"и най- добре скроените мечти на
мишките и хората
често пътека погрешна
поемат"
е казал Робърт Бърнс- един от любимите ми автори се е наел да опише тази пътека ( но никога не е само това)
а крайната спирка е все на изток от рая, без значение от посоката ( надявам се аз)
тези дни са предизпитни и въпросите за пътищата и посоките са влеезли под кожата на всички, та когато "ами ако"тата ми дотегнат много, просто махам с ръка, защото
искам да действам
и да става нещо
искам да движа, да съм причина, следствие, последствие
"летете облаци.
червени облааци- и знайте. живея аз."
след тези дни в Пловдив още не знам къде съм, а резултаът е 5.20 (можех и по-добре, можех и по- зле)
и една топла сънливост, за която няма време- избутана е някъде назад
харесах си тераса
на най- високото място
най- близо до небето
и над дърветата, почти над дъжда, но не и над вятъра
съвсем скоро (дни) и съм в София и типичното кълбо от нерви е навсякъде в мен- малко ме е страх, малко ме гъделичка, малко ме буди и много ми харесва
но в момента съм единствено ->
It was a filthy block of flats
Trash was on the floor
A stink was in my nose
Hinges off the doors
She took me in her room
All was spic and span
Fixed me up a drink
Turned down all the lamps
And the rain fell down
On the cold hard ground
And the phone kept ringing
And we made sweet love
Why do we live in this strange grey town
They build it up and let it all fall down
Feel like we're living in a battleground
Everybody's jazzed
Why do we live in this strange grey town
The paint is peeling and the sky turned brown
The bankers are wankers, every Thursday night
They just vomit on that ground
And the rain fell down
The cold grey town
And the phone kept ringing
And we made sweet love
Everybody's dreaming
Everybody's scheming
Until the rain fall down
She cooked me up some eggs
Then she made some tea
Kissed me on the cheek
And I turned on her TV
It was all the usual crap
All the usual sleaze
For ten thousand quid
Some bimbo spilled the beans, yeah
And the rain fell down
On the cold grey town
And the phone kept ringing
And we made sweet love
And the rain fell down
And we made, and we made, and we made sweet love
And the phone kept, the phone kept.. ringing...
Yeah!
Yeah
And the phone kept ringing
The phone kept ringing, yeah
And the rain... rain... rain... rain.... rain... rain... rain...
и ми отива! (има нещо в начина, по който пее sweet love - едно такова... тръпкаво, лежерно мммм)
относно "ами ако" се сещам че съм съгласен с това по-добре да действаш отколкото нищо да не правиш защото дори да сгрешиш поне ще имаш нещо да поправиш а ако не си направил нещо тази грешка не може да се поправи.
ReplyDeleteбраво за оценката!!! ;-)
хм, за 'ами ако'тата моят принцип е да се действа, да знам, че съм направила, каквото мога, и когато нещата се случат на криво да не се обвинявам, че съм се предала
ReplyDeleteбездействието и чакането, отказът да се прави нещо- побъркват ме, при все, че всеки има и такива моменти
а за оценката... трябва да се сборя и в София за такава :Р