...

и си я спомням с вдигнат към
небето пръст и гръмотевицата,
потекла надолу -
събужда очите й (тя вижда)
шепне в ушите й 'обичам те'
обичам те
оцветява устните й
подлудява кожата й.
бясна е. бясна.
и си я спомням с дъжд в косите като
една малка голяма буря. държи скала в
едната си ръка и е толкова бясна,
задъхана, будна.
бясна.
ти каза и тя си спомня. всяка дума,
всяка буква, пауза, вдишване,
издишване.
и след това тя е морска пяна. много
солена на върха на езика. ураган в
Аляска, скреж по бузите.
така не може повече
повече не може така
бясна.
и си я спомням като повей на вятъра.
лилава мъгла сутрин. истински здрач
вечер. в тъмното е тиха. тя се удави. в
плътна уста, две големи очи, вежди. в
мили,едри, топли черти. в мрака.
и си я спомням удавена. увесена на
клоните. и още бясна. на теб. на
обстоятелствата, на пътя, бездействието,
недомлъвките, на ръцете ти.
после
свита на кравай, кълбо, в зародишна поза.
малка. без граници. остра. бодлива.
чернобяла, безцветна като момче.
бясна.
и си я спомням сипкава. бърза. с ягода
между устните, с музика в ушите, под
сърцето ти, с вдигнат към небето пръст.
и си я спомням
бясна,
защото ние сме последното
концертно изпълнение
на една дума,
която
ще спре да бъде жива,
точно
когато
светкавицата най- сетне
удари земята.
бясна.