10.6.06
mad world
all around me are familiar faces
worn out places
worn out faces
bright and early for the daily races
going nowhere
going nowhere
their tears are filling up their glasses
no expression
no expression
hide my head I wanna drown my sorrow
no tomorrow
no tomorrow
and I find I kind of funny
i find it kind of sad
the dreams in which I’m dying are the best I’ve ever had
i find it hard to tell you
i find it hard to take
when people run in circles its a very very
mad world
mad world
children waiting for the day they feel good
happy birthday
happy birthday
and I feel the way that every child should
sit and listen
sit and listen
went to school and I was very nervous
no one knew me
no one new me
hello teacher tell me
what’s my lesson
look right through me
look right through me
and I find I kind of funny
i find it kind of sad
the dreams in which I’m dying are the best I’ve ever had
i find it hard to tell you
i find it hard to take
when people run in circles its a very very
mad world
mad world
enlarging your world
mad world
всеки път, в края.. тази песен..не може да свърши по друг начин
искам да говоря
и за онзи разказ на Греъм Грийн - когато рушиш може и да създаваш, зависи какво сгромолясваш в краката си, нали
виж през мен
не съм само очертания, сбити в тяло
не съм само ъгли, само очи, ръце, крака, които стигат донякъде
ама накрая се засмя, нали?
не искам да знам какво става
не искам да виждам как някакво бъдеще протяга ръка и ме носи със себе си
нещо като тих бунт навсякъде, никакви шумни революции повече - те стават вътре и кънтят само в главата - и там никой не чака
о не, разбира се... нали навсякъде си вкъщи там и която и врата да отвориш, ти стоиш зад нея и в който и прозорец да погледнеш, ти сядашна масата и да се бунтуваш срещу себе си за някого е немислимо
искам да кажа - понякога не ти е ясно, защо искаш да крещиш, нали?
обаче се задушаваш и не ти се върви по тези улици, не ти се казват тези думи, не ти се гледат тези блокове и градини - всички праволинейни, ама в кръг
и после в огледалото, и не само там, и когато нещата се объркат защо все трябва някой да те спасява
"Имаш добро сърце. Понякога това е достатъчно да те пази, където и да се намираш. - После поклати глава. Но в повечето случаи не помага."
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Мда...ежедневието е задушаващо. Нещата около нас са задушаващи. Сивият бетон те притиска. Май и затова се бунтува човек, защото се задушава и иска да си поеме отнетата глътка въздух.
ReplyDeleteпочти винаги заради това... поне днес и отнетата глътка въздух е глас, а гласът от своя страна вече е осъществен бунт
ReplyDeleteха!