...

ТиНеСи се завърна
този път малко по- уморена
но тя пак е тук
този път- боса
с малко по- дълга коса
и много по- дълбоки очи... тъмни
ТиНеСи със сигурност не съм аз
тя сега е в Бугало и танцува... боса, да. не вярвам да пие ром. ТиНеСи не прави такива неща. тя пие енергия, пие цветове и така решава, че е жива. пие моите цветове и се крие в ръцете, които са за мен
ТиНеСи е пак тук.. ходи по ръбовете на моите дни и всъщност е едно прекрасно и лесно извинение, което боде. не я искам до себе си. и в сянката си не я искам, ама е попила по кожата ми... и все пак в никаъв случай не е мен
на всичкото отгоре не слуша музиката ми, нито е мое хоби. ТиНеСи не чува, тя почти не вижда и много обича да говори и никога не шепне. в ТиНеСи няма място за скромност, просто защото е толкова малка, че едва побира себе си в дребното си тяло.
никога няма да каже 'прости ми егоистичния въпрос, но...', защото тя е целият си свят... а не някакво си глупаво момиче...
но нито аз, ни тя дори можем да разберем 'защо'...
искам крила
аз съм на високо
дай ми крила и ТиНеСи е под мен в тъмното.
ти си...

вариации на тема

някой ден ще бъда
приличен,
сериозен човек
със сиви очи.
наистина.
ще имам
плътен,
тих
глас,
който се спуска
по бурите
така достолепно,
че ги
укротява
и нито един повей на вятъра няма
да роши косите ми.
ще бъда
сипкав в леглото
рано сутрин..
истински здрач
вечер.
свит на кълбо
няма да боли от другите,
няма да се давя
в милите черти
на лицето срещу мен,
няма да се увесвам
на дърветата,
да съм солен вкус
на върха на езика
и никога бесен.
бесен като мъгла,
луд
като гръмотевица.
и ще си
спомням
как с вдигнат към
небето пръст
предизвиквах
светкавици,
толкова гневен,
че се свивах
в ръцете ти,
дишах в шепите ти,
точно под сърцето ти
пях,
питах с устните.
толкова бесен
никога повече.

...

и си я спомням с вдигнат към
небето пръст и гръмотевицата,
потекла надолу -
събужда очите й (тя вижда)
шепне в ушите й 'обичам те'
обичам те
оцветява устните й
подлудява кожата й.
бясна е. бясна.
и си я спомням с дъжд в косите като
една малка голяма буря. държи скала в
едната си ръка и е толкова бясна,
задъхана, будна.
бясна.
ти каза и тя си спомня. всяка дума,
всяка буква, пауза, вдишване,
издишване.
и след това тя е морска пяна. много
солена на върха на езика. ураган в
Аляска, скреж по бузите.
така не може повече
повече не може така
бясна.
и си я спомням като повей на вятъра.
лилава мъгла сутрин. истински здрач
вечер. в тъмното е тиха. тя се удави. в
плътна уста, две големи очи, вежди. в
мили,едри, топли черти. в мрака.
и си я спомням удавена. увесена на
клоните. и още бясна. на теб. на
обстоятелствата, на пътя, бездействието,
недомлъвките, на ръцете ти.
после
свита на кравай, кълбо, в зародишна поза.
малка. без граници. остра. бодлива.
чернобяла, безцветна като момче.
бясна.
и си я спомням сипкава. бърза. с ягода
между устните, с музика в ушите, под
сърцето ти, с вдигнат към небето пръст.
и си я спомням
бясна,
защото ние сме последното
концертно изпълнение
на една дума,
която
ще спре да бъде жива,
точно
когато
светкавицата най- сетне
удари земята.
бясна.

аргх

а съм бясна, бясна, бясна
beware

...

няма, няма пак да стане така!
чуваш ли, няма!
не пак
нито отново




(това съм аз, а онова там се нервите, по които се разхождам)

...

