сухи цветя

ммм, изпитът е утре, а снощи, докато заспивах тази песен в главата ми


чух лек шум
от грамофона,
сладък е старият звук.
чух как хвалиш миналите времена,
ония светли дни..

чух въпрос,
помня ли още песните
от слънце и кал?
а ти къде си?
деца на цветята, нали бяхме ние това..

само че аз,
любима, май все едно,
че догарям и се топя..

ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това..

ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме тогава това..

само че аз,
любима, май все едно,
че догарям и се топя..

ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това..

ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това.. (повтаря се поне още 2 пъти)

доста често всъщност...

хм, и едно стихо (не е мое, разбира се), което стои, написано на вратата с големи черни букви ( оффф, добре, че няма как да разбере), но аз си го харесвам (много, много)... а и май няма значение, притеснено ми е, искам да се справя, това сякаш е залепнало за устните ми и точка


Да бе река,
да те преплувам,
ще се забавя малко
и ще продължа.

Да беше планина,
да те премина,
макар и трудно
пак ще продължа.

Да бе гора,
да те пребродя,
ще си почина в сенките ти
и ще продължа.

Но ти като пожар,
като необуздана огнена стихия,
подпалила си всичко в мен
и тук ще спра.

Ще гледам пламъците
разгневени,
несигурен във
своята съдба,

но тук оставам,
пътят ми при тебе ме доведе,
без твоят огън
няма как да продължа.

коремът ми се сви на топка
спомням си разни неща
искам разни неща
look nasty'n'stuff
започва се, само че няма като миналата година, аз съм целеустремена. желаеща и хахаха, малко избухваща ( сега, точно сега)