error order anger

този жесток влак, който от часове пристига на нашата гара, е злобен. злобен, защото колелетата му обясняват, че аз оставам
също като самолетите, дерящи небето през секунди, ми се иска
пръстите ми да разбъркват облаци
очите ми да виждат големите важни мащаби, смалени до точки във въртящ се въздух
искам да говоря на 'ти' на всеки значим момент, да дишам цигарен дим в лицето му и като осъзнат непукист да приемам дъжда в себе си, защото нека си признаем - капките в мен никога не спират да се стичат и затова целувките (принципно нечии) оставят мокри следи
пък аз се смея на (нечие) недоумение и на учудването, че в тези години живеят такива думи
аз съм кукла на конци, които висят отрязани в небето
аз съм всичко, което не знаеш, и нищо, което ще ти кажа
аз промъквам себе си през храстите, но когато имам нужда от помощ, преставам да ти вярвам
с тебе изменяме гласовете си - аз не пея срички, ти не ги шептиш, просто сплитаме кълбо и след това дърпаме нишките
аз живея на входа на пристанище, на началото на гара и от нея започват всички дестинации. едно пътуване никога не може да има истински край, само много различни начала.
аз съм Гледащият пътниците и не мога да привикна още към ъглите на формата си. би трябвало да съм Пътник
не знам на кого говоря (на себе си не, защото така или иначе не се чувам), но написаха "някои думи имат силата да преминават през хаоса на разкъсаната мрежа" и искам да кажа Нещо има да се случи
някога, някъде, някой
бурите раздвижват въздуха, дъждът раздвижват хората, гръмотевиците дънят небето
"никъде, никога, никой"
искам да отрежа косата си, да изпълня очите си (после цялото тяло), да си нарисувам лице и с него да се смея и когато всичко това свърши, да бъда никога, никъде, никой

подпис г-н Круп
г-н Вандермар
наемни убийци отпреди 14ти век - "добрата стара фирма. премахване на пречки,изкореняване на неприятности, отстраняване на досадни крайници и грижа за зъбите."