8.12.06

...

тези дни са някаква луда, мъглива поредица от неясности и невидимости
тези дни са някаква луда поредица от без думи и без погледи, оцветени в оранжево
тези дни са някаква луда поредица от нуждата да знаеш
и
Then my mind went dark
и в тъмното е по- лесно да се усмихваш или да се преструваш, че се... и не ми пука, просто ми става толкова празно тъжно като видя смекчения израз на лицето си

Love is an excuse to get hurt.
And to hurt.

"Do you like to hurt?""
I do, I do."
"Then hurt me."

и после да бе, не ми омръзва, нито ми втръсва, нито ми е лесно, нито пък трудно... само никакво

този път разстоянието може да е наистина прекалено голямо и моментите прекалено остри, та... ми е нужно отново да бъда свита на тъмно в ръцете му, за да не се усещам толкова празна, празна, празна и съвсем без смисъл и мисъл.

"Седем дена остават до проклетия ден.
Седем дена за всички. Седем дена за мен.
Седем дена до края. Седем дена безкрай.
Седем дена пред рая. После - пепел от рай. "
(А.)

No comments:

Post a Comment