21.6.06

news from nowhere - страхливецът

имам отчаяното лице
на момче, загубило се из
дупките на
годините си
имам зелените очи на
удавник
и късата коса на хлапаците,
които още вярват в
лятото
никога не прегръщам
никога
никога не се увивам,
защото моите две ръце
са неспособни да задържат
те винаги и само разпиляват
а после искат пак
никогa не спирам на едно място,
защото съм толкова ужасена,
че спре ли движението,
спирам и аз
не ми се търси - намерих
едно себе си и след това
нехайно го
оставих да се трови с цигари
(отиваше му)
останалите бягат,
когато разпознаят болката
на цъфналите череши
аз имам кожата на студено небе,
провесено над никъде
придържат го единствено
шума на вълните. но не на море
вълни на пясък и жега,
която тече
от пречупените ми пръсти
ч
а
а
а
к
до червените макови листа в
краката -
по едно за всяка дума
от някой самотен полъх,
та да си спомням,
че когато аз си тръгвам, а
друг остава,
движението е единственият ми
спътник.


имам си едно малко желание за утре
то реално си е съвсем малко
но абсолютно важно за мен
влязло е под кожата ми и без него утрешната вечер в лудия град, ще ми убива отвътре (злобно)
пожелайте да се случи
i wish my wish comes true (пак)

2 comments:

  1. текста ми хареса. а желанието сбъдна ли се?

    ReplyDelete
  2. не, никак даже
    пак беше хубаво, само че по различен начин
    ама whtv, чувствах се добре :)

    ReplyDelete