...

тези два дни - само толкова ще си позволя да се чувствам така
а от утре, но не като напразно обещание, ще бъда един примерен малък човек - така, както трябвало
с тъжното уверение, че имаме още 24 часа, и ...
I know you want to make her see how much this pain hurts, през отворената врата на стаята заедно с топлината влиза и нещо друго
почти лято
това са дните ми за там
и въздухът е забавен като тогава
и очакването е, че ще ги видя
толкова неизбежно хубаво
болезнено тръпкаво
един път, винаги
dry your eyes mate (ами ако този път не искам?)
това са дните, когато доволно си ме боли за всичко минало, което няма да бъде...( I've still got sand in my shoes
And I can't shake the thought of you)
тъжно ми е за онези вечери.. и ми е хубаво
тъжно ми е за думите му
боли ме за имената им
just wanna be with you
и за онази студентска стая, и за филмите там, и не само за филмите, и за прозореца, и за небето през него, и за музиката и... понякога е неизбежно и нали всичко е субективно, и усещанията са лични за мен беше важно, ама най-важното е, че беше, както според мен трябва - хубаво, и затова не го забравям и няма да го забравям, и затова през такива дни все това ще е в главата ми, малка част от вчера попива в цветовете ми днес.. това изглежда се нарича носталгия, меланхолия... само че с много живец вътре, много, много, живее си само, самостоятелно в главата ми и когато реши, ме побърква, почти мога да крещя заедно с птиците и затова, когато в такива вечери има други около мен - ме питат абсурдни въпроси и искат/искам/искаме абсурдни неща - толкова искам червената луна в ръката си, а не в твоя фотоапарат
(място за поемане на въздух)
и
с
к
а
м
непроменени.. това е. искам да имам 24 часа и нищо окончателно ( напук на това, което искам, когато съм аз?) искам да седя на перваза, да гледам надолу, да е безметежно, защото сме свършили за учим(мда, бих желала да уча!), каквото трябва да се учи, защото Денят е такъв, искам да се обърна и да ги видя - всички, събрани в тясната стая, да спорят какво да пуснат, къде ще ходим, какво ще се прави... или просто ще решим въздухът да ни забавлява, да чакам почукването, да не знам какво да кажа, да го кажа, да намерим онази градинка пак, да обясня защо ще направя това със себе си
това не е признание, това са... това Е онова голямо нещо, което ме надскача
искам да се усети ей така, да се вкуси деня, за който толкова много издивявам кротко...

edit: никак не ми се спи
не ми се спи
не ми се спи
добро утро... при мен ухае на море!
сега е моментът някой да ни обясни историята на светлината, когато е най - тъмно
добро утро... 22 минути от днес!