уча се да бъде еднодневка
при все, че никак не ми отива, упорито опитвам и под вещите ти напЪтствия (нещо ми се губи лицето ти) усещам, че успявам
в главата ми се трупат интонации и смехове
'провлачвай е-то, когато говориш'
'снижавай гласа си в началото'
'и, моля те, спри да гледаш по този начин ( пЪк аз по друг не мога)'
'не забравяй, че не ти пука'
'не обрЪщай внимание на детайлите'
'какво от това, че се спЪваш в недорисувани картини, ти си само един миг, скЪпа, и утре ще си поредното недовЪршено лице'
нали знаеш, така е, ама всеки жест сякаш се разтяга до безкрайност
цяла вечност чета на глас
цяла вечност отсечено палиш цигарата
цяла вечност звучи ударЪт по тарамбуката
цяла вечност чакам да си трЪгнеш и да мога да дишам
омрЪзна ми всеки пЪт да защитавам позиция
вече говоря напук и отговарям, защото се дразня
и сякаш всички сме разновидности на един човек
а той ни отглежда в главата си като скЪпи саксийни цветя
тази мисЪл не ми харесва
имам правото на свободна воля, с която да правя собствените си грешки - не ми трябва нечие отражение
нито пък ще чакам да се счупят разни стЪкла, зад които сама се плезя на себе си
истинска навита пружина- сякаш ей сега енергията ще се разлее по алеите, ще потече надолу, почти до морето и после иди я сЪбирай, скЪперник такЪв
долу инерцията
стъпчете правилната посока на течението
аз няма да бЪда еднодневка
No comments:
Post a Comment