най - самотният ден в живота ми
и целият е мой,
мой до безкрайност,
мой до безумие.
най- самотният ден в живота ми
спи, свит на кълбо до мен
и дъхът му ме пари.
най- самотният ден в живота ми,
изтрит до безнаказаност
от нечии очи,
бяга ужасен от красивите ти,
перлени ръце,
защото той (най- самотният ден в живота ми)
няма да позволи да
бъде хванат.
аз казах ли ти, че целият е мой,
мой до безкрайност,
мой до безумие?
о, по дяволите, как може да съществуват такива седмици?
как мога толкова дълго сама да си го причинявам... може и да са различни хората, чувството е същото
в смисъл... ние как можем така да задълбаваме?
не съм човек за една вечер, не съм, просто не съм, аз... аз не съм, аз... съм дупка
но не по небето, дyпка в себе си... дълбоко навътре, грубо в мозъка и в мен, молци и лавандула, главoболия и лилави полета без край
и всичко това в мен
лимонени дървета в средата на стаята, сетете се за най-лудото съчетание от думи и ми го кажете... искам да избягам от главата си, искам да си намеря въздух за дишане, тук няма хора, има групи, отделното липсва, искам леглото, което ме обича, искам ръцете, които не ме спъват, искам да не се спъвам в себе си, искам извън себе си...просто това празно поле, толкова остро, да ме напусне
хаааа, искам най, най, най-баналното нещо, за което ще се сетите - искам мечтите ми да се сбъднат, извън всякакви клишета, извън всеки ограничен израз, искам го в пълнота, плътност, осезаемост, мирис
и ако така хората полудяват, не искам хапчета да ме лекуват, искам да ме прегръщат
jungle jazz... sure
good night and good luck
мисля че ти трябва една хубава дълга разходка. е може и да не е дълга но с добра компания където и да стигнеш ще имаш резултат... е ако си сама вече ще е различно.
ReplyDeleteизкам да ти кажа че тези дни не си бяха наред и това го забеляза не само ти. при мен не знам какво се пречупи и ме пусна по течението. (може би за пореден път боен клуб) това няма толкова значение. вече знам че всичко е до нагласата. как приемаш нещата които ти се случват и ала-бала. всичко е до нагласата но другото важно е да имаш контрол върху нагласата. ако не можеш сам да се нагласиш пригодиш настроиш към нещо намери друго което да ти помогне. и през цялото време с широко отворени очи да гледаш няма да го видиш. трябва да го разбереш и почувстваш. за целта трябва да се отпуснеш и да позоволиш на събитията да преминават през теб. на теб остава само да ги осъзнаваш и всичко ще дойде на мястото си. ще разбереш дали придналежиш към него.
мисля, че искаш нормални човешки неща. и мисля още, че сме хора, и имаме право да искаме точно тези неща и още,
ReplyDeleteнаистина, ако се налага:)
хей, два дена след най-самотният ден в живота ми/ни и времето продължава да тече
ReplyDeleteразходка... да, може би, резултаът ще видим по- късно
nanera, дните ще се оправят нали така? плуването срещу течението може да бъде и много интересно
и ако някак си не успеем да вземем контрол над нагласата...
събитията така или иначе преминават През мен/нас и така или иначе ги усещаме...и колкото и да се старая не мога да принадлежа насила към място, което не е мое :(
и Деси, в момента се сещам единствено за Поля От Слънчогледи..все още сме хора имного обичаме да искаме, нали? :)
о, забравих! честит ви празник :)
ReplyDeleteбъдете цветни :Р