...

предполагам, че се опитвам да избягам
предполагам, че така е по- лесно
и е глупаво да буташ ден след ден (така и не се научих на това)
и ми трябва презареждане
и енергия отново
имам чувството, че цялата се изля от мен по време на концерта и след това.. целият ден след това
ей така
просто си течеше
та .. аз съм драконът с теменужените очи и понеже -цитат- животът е гаден ще се срещнем отново -
но
се сещам само за малкото часове между 5 и половина сутринта и малко по- надалеч, а тогава беше хубаво и Gravity Co. са моят стимул, когато ръцете ми спят и не говоря
има моменти, когато имаш нужда само от целувка и когато всичко трае ужасно прекрасно сладко дълго
24 часа могат да ми се струват дълги като година... и обичам субективната представа за времето, когато вчера е било преди векове
и не ме интересува как изглежда в нечии очи и как се държа и какво правя и кога си тръгвам и с кого си тръгвам и тръгвам ли си изобщо, защото ми е ясно, че тези неща никога не ги докарвам до край... освен когато не държа да има после
и този път знам, че не искам нищо друго освен... Онова... и понеже е така няма повече, тъй като просто.. искам, да.
трябва да бъде
и според експерименталната психология, когато човек наистина иска нещо силно, вътре в него се задвижват някакви стари, скрити, силни механизми, за да бъде щастлив, така че... нека, нека, нека.
може би надълбоко, вътре в себе си, в тъмното, ще успея да се събудя
нека.

и... Gravity Co. - Empty World + сън, дим и ...