but I would walk 500 miles and I would walk 500 more just to be the man who walked a 1000 miles to fall down at your door

така се чувстваш след като загубиш посоката с мО
аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух

с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)

Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...

и един reminder... от мен за мен

When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you

If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you

But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door

When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you

When I come home oh I know I'm gonna be

I'm gonna be the man who comes back home to you

And if I grow old well I know I'm gonna be

I'm gonna be the man who's growing old with you

But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door

When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you


When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you

But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door

не би ли желал да останеш за минута повече?

my plug in baby

човече, не знам на кого говоря, на себе си ли, на теб ли, наистина не ми е ясно... защото, нали разбираш, аз съм малко несигурен
несигурен, защото не знам кои от нещата пред мен ги има и кои са само и единствено в моите очи
бях съвсем нормален, забравил съм вече точно кога, ама помислих, че някой беше специален или го реших сам за себе си и после, ти, братче, реши да ми покажеш, колко много се лъжа аз
имаше време, когато имах мнение и когато не си позволявах да се движа около хората, а те да се движат около мен. виждаш разликата, мисля. аз съм личност, докато знам, че мога да бъде център, докато мога да си служа за опорна точка и тази ми опорна точка движи света.
имаше време, когато не ти позволявах да забравиш какво искам
сега съм ти бесен, разбираш ли. може да съм бил бесен от самото начало. ама най- много полудявам, когато се сетя, че всъщност толкова лесно ти дадох да ми покажех, че съм целият в грешка
не се предавам бързо
буден съм
обаче съм бесен. от самия факт, че подвеждам себе си, ме боли тялото - главата ми ще се пръсне, ръцете ми не могат да се движат, краката ми не пристъпват, очите ми не виждат цветове и да знаеш, братче, най ме побърква, че не усещам вкусове и миризми... и допир
нищо и нищо
дааа бе, аз не съм такъв човек. като ме погледнеш, ще си кажеш 'не е нищо толкова необикновено'... ми може и да не съм. забравих, че може и да съм най- интересното същество тук и честно ли? вече не го вярвам, нито пък вярвам, че някога съм бил
ти усещаш ли, просто не трябваше да искам да ти вярвам, нали разбираш, така ме боли повече, ама всъщност не ми е много ясно, май сам съм си виновен
и от това съм още повече бесен
ха-ха-ха, тук е мястото да се появи милосърдната сестра, малък ангел в бяло и така нататък, да ме прекъсне и с движение, което те разплаква, да ми подаде хапченцата, защото така или иначе с нея не мога да водя диаолог, пък ако съм обективен, аз винаги се справям най- добре с монолозите и ако приемем, че тя не съществува, всъщност винаги говоря само със себе си
мога и повече, ама само едно ще ти кажа. наистина ми убиваше, че всъщност излязох от кожата си. нещо не се справих, а? май не ми бяха удобни движенията, които изглеждаха толкова... мои. трябва да си търся нови. вече не съм зависим, пък не искам да съм идеалният егоист.

и опитвах
и опитвах
и опитвах

нещо липсва

(Garbage имат намеса)

***

не харесвам как му казват
не е 'онзи'
пък аз съм просто преминаваща, но го познавам, а глупавият прякор не е нищо повече освен нещастно подредени букви
как разбираш, че не си за някого?

когато погледът ти прекалено лесно се плъзга по него и прекалено лесно си позволяваш да потънеш в сянката, когато прекалено лесно се движиш без да е до теб, когато прекалено лесно дишаш и не искаш да усетиш познатия аромат
не искам
защото някои неща просто не бива да се случват
движи се насечено остро, като автомат
това Е начин да избягам от себе си
това Е начин да се покрия
това Е начин да се спъна
и почти винаги успявам
но това НЕ Е урок, който успявам да науча
това Е доволно повторена грешка
защо пък да не съм упорито отглеждана синка, която няма да изчезне след няколко дни, а ще продължи спокойно да си убива
да, да и да, нещата преминават
да, да и да, нещата се забравят
хайде сега, бъдет достатъчно учтиви и забравете... че валеше
о, бъдете достатъчно учтиви и забравете... че всъщност беше смешно, но мило
и моля, забравете, че много внимателно песните ни следваха
малко задраскани минути, време да си тръгнеш
време да стана голяма, ама в някой друг живот, защото цинизмът още ми е
неудобен, но пък може и да ми отива, знам ли...
изобщо... не слушам какво ми говорят, сама си поставям думите в устите им
сама движа ръцете им
сама ги карам дишат

