...

не ти ли казах
думите на някои песни се забиват в мен и искам да ги изпиша по всяка свободна повърхност
да ги татуирам по дланите си, за да станат истина и никога да не избледнеят

не ти ли казах в какво вярвам
мога да забравям, мога да спра да разочаровам погледи, които търсят
мога да се изгубя в себе си и после да намеря път навън само като слушам дрезгавите гласове, които идват отвсякъде и не говорят, а просто присъстват

не ти ли казах
че след промяната нищо не остана, само котката продължава да играе с мен, ама интонациите вече не се впиват в ръцете ми и от това е празно, защото във формата на тази липса все още няма нищо

не ти ли казах
как шепнеше тогава с хъс, че има опити, които си остават без помощ и продължение, защото винаги има някой, който да се откаже

не те ли казах
обичам да мълча

не ти ли казах
че когато се стичаше целият във восък, исках, ако имам силата да превръщам, да те превърна в онази песен
та да усетиш как се топят формите и не остава нищо друго една сумрачнозелена стая, пълна с цялото време не света

не ти ли казах
птиците ги няма
ти си между земята и небето и ако викаш, няма никой да поеме вика ти с крилата си
той просто ще падне долу
без да се разбие на парчета
без да те пореже
тежи ли ти?