tonight's the night i shed my wicked soul
tonight's the night
i
shed
mY
wicked
soul
да, не ми се слуша за нищо
болят ме устните от тези празни думи, болят ме ръцете да стискам желанията за прегръдки
болят ме очите от това, че не виждам
боли ме глава от това, че искам
всичко се заплита
това не е общуване, това е илюзия, много празно доказателство, за това, че можем да говорим
нещо, което не тежи в мен, не тежи в теб, в нас, в никой
нещо, което забравяме, докато дъхът те пари до бяло... и след това живее спокойно само в моята глава
да, да, да, много искам да я загубя тази вечер...но няма да стане
не и сега, не и утре
виж, вчера... успяхме, но не загубихме само моята (не, не се притеснявай... твоята опредлено остана на мястото си)
виждам в тъмното
в тЪмното.. спирали, вино... горе и долу
искам някой да изгуби контрол
искам го толкова много, че изглежда ще се случи аз да съм този някой
и... не знам... все още не ме е страх, не и още, защото време има
но съм отново изпъната струна, улица, почти завършен въпрос, съвършеното момче с прекършен глас, липсват ми единствено белезите и онова рязко замахване, когато си дърпа от цигарата, иначе преливам в позата, в гласа, начина, по който гледа и се смее ( някой, и на мен не ми е ясно точно кой, защото всичко е общо)
тарамбуки
море
високо, наистина високо
имам нужда отново и пак
wicked
светът сякаш наистина е разделен на горен и долен, Горната и Долната земя, през деня и вечерта хората са различни, а местата - те просто потъват в друга реалност ( не знам дали тя хапе)
а доказателство за това - моля заповядайте в нашата морска градина, моля отбийте се в събота, моля бъдете весели, моля скачайте, моля бъдете други, моля изгубете се в себе си
за няколко часа всички останали пътища са затворени
това ми прилича на центрофуга. в смисъл че влезеш ли в това мислене излизането е трудно. малко подтискащо е сякаш. аз лично се уморих от това и може би е за добро. вече разбирам как нямам нужда от всичко това за което всъщност се боря. а течението е всъщност това на което трябва се радвам и рабирам. малко трябва не е излишно понеже и в грешка и в правда и двете учат и развиват. зациклянето на едно място поред мен е неправилно и самоубийствено. е... неправилно не... както винаги просто различно но едва ли някой иска да му се случва. а ако го иска значи има още редица много други проблеми и винаги се оказва че нещата са особени. и пак... оле... най-важното остава да знаеш какво искаш сега. защото никой друг не може да знае вместо теб :-)
ReplyDelete