и всчико ще бъде наред
така си обещам
Hey bartender hit me with a double
после не бива да ми се вярва
защото когато тя заплита косата си
моята се разплита
и когато в задимената стая се протягат ръцете ти
за да останем верни на добрите стари правила
улавяш само сянката й по стената
и когато очите ти станат червени
продънваш небето от цветове
и когато започнеш да късаш небето
накъсваш времето
и когато то се свие до дупчица
ще се спуснеш по магистралата
и когато стопираш светлината
очаквай гръмотевици
открих перфектната музика
открих, че след първия час останалите минават бързо, защото всъщност да пишеш за вятърни мелници е интересно (освен, че е наложително)
сънувах, че седя на обърнатите лодки
че всичко е минало ( не знам как) и съвсем спокойно попивах всеки цвят и после някак опрях лице до сива, мокра, топла, солена стена - стара, колкото вчера, а после... усещането за това...
сънувах лицето му в пясъка
думите са татуирани в очите му
той просто диша тук. черно - бяло, черно -бяло, черно - бяло, неговият street spirit в моята глава
Rows of houses, all bearing down on me
I can feel their blue hands touching me
All these things into position
All these things we'll one day swallow whole
And fade out again and fade out
This machine will, will not communicate
These thoughts and the strain I am under
Be a world child, form a circle
Before we all go under
And fade out again and fade out again
Cracked eggs, dead birds
Scream as they fight for life
I can feel death, can see its beady eyes
All these things into position
All these things we'll one day swallow whole
And fade out again and fade out again
Immerse your soul in love
сутринта събирах парчета от мен из цялото легло и пропуснах няколко нарочно ( частите с него обаче пак са в мен... или поне песента)
No comments:
Post a Comment