...

ще ти пожелая хубав ден
мое чудовище
защото не знам какво друго
имам сили да направя
остави ме да видя
колко бавно се стичам
по сухите клони на часовете
остави ме да се вплета в себе си
аз така лесно се губя,
разделена на части мъгла
се плъзгам в очите си
само тях мога да изпълня
разбираш ли
ще оставя другите да си играят
уморих се
да търся вечно острото място,
където ще почиват думите ми най- добре
разбираш ли, мери
аз всъщност съм нещастно късче небе
което не спира да вали
вали
вали
вали
и по небцето ми полепват капки
не говоря
остави ме да си тръгна
да изгоря дупка в сутринта,
през която да прозира слънцето от вчера
моментът
в който се борих, за да получа себе си
беше битка, която не мога да счупя
още
моля те, не ме затваряй в парченца
шепни, че всичко е наред
аз ще спя до сутринта
ще седна в лъчите
спри ме
спри ме
не съм силен
има място в мен
с празна форма
с горчив въздух
с отровна усмивка
аз не плача от безсилие
запълни я
ти, който си аз
дръж се като мъж!


чакането ме побърква
не мога да се науча... да чакам
трябва да знам
справих ли се?!