и щом
отворя очи в ранното
легло
откривам пътя си
в заплетената ти коса
и ми става толкова
пределно
крайно ясно,
че до края доброволно
ще се порязвам
на устните ти,
пръстите
и
после...
после ще бъде тихо,
празно,
разранено
и когато запълниш
тишината ми със
стъпките си,
ще бъда
поредната фигурка,
наредена на
перваза,
досами небето,
над колите
и във падащия здрач
ще се пропукват
чертите ми,
ще се свличат от мен
безсрамно
пред фаровете,
погледите
на бързащите хора,
докато луната се издига
и пълни очите ти.
приличам на призрачен
коридор,
по който страхът се
разхожда и всяка врата е месец
назад във времето
и срутване в
ума ми.
върни ме в
началото
No comments:
Post a Comment