луд

Аз съм луд,
лудият в
пулсиращото ти слепоочие.
Аз съм краят на
всяко твое изречение,
но най- вече...
аз съм луд.
Луд, защото, когато
бягам по косите ти,
всъщност горча на устните си.
Луд, защото обожавам да
подвеждам
пръстите ти надолу,
дълбоко в мрака.
Аз съм луд,
лудият на изтръпналите думи.
Гоня всяка
подадена ти ръка...
Нали знаеш,
луд съм.
Аз съм кротката лудост на дъха ти
и не съм
самотно дете,
което не може да свири
по изпадащите редове.
Аз съм
ЛУД
и днес прекрачих
всички граници.

много е удобно да говоря без предателското 'а' в края на думите
не звучи нито толкова уязвено, нито толкова показно
много е удобно
и е съвсем спокойно, особено сега и особено след студа вчера
ами да, това исках да кажа... аз съм луд ( в главата си)