човече, не знам на кого говоря, на себе си ли, на теб ли, наистина не ми е ясно... защото, нали разбираш, аз съм малко несигурен
несигурен, защото не знам кои от нещата пред мен ги има и кои са само и единствено в моите очи
бях съвсем нормален, забравил съм вече точно кога, ама помислих, че някой беше специален или го реших сам за себе си и после, ти, братче, реши да ми покажеш, колко много се лъжа аз
имаше време, когато имах мнение и когато не си позволявах да се движа около хората, а те да се движат около мен. виждаш разликата, мисля. аз съм личност, докато знам, че мога да бъде център, докато мога да си служа за опорна точка и тази ми опорна точка движи света.
имаше време, когато не ти позволявах да забравиш какво искам
сега съм ти бесен, разбираш ли. може да съм бил бесен от самото начало. ама най- много полудявам, когато се сетя, че всъщност толкова лесно ти дадох да ми покажех, че съм целият в грешка
не се предавам бързо
буден съм
обаче съм бесен. от самия факт, че подвеждам себе си, ме боли тялото - главата ми ще се пръсне, ръцете ми не могат да се движат, краката ми не пристъпват, очите ми не виждат цветове и да знаеш, братче, най ме побърква, че не усещам вкусове и миризми... и допир
нищо и нищо
дааа бе, аз не съм такъв човек. като ме погледнеш, ще си кажеш 'не е нищо толкова необикновено'... ми може и да не съм. забравих, че може и да съм най- интересното същество тук и честно ли? вече не го вярвам, нито пък вярвам, че някога съм бил
ти усещаш ли, просто не трябваше да искам да ти вярвам, нали разбираш, така ме боли повече, ама всъщност не ми е много ясно, май сам съм си виновен
и от това съм още повече бесен
ха-ха-ха, тук е мястото да се появи милосърдната сестра, малък ангел в бяло и така нататък, да ме прекъсне и с движение, което те разплаква, да ми подаде хапченцата, защото така или иначе с нея не мога да водя диаолог, пък ако съм обективен, аз винаги се справям най- добре с монолозите и ако приемем, че тя не съществува, всъщност винаги говоря само със себе си
мога и повече, ама само едно ще ти кажа. наистина ми убиваше, че всъщност излязох от кожата си. нещо не се справих, а? май не ми бяха удобни движенията, които изглеждаха толкова... мои. трябва да си търся нови. вече не съм зависим, пък не искам да съм идеалният егоист.
и опитвах
и опитвах
и опитвах
нещо липсва
(Garbage имат намеса)
това ми е толкова познато.
ReplyDeleteмдааа, и не е никак приятно, нали?
ReplyDeleteприятноста на събитията е субективно приемане от страна на отделен човек. или с други думи за всеки е различно.
ReplyDeleteсега се сетих за един приказка:
мъж и жена се оженили и майката на жената отива да ги види. вижда как дъщеря й лежи и мъжа й носи кафе в леглото. "ех, мойта случила на добър късмет".
отишла и майката на мъжа да ги види и като видяла помислила "ех, не случи моя син добър късмет".
така че всяко нещо има две страни и важното е да знаеш от коя си ти.
ще е интересно да се намери златната среда между приятност и неприятност, ама често няма такава
ReplyDeleteиначе за субективността съм абсолютно съгласна. и да, важно е да знаеш от коя страна си, ама първо трябва да си разясниш положението, а там аз например почвам да се обърквам, точно заради субективността
обаче - All the freaky people make the beauty of the world... и заради това е интересно
о да. съгласен съм с последните ти думи понеже те характеризират разнообразите в света което всеки човке търси както и в красотата.
ReplyDeleteа относно златната среда аз лично не я препоръчвам. според мен човек трябва да е като махало в хармония с живота си защото и той е махало което се накланя към приятни и неприятни моменти. ако човек разбере че след всяко зло следва добро ще приема по-лесно нещата и ще знае че наистина животът му се движи по спирала не зацикля в кръг с една динамика на отчаянието и объркването. когато нещо си отиде от живота ти то освобождава място на друго което обаче не означава че може да го замести. но тук още трябва много да обяснявам за тази специфика на преминаване. надявам се разбра основната идея.
не знам, като че ли основната идея ми е ясна - не стоим на едно място и нещата наистина се променят - към добро или лошо, но се движат. и след това, ако положението не ни харесва, се стараем да го направим различно
ReplyDeleteок, на свободното място наистина да идва нещо ново, което пък от своя страна да е добро, обаче незавършените неща, които остават.. ми те тормозят, точно защото са незавършени
и мисля, че малко се разминаваме - ти говориш за нещо, което е свършило или е имало някакъв край, а аз за нещо, което просто спира без да е ясно защо :)
и много често не знам кога да спра, както сега. обаче ще завърша с точка
.
:Р
до колкото разбирам искаш да усетиш разликата между завършените неща и незавършените. тук е доста особено и мисля че може много да се 'диаложи' по темата.
ReplyDeleteно това защо някой неща спират без да е ясно. става така защото така трябва да стане и единственото което ги човърка са остатъчните мисли в признак на подсъзнанието ако намесим темата за неясните желания. ъм... сещам се за една мисъл:
трябва да се отървеш от мисълта че нещата не трябва да са такива... те СА такива!
о, да, те наистина са такива, ама бунтарят в мен никак не го иска, така че ако се оттърва от тази мисъл, трябва да се оттърва и от него, пък още не съм готова да му кажа 'довиждане'... или да приема за себе си, че понякога, да кажем така, съм без значение - светът не се върти за мен
ReplyDeleteможе би по- нататък, като порасна още малко
в смисъл разни неясни желания няма толкова да те човъркат и ще приемаш по- спокойно, че нещата просто трябва да се случат така... тоест подсъзнанието ще се успокои малко относно задълбаването по- навътре и навътре?
ще видим.