много исках да обясня защо смятам, че съм малък човек
защо промените са прекалено големи, че да могат да останат в границите на тялото и ума ми
защо една вечер с кукуригащи петли и смях - били сме усетени на следващия ден ни казаха, изменя начина ми на говорене, на гледане, начина, по които се движа
и понеже не мога, не мога и да познавам себе си... за седмица успешно доказах, че съм пълна с изненади ( тук скромността няма място) и то такива, че границите на дребния ми свят се изложиха - пред мен или аз пред тях
всички ние сме просто луди и това е тъжно, защото сред толкова много сиво никой не го забелязва
нека промяната се случи, чакам я повече от година - вече е и мой ред и стискам много упорито палци онова малко желание от днес да се сбъдне
обаче
както казва Милена: "светът е ужасно място, и ти трябва много голям меч за да го победиш"
аз нямам нищо освен себе си
и се държа в две ръце
здраво,
за да не потъна в тези
тъмни
плаващи пясъци.
когато е възможно,
предпочитам да не вярвам.
в толкова малък човек
няма място за две големи чувства.
кожата ми, мускулите
не позволяват
да преливам
извън очите си.
не мисля, не действам, не отричам,
не се спъвам в шума -
тишината е кацнала на рамото ми.
но обичам да дишам... тънко,
а най - обичам да сънувам
в плаващи,
дъждовни
дъги.
малки хора навсякъде
докато четох Massive Attack - Protection се вързваше приятно с текста.
ReplyDeleteмисля си за това "светът е ужасно място, и ти трябва много голям меч за да го победиш"
със здраво стиснат меч можеш само да се бориш. не знам колко е нужно. но не и докрай. мисля че с отворени ръце можеш да прегърнеш целия свят защото всъщност той е това което виждаш ти. или по точно това котео искаш да е той за теб. всъщност става сложно за обяснение и не мисля че сега е времето да ти пиша за оптимистични настроения относно мирогледа на всеки един човек.
хм.., като се замисля ми се пише много за поста ти. но ми се спи и мисля на половина а пък имам желание.
но съм съгласен 100% че човек е сигурен само в едно и то е че има себе си. колко и да е банално. и вече дори не знам какви думи да използвам за да разнообразя тази истина която хората са открили отдава - да не загубваш себе си. или нещо като да бъдеш себе си винаги. това пак е тема за разговор и... и да си призная ми омръзва да се занимавам с подобни мисли вече.
все си смиля че съм човек на крайностите и идеалист. или съм здраво стъпил в системата или съм далеч от нея.
не знам каква връзка ще намериш между твоя пост и моя коментар но е факт че той ме накара да напиша това. и не знам дори дали трябва да има съвет в него. или просто куп засипани думи в информационния поток на губене на идентичност.
със здраво стиснатия меч ти имаш желанието да се бориш...да, вярно, както ти казваш да света, който ти виждаш..и ние го правим, като малки, луди фигурки си създаваме една малка, луда реалност и ако я разклати някой, мъчим се да я върнем там, където е била или я променяме
ReplyDeleteчовек има себе си. това е. всичко друго е опит да се запазиш
не знам, на мен ми се говори за крайности
за противоположности
за това как ги събираш в себе си
благодаря за коментара ти
не мисля, че е просто куп засипани думи
nanera, позволи ми да си защитя репликата. тази за меча, да:) някои хора сме си страхливи по природа, а един голям и остър меч дори в страхливи и мекушави ръце вдъхва увереност...а в тоя свят определено има неща, които не искам да прегръщам... но пък мога да ги намушкам преди да стигна до тях нали?:)
ReplyDeleteВес, мила, човек винаги има и нещо друго освен себе си... въпросът е да се огледа и да го намери... пък ако не,... и сам войнът е войн.
Всъщност, аз пак нищо не казах нали?:)
светът не е ли и едно много чудесно място в същото време, все си мисля, че само чака да го открием наистина, да го обикнем, и тогава ще е прекрасно, защото разстоянията не съществуват и градовете тихо се сливат в един единствен град или човек.
ReplyDeleteи не знам какъв смисъл влагаш в това "малък човек", но аз винаги съм твърдяла за себе си (разбира се, че за себе си пак ще говоря), че съм радостен малък човек, обаче това не е толкова важно, всичките сме хора и от едни и същи неща имаме нужда и всичко, през което преминаваме е човешко, и слава богу, и онова с грешките не е вярно, че само глупакът прави една грешка два пъти. ами ако се окаже правилна?
между другото и аз никога не съм вярвала, че само глупакът прави една грешка два пъти, защото в крайна сметка аз си мисля, че повторената грешка е желание
ReplyDeleteсветът Е хубаво място, което не му пречи и да е ужасен, просто има толкова много хора
и малък човек не с лоша мисъл...но не знам как да го обясня
някой може ли да ми каже нещо за хората извън системата
за тези, които ако пожелаят тръгват някъде и...избухват
и ние имаме нужда и от друго освен от себе си, but who cares...винаги имаме себе си- егоистично или не, това е важно.
обаче имах нещо съвсем друго предвид в началото и се изметна темата изглежда