не ми се спи, когато вали,
когато пада мъгла
или когато тичаш в очите ми
не ми се спи, когато Не чакам
аз спя, когато грее слънце
и когато искрите ме заслепяват,
защото прахът,
който се вдига под стъпките на смеха ти,
дразни вкуса ми
обелените тела
на бедните ти думи
са като издължени сенки по отсрещната стена
и искам да ти кажа -
аз не говоря,
а използвам оттенъците на зеленото,
за да нарисувам
9 години,
в които бягаме из ъглите
на твоята глава
и нареждаме ритми в свободен стил,
защото когато падне нощта
ти излизаш на лов
и пръстите ти удрят тарамбуки,
а дъхът ти тича, задъхан като куче,
към отсрещната страна на мрака
там трябва да те чака нечия тънка усмивка
с вежди, извити до небето
с устни, свити на възел,
които искаш да научиш на болка,
но изглежда единственото, към
което те привикват,
е да гледат как се свиваш -
отново и пак

(неговата история в мой стил, нищо чудно, че не мога да ги гледам)
или по- точно "жиля в дъжда" Р.М.

it was a strange place to be

абсолютно луди дни и един път, по който никога не бях пътувала
изгрев на Царевец
о да!
и пак
а преди това... ако легнеш на една плоча, над тебе има само небе и някакви неясни очертания на статуи и облаци
място с атмосфера
summer breeze
I'm feelin' kinda fine
или не точно, но пък успях да вкарам тази песен под кожата на някого
после- съсем тъмно и се чува река, никой не обръща внимание на колите, странни песни и кой е казал, че в мрака преводите им за черни луни, черни гори, черни хора не могат да бъдат страшни, но пък хубави
едно наклонено дърво подпира галерията
обичам красивите неща
ganja babe
my sweet ganja babe
набелязах си поне още няколко стръмни улички, странни тераси и скрити места, през които трябва задължително да се мине
"Звук и светлина" също
искам да чуя
искам да видя

достатъчно е за известно време да не мислиш за резултати
изтърках се от 'ако, ако, ако', а те се бавят толкова дълго време, че вече мога да изиграя в главата си най- странните положения
достатъчно е да не те притискат
достатъчно е да не притискаш
имах нужда от въздух, просто следващия път, обещавам, ще съм по- организирана, по- голяма, по- сериозна
имам цвете
ръцете ми се свиха на топка, защото (да, знам, отдавам прекалено голямо внимание на малките неща) малко започнах да изтънявам
заповядай
благодаря
само, моля те, не го чупи, омръзна му, пък аз изгубих някои от парчетата
да, да
her face is a map of the world
ok

пък аз мога да броя до 3 на пресекулки, понеже думите излизат със съскане и не знам какво ще правя, когато най- после се блъсна в глупавото ми себе си,паднало в дупката
гласът ми е съвсем, съвсем кух

...

ще ти пожелая хубав ден
мое чудовище
защото не знам какво друго
имам сили да направя
остави ме да видя
колко бавно се стичам
по сухите клони на часовете
остави ме да се вплета в себе си
аз така лесно се губя,
разделена на части мъгла
се плъзгам в очите си
само тях мога да изпълня
разбираш ли
ще оставя другите да си играят
уморих се
да търся вечно острото място,
където ще почиват думите ми най- добре
разбираш ли, мери
аз всъщност съм нещастно късче небе
което не спира да вали
вали
вали
вали
и по небцето ми полепват капки
не говоря
остави ме да си тръгна
да изгоря дупка в сутринта,
през която да прозира слънцето от вчера
моментът
в който се борих, за да получа себе си
беше битка, която не мога да счупя
още
моля те, не ме затваряй в парченца
шепни, че всичко е наред
аз ще спя до сутринта
ще седна в лъчите
спри ме
спри ме
не съм силен
има място в мен
с празна форма
с горчив въздух
с отровна усмивка
аз не плача от безсилие
запълни я
ти, който си аз
дръж се като мъж!


чакането ме побърква
не мога да се науча... да чакам
трябва да знам
справих ли се?!

...

