burn like a good bonfire

и така, днес е един от дните,в които стават неща, които трябва да стават, а аз не искам, но за първи път от векове сякаш говоря толкова много, че се изговарям цялата, до дъно, напълно и просто няма думи, които да опишат границите, в които се се изговарям
синьо
плакати и небе, море, почти зелено и много пътеки и Милена до мен... която говори за толкова много червени неща, че започвам да се усмихвам и усмивката ми няма край и една въображаема целувка, която някога беше истинска и която така добре прави самата мен... ама само мен, разбирате ли?
никой друг
друг
не, аз съм и дори ти нямаш толкова нисък глас, че да промениш моето лято, защото ние с теб правим всичко и всичко прави нас
няма часове, усещате ли, няма дни и ние само се движим и правим движенията толкова тънки, че се уморявам да ги следя, не те следят мен и ние не се излъзваме от поглед
винаги наблюдаван
и ... никога сам
много, много малки цветчета в леглото и наистина гърлото ме боли от толкова много думи... утре дали ще си спомняме
защо ме целуна?!
искам да кажа, защо усещам тези устни така и защо те (устните) така объркват зелената насоченост на всяка една мисъл, която трябваше да ме отведе далеч, наистина далеч
надскачате ли рамки?
какви рамки надскачате?
кои рамки надскачат вас?
ами... аз много обичам да жиея, до дъно да живея, да пия... да гледам
1оо години и какво има в нас
1оо години... чакане, признак, че можеш ( пълни глупости, чакането е сиво, ама много сиво... нищо общо с наситения шоколад)
за хиляден път МЕН НЕ МЕ Е СТРАХ
никак....
съвсем нисък глас, отеква ниско долу. ( нали знаете там е много мъгливо) (В.)


чуждо легло, шарен чаршаф, вино, усмивки, разговори, философия за пет лева и едно приятелство, което решава проблеми, отебава уговорки и определено е приоритетно, определено има време, време за учене, време за вино, време за червено и за зелено, време да скачаш и такова да се снишаваш, време да взимаш решения, време да се примиряваш.... и все пак да напишеш многоточието с 4 точки означава да си малко по-щедър и да добавиш една точка в повече - точица, която за някого е цяла вселена... и после ,,,, после пак легло, многоточия, любима стая която не е твоя, объркани мисли, объркани хора, сбъркан свят, сбъркани клишета наместо приоритети, сбъркано ама много сбъркано търсене , отчаяно търсене..... а може би решението е в следващата бутилка, която обаче чака на някой рафт в някой магазин на някоя улица и може би не в този град, но определено на тази планета, която май е много по-малка от колкото изглежда, но какво от това, когато може цялата морска да ти е дом, и когато целувките, докосванията и мислите са почти живи, когаТО спомените за човек са по-живи и истински от хората тук сега и там и тогава.... там и тогава са били други хора, утре също
днес сме тук, тук, тук
и тук е навсякъде - при него, при нея, при теб, при когото трябва да си.... просто клише е да обичаш, обаче е оригинално....
ем....да. (М.)

обикновен ден като мен
красиво е като любовна сцена
и самолет те отделя от мен
Остава и аз, аз и Остава... просто един от онези дни, които забиват упорито в мозъка и остават... ей там, много скрити и толкова твои, че се чувстваш като скъперника, когото никога не си бил
обикновен ден като мен ( да, ама не) - нито аз, нито дните са обикновени, ние не сме направени/пригодени/изготвени за обикновени дни, не и тази вечер, когато думите са в краката ни и ние сме в техните и когато топкова ми се спи, че очите ми се затварят, а аз знам, че ще пътувам далеч по един или друг начин, но няма да се затворя тук и никой няма да се затвори в мен
обикновен ден като мен ( красиво е като любовна сцена) (В.)

за любовна сцена ти трябват:
-любов
-стая
-той...
в този ред на мисли ти трябва и човек, на когото да споделиш после че това е твоята любовна сцена, че, че,че,че....
и не спираш да говориш и този път знаеш че те СЛУШАт.... и искаш да те слушат и говориш и те слушат и говориш и говориш и те слушат....
преразказ на необикновено любовна сцена,.... ( М.)

студен прозорец ли си ти
студено мислим аз и ти (В.)