се вярва ( примерно... безразличие не съществува, пак ще се превърна в президент на тишината, но този път и аз и земята няма да имаме нищо общо със себе си... накрая онова желание ще се изпълни по един или друг начин)
правило 1о: седем слънчеви дни са напълно достатъчни, за да се превърнеш в малка, но ефективна бомба (затова тази година ще си ги взема тези дни и ще избухна като примерни фойерверки.. преди това обаче ще оставя да разцъфтят цветята по роклята ми, обичам да гледам как се разтварят)
правило 11: обърквайте думите (тези малки гадини са за това, вдигайте бунтове и революции с тях, рушете, викайте, използвайте ги, скачайте върху тях/ с тях/ до тях... но най-вече... наистина.. искам да прочета буквената революция на някого, липсва ми, жадна съм за това усещане, искам го, даже той не успява вече!)
правило 12: има значение кой си ( всички сдухващи, принизяващи песни, високи сгради, тълпи, луди автобуси, асансьори, дупки, лабиринти лъжат - значение има и по този въпрос не се спори)
правило 13: не проспивай ( tequila sunrise, плажове, огньове, стълби, разни къщи, разни стаи, разни часове...не ги проспивай)
стана ми скучно
и глупаво ми стана
обаче съм в дъното (не, не на дъното) ... когато си hugable person се случва.
обичам, обичам, обичам, обичам, обичам, обичам, обичам, обичам!!!
Правилата на живота ми. За първи път ги виждам написани :)
ReplyDeleteи аз за първи път ги пиша :Р
ReplyDeleteсега остава само да бъдат спазени.. уж
може би само с малки изключения
В една пиеса, която трябва да те водя да гледаш и за която ти разказвах правило 2 и 3 бяха комбинирани:) А преди 2 години и нещо си бях лепнала от страни на леглото едно листче с надпис: усмихвай се, утре ще е по-зле:)
ReplyDeleteЧудесни правила. 13 при това, добро число. :)
ReplyDelete13 години, 13 месеца, 13 дена, 13 минути... 13 е числото :Р
ReplyDeleteи милена, пък ако си видяла точно до леглото още седи онзи лист с правилата след миналия ноември, ама очевидно не ги спазвам и съм мн доволна понякога :Р