тихо през задните дворове

минаваме през задни дворове,
задни помисли,
задни улици,
и носим барабани от опънати бели листи
в чупливите ръце,
защото в тези
задни дворове,
задни помисли,
задни улици
ще попаднем на изоставени струни,
които режат,
а нищо не гърми във въздуха толкова добре,
колкото тътена от затварящите се очи
и ти обичаш барабаните
аз обичам да изпълвам глухотата им с теб
това, което те побърква в момента,
е тихата изоставеност в многото дъжд през
задни дворове,
задни помисли,
задни улици -
толкова самотни,
счупени,
тихи до небесата,
че напукаха тънкото съвършенство
на нашите невинни барабани
мисля, че ще си тръгна без теб



та в тези задни дворове... обратната страна на погледите ви... има тайни и те не бива да бъдат чупени, нали?
някои неща имат свойството да бъдат прекалено лични