аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух
с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)
Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...
и един reminder... от мен за мен
When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you
When I come home oh I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
And if I grow old well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's growing old with you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you
When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
не би ли желал да останеш за минута повече?
като ти чета постовете имам чувството, че ми четеш в главата и по кожата...искам да знам защо става така, че спираме да говорим. искам да знам как да разбирам, че не съм предназначена за някой, когато искам да съм предназначена за него. искам да имам кълбо и да знам предварително дали си струва. искам да си струва.
ReplyDeleteи както казва ина г, искам всичко или нищо, но предпочитам да е всичко.
аз също.. защото накрая почвам да се чувствам така, сякаш аз не съм за себе си
ReplyDeleteискам да си струва, да
и не искам да губя връзката, като загубя нея и съм загубена за не-знам-си-колко-време... липсват ми хората
обаче понякога, когато вместо всичко е нищо, убива много и много, че се чудиш как да се справиш с компромиса със себе си