нереално е
невъзможно е
лудо е
мисля, че сега се смее тихо
почти чувам хихкането и едва се задържам, за да не се разсмея и аз... с цяло гърло, от най-дълбокото място в мен, от ъглите на сърцето, от дъното на очите, от върховете на пръстите
дребен
дребно аз
големи очи
големи, огромни, цяла една вселена, очи- море, очи- огньове, очи- лято и живот
ние ще живеем
а след това може и да горим
усещам връзката, възлите, възможностите, възгласите
гледах как се променяш
променяш се в пламък
плуваш във восък
гледах как се променяш
гледах
гледах
гледах
сякаш не си бил ти
не мога да спра.. да те гледам... в огън... аз просто гледах, човече, гледах... искам да те излъжа, да те заведа вкъщи... да те затворя в стъкло.. не се променяй
гледах как се променяш... в себе си
променяш се, променяш се, променяш се... восък
спри да ми париш!
спри да издишаш живот! спри, спри, спри
не спирай
гледах
как се
променяш
и знам, че имаше крила
give me the gun
you feel alive
гледах. как. се. променяш.
всичко тежи на мястото си
оу това ми е познато.
ReplyDeleteсещам се и за "гледах те как не можеш да се промениш" което е малко по-различна тема която няма да засягам сега.
но виж.... хубавата страна на гледането е че може да видиш. а след това да се опиташ и да се научиш.
процесът на научаване е малко... болезнен, искам да кажа, не знам...не трябваше да се променя така..не точно този човек.. но пък кой ме пита, нали? :/
ReplyDeleteнещата просто се случват
.
да, на мен ми е познато това... и аз преди време не знам си как мисля че успях да променя един човек когато го освободих от собствените му оково но за съжаление той не остана при мен а... беше може би твърде свободен и се радваше на свободата си. аз вече не му трябвах
ReplyDeleteслучва се "и в най-добрите английски семейства... хепи енд има само в приказките и глупава песен" ;-)
така изглежда.. или пак е хепи енд, но не точно по твой вкус...
ReplyDeleteне знам дали съм освободила някого, или освободиха мен... май още е рано да се каже... знам само, че ми трябваше.
блаа... колко сериозно стана :)