how to kill

Как да убием

• времето, което и без това е вече мъртво
• вятъра, който носи нищо, защото "Смехът умря! Да живее смехът!" - той подлежи на смъртна присъда без право на помилване, а пък всички ние сме невинни да доказване на противното

Как да убием

• отблясъците по кожата ( дължат се на солта и на ситния дъжд в Созопол.. хм, и на лудия късмет при най-първия стоп в живота ми - а именно...)
• аромата на ръцете - вишни и портокали с шоколад!
• черешите между устните ( сЪвсем, сЪвсем скоро)

Как да убием

• някои дни, когато в главата ти сякаш ще танцуват нестинари
• скалъпените обяснения, които неизменно приемаме, дори и студени
• свитите тръпки (не бодат) - обаче винаги се появяват, когато е най- тъмно

Как да убием

• люлките (макар че първо ще трябва да се мине през мен, за да успее някой да стори каквото и да било на тази част от миналите години)
• реките!
• картите с глупави мащаби

Как да убием

• небето, слязло на земята в прихлупения въздух
• тълпите от по двама- трима души, добили размерите на небостъргачи- стържат остро по улиците
• мъглата, която прекъсна всичко и изсмука червеното, за да може бавно да пълзи и да дере по гърлото

Не знам как... съвсем честно казано.. не ме и интересува!

защото...

Аз ще умра запален в тъжния пожар

Аз ще умра малко или много

Без да страдам но със любопитство

И след това когато всичко свърши

Ще умра.

Борис Виан

stay optimistic! (можем да минем по това въже и да ударим шамар на изпитващия)