връщанията винаги са били проблемни
независимо къде, независимо кога или колко прекъсвания има по пътя
от София през Търново и накрая Бургас е прекрасна посока, само че една вечер Търново ми струва хиляди 'ами ако' и 'няма начин' през 'така ми се иска да...' до разните безсъници и прехвърляне на възможности, на моите малки възможности, които се побират в очите ми
вечер е красиво, даже може би повече отколкото през деня и малките улици са сякаш още по- малки
и продължавам да твърдя, че щях да съм перфектното момче, което ще се държи перфектно в перфектните моменти със своите перфектни ръце и още по- перфектен глас
в 22.5о снощи беше уютно, тъмно, спокойно, звучаха Groove Armada (харесваме Groove Armada)... напоследък ценя спокойствитето и имахме цяла една вечер с всичките й всички часове.. от тавана висеше елха и около елхата столове и маси. можех да седна на един от столовете, да си подсвирквам и да клатя крака, а под мен разни хора да се поздравяват и разделят, да остават или да си тръгват... не ме търсета, аз съм на тавана
и ценя спокойствието, защото се случва почти никога и когато има много неясноти, в нещо, което се нуждае от яснота, коремът ми се свива на топка, погледът ми бяга из всички посоки и никога не спира там, където иска
после там не съм просто някаква си част от цялото, там съм цветна и все едно съм малка изгубена дъга, попаднала в правилната сянка
една лента на ръката, за да си спомням
и едно лице в мрака с очи, в които да се удавя
и вече няма дъги
месеците трябва да носят имената на хора... моите месеци трябва да носят имената на хора и тези хора, трябва да присъстват, защото когато Не, се забиват като игли в кожата ми без да се татуира нищо
песен за дъжд и песен за гласа му
имам нужда от хора
после там може да има дъги
No comments:
Post a Comment