сякаш всичко се разтърсва
и познатото е вече непознато
това не е моят свят
аз не съм в моя свят
не може ли някой да ме обори
обаче сериозно, така че да ме убеди
и после да не ме остави да падна
i'm so tired
от това да си игаря със себе си
да видя докъде мога да стигна

i'm gonna give my heart away
трябва да спра да размествам позицията на нещата

яд ме е, че просто седеше
действие ли?
това е непозната дума

leave it to the other girls to play
но ще им го дам в комплект с безсънните нощи, изтръпналите устни, някои безсмислени неща, като например 'ами ако'-тата, собствените действия като първа и едниствена крачка и онази гадна несигурност, която накрая завършва при вятъра на терасата

в някой ситуации не мога да се сдобря със самата себе си
като сега
аз съм същата счупена играчка с адски неправилна координация
моля те, ще останеш ли с мен, за да споделя онова празно чувство, което ме го ни от толкова отдавна
моля, ще се запълни ли това най- накрая!
да, бъркотия съм и не разбита при това, а с ч у п е н а
има разлика


имам ли думи?
нямам
go away от мен, сякаш се гони зъл дух

хей

хей
хей
хей
тук съм

хей
искам да се разберем
защото, виждаш ли, не съм преуспяващ млад финансист и никога няма да бъда
по- скоро съм преуспяваща млада обърквация
бУм
това е часовникът
часовникът в главата ми
той Не тиктака, даже не точно бумти, това е просто часовник
мисля, че няма нищо общо с часовете
не знам дали изобщо е свързан с нещо
факт е, че го има
приготви се за буря Stereophonics, защото на мен ми се спи
а те са сякаш потънали в инсомния
приготви се за буря от вятър, о, моля те, приготви се
сложи си новите очи
използвай изтърканите от употреба ръце
когато не го правиш, винаги събирам разни сълзи после
торбичката ми не е устойчива на влага

хей
покажи ми живот
сега е нулевият час, хайде, покажи ми живот
ако не можеш да откраднеш четири нули, как се справяш тогава със себе си

хей
просто гледам
няма парична единица, която да замени мен, но обещавам, вече ще плащам коя да е сметка, само си искам обратно спряното кранче на една малко срещана радост
и все пак по нея се сблъскват млечните пътища, ама звездите не са от шоколад

хей
човече, човек си, спри да клатиш глава, та човече, как се справяш
не ме бива да се справям
бро, как продължаваш
става тясно, нали разбираш, понякога тесните пространства пълнят дробовете с прекалено много небостъргачи, а няма място
и не разрешавам да се трие с гумички
затваряйте пликовете
ние ще залепим последиците
лека нощ

ще прегръщам една възглавница

изпити

- И сега каво?
- Нищо. Дим и мъгла.

песните, от които не ти става по- весело
Incubus- Crowded Elevator
Alison Krauss- It doesn't matter
K's Choice- Shadowman
Sarah Blasko- Remorse
Red Hot Chili Peppers- Porcelain
Red Hot Chili Peppers- Don't forget me
Deftones- No ordinary love
Sinch- Hydroplane
Muse- Time is running out
Nine Inch Nails- Hurt
Делфинь- Весна


изпити
първият е на 8ми и след това 12 дена лудница
нервите ми са опънати ( не че няма защо)
трябва ми 20 юли след 14 часа на обяд
по дяволите

стискайте палци
и успех ви, искам да кажа.. трябва да се справим... подобаващо.

ужасТ.

somebody told me

започвам деня с тази песен
някой ми каза, сещаш ли се

Never thought I'd let a rumor ruin my moonlight

не обичам това, което ми припомня
не мога да спра и да се сещам

I'm breaking my back just to know your name
But heaven ain't close in a place like this
Anything goes but don't blink you might miss

ами ще примигна
и без това вече го изпуснахме
то си остана затворено
само в такива сутрини се сещам
когато е мрачно
и ветровито и сякаш съм отново на 16, някъде по средатата на нищото

може да е заради напрежението
ама малко ме боли
и главата ми е пълна с мъгла- гъста, тежка, мокра мъгла

искам да се върна в началото
искам да отида далеч, искам да чуя всеки звук, искам да забравя
искам да спре да вали
искам да протегна ръка и да докосна нещо стабилно, искам да знам, че мога да вярвам на това, което ми се казва
искам да знам, че може да ми се вярва

искам цял един ден да се скрия някъде и да слушам музика, само да слушам музика, не искам да мисля, не искам да мърдам, не искам да мигам, не искам да дишам, искам да слушам

ако може, искам да променя формата си, да изрежа оттук и оттам излишното, защото го има
и после да гледам с нови очи и да усещам с нови ръце
защото просто ще избухна
има моменти, в които не се побираш в себе си
е, сега определено не се събирам ... тук


When all I wanna do is try
някой иска ли да опита, иска ли, иска ли, иска ли, изобщо иска ли

ядосах се.

...

не си ли приличаме, хм?
единствените две момичета сред море от братовчеди =D