така трябва

искам да знам
доколко 'отлято от копринена надежда
е лицето ти'

искам да знам
ще успея ли да те удавя в този ден
защото нищо не се случва, а все така не мога да застана кротко пред учебника с прибрани ръце

днес не ми се чете за черните песни на Дебелянов
днес не ми се превежда
днес искам само следващите 3о дни да минат по- бързо и от вдишване
днес ще се простя и с пътуванията даже, защото 5 часа в бездушни зали не ме карат да се усмихвам

'прости ми,
безотговорна съм'

вместо за футуризъм и nevermore бих разказала всичко за един мързелив прозорец
и колко топло е в стаята сега
по светлия под пада шарената сянка от листата на лозата
и ако си много тих, ще чуеш пчелите
мирише на липи и безметежност, свежа трева и слънце
след няколко часа (мъничка вечност) ще излезе вятър и пътят към каптажа е открит - без шум, само приглушени звукове от далечината и тихото ромолене на водата

'най- хубаво е през тези дни'
не мисля за полирани думи
не наблюдавам никого
не се изчерпвам
не се бавя
не знам
нито един прозорец не счупи мен

забравям, че

"напоследък, сърцето
ме боли
физически

високо горе
в Облаците
почва да тежи

защо се връщам
постоянно там,
не зная

но вече трудно
почвам да летя
и все по- трудно
почвам да се приземявам"
(не е мое, разбира се, обаче...)

сега ще уча, ще уча и ще уча!!!

п.п.
но пък бих могла и да го покажа...