връщанията винаги са били проблемни
независимо къде, независимо кога или колко прекъсвания има по пътя
от София през Търново и накрая Бургас е прекрасна посока, само че една вечер Търново ми струва хиляди 'ами ако' и 'няма начин' през 'така ми се иска да...' до разните безсъници и прехвърляне на възможности, на моите малки възможности, които се побират в очите ми
вечер е красиво, даже може би повече отколкото през деня и малките улици са сякаш още по- малки
и продължавам да твърдя, че щях да съм перфектното момче, което ще се държи перфектно в перфектните моменти със своите перфектни ръце и още по- перфектен глас
в 22.5о снощи беше уютно, тъмно, спокойно, звучаха Groove Armada (харесваме Groove Armada)... напоследък ценя спокойствитето и имахме цяла една вечер с всичките й всички часове.. от тавана висеше елха и около елхата столове и маси. можех да седна на един от столовете, да си подсвирквам и да клатя крака, а под мен разни хора да се поздравяват и разделят, да остават или да си тръгват... не ме търсета, аз съм на тавана
и ценя спокойствието, защото се случва почти никога и когато има много неясноти, в нещо, което се нуждае от яснота, коремът ми се свива на топка, погледът ми бяга из всички посоки и никога не спира там, където иска
после там не съм просто някаква си част от цялото, там съм цветна и все едно съм малка изгубена дъга, попаднала в правилната сянка
една лента на ръката, за да си спомням
и едно лице в мрака с очи, в които да се удавя
и вече няма дъги
месеците трябва да носят имената на хора... моите месеци трябва да носят имената на хора и тези хора, трябва да присъстват, защото когато Не, се забиват като игли в кожата ми без да се татуира нищо
песен за дъжд и песен за гласа му
имам нужда от хора
после там може да има дъги

...

и щом
отворя очи в ранното
легло
откривам пътя си
в заплетената ти коса
и ми става толкова
пределно
крайно ясно,
че до края доброволно
ще се порязвам
на устните ти,
пръстите
и
после...
после ще бъде тихо,
празно,
разранено
и когато запълниш
тишината ми със
стъпките си,
ще бъда
поредната фигурка,
наредена на
перваза,
досами небето,
над колите
и във падащия здрач
ще се пропукват
чертите ми,
ще се свличат от мен
безсрамно
пред фаровете,
погледите
на бързащите хора,
докато луната се издига
и пълни очите ти.
приличам на призрачен
коридор,
по който страхът се
разхожда и всяка врата е месец
назад във времето
и срутване в
ума ми.
върни ме в
началото

...

тези дни са някаква луда, мъглива поредица от неясности и невидимости
тези дни са някаква луда поредица от без думи и без погледи, оцветени в оранжево
тези дни са някаква луда поредица от нуждата да знаеш
и
Then my mind went dark
и в тъмното е по- лесно да се усмихваш или да се преструваш, че се... и не ми пука, просто ми става толкова празно тъжно като видя смекчения израз на лицето си

Love is an excuse to get hurt.
And to hurt.

"Do you like to hurt?""
I do, I do."
"Then hurt me."

и после да бе, не ми омръзва, нито ми втръсва, нито ми е лесно, нито пък трудно... само никакво

този път разстоянието може да е наистина прекалено голямо и моментите прекалено остри, та... ми е нужно отново да бъда свита на тъмно в ръцете му, за да не се усещам толкова празна, празна, празна и съвсем без смисъл и мисъл.

"Седем дена остават до проклетия ден.
Седем дена за всички. Седем дена за мен.
Седем дена до края. Седем дена безкрай.
Седем дена пред рая. После - пепел от рай. "
(А.)

...

нали когато дадеш има на нещо, то става истинско
процес на кръщаване -
харесвам М-тата
харесвам М-тата в красиви градове
харесва ми да ме гушкат М-тата
и това е
пЪк
we don't stop...

Memories of everything
Of lemon trees on mercury
Come to me with remedies
From five or six of seven seas
You always took me with a smile
When I was down
Memories of everything
That blew thru

харесвам М-тата

...

предполагам, че се опитвам да избягам
предполагам, че така е по- лесно
и е глупаво да буташ ден след ден (така и не се научих на това)
и ми трябва презареждане
и енергия отново
имам чувството, че цялата се изля от мен по време на концерта и след това.. целият ден след това
ей така
просто си течеше
та .. аз съм драконът с теменужените очи и понеже -цитат- животът е гаден ще се срещнем отново -
но
се сещам само за малкото часове между 5 и половина сутринта и малко по- надалеч, а тогава беше хубаво и Gravity Co. са моят стимул, когато ръцете ми спят и не говоря
има моменти, когато имаш нужда само от целувка и когато всичко трае ужасно прекрасно сладко дълго
24 часа могат да ми се струват дълги като година... и обичам субективната представа за времето, когато вчера е било преди векове
и не ме интересува как изглежда в нечии очи и как се държа и какво правя и кога си тръгвам и с кого си тръгвам и тръгвам ли си изобщо, защото ми е ясно, че тези неща никога не ги докарвам до край... освен когато не държа да има после
и този път знам, че не искам нищо друго освен... Онова... и понеже е така няма повече, тъй като просто.. искам, да.
трябва да бъде
и според експерименталната психология, когато човек наистина иска нещо силно, вътре в него се задвижват някакви стари, скрити, силни механизми, за да бъде щастлив, така че... нека, нека, нека.
може би надълбоко, вътре в себе си, в тъмното, ще успея да се събудя
нека.

и... Gravity Co. - Empty World + сън, дим и ...