днес беше - ден за убиване
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне
(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)
30.8.06
26.8.06
22.8.06
fallen art
безинтересно ми е
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.
хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.
хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art
18.8.06
a lover
(A lover)
(A lover)
This feeling has a thousand limbs, of a first and hymns tell me do you like it?
(I like it)
Too big to fit in this skin, this skin i'm in, because i'm a lover
Bring my freedom!
I won't live locked up dead, until life again, because i'm a lover
(A lover)
For the first time I opened my eyes, and feel alive that's 'cos i'm a lover
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
Livin' the dream if you know what I mean, and I'll be that boy you used to know.
I'm not alone I've got this microphone and I know that i'm ain't gonna fool yah,
be that king and try to be that queen and I wouldn't save yah!
(A lover)
(A lover)
Open me like a door, a flower or a boy or a cloud that went grey
(A lover)
There's nobody in the streets, or in their homes, just skies and winter play
Bring my freedom!
Got to save this poisoned feeling, my mind ain't clean because i'm a lover
(A lover)
Dreaming won't heal, here's a clue; I am here for you, i'll be your provider
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
I'm not alone I've got this microphone and I know that I ain't gonna fool yah,
We watching fear, read a magazine, just to keep our minds erased.
Keep our minds erased!
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
A love is made like a starbucks chain and we're taking all of you home.
We're not alone in this psychrodrome, and I know that I don't want to lose yah,
livin' the dream if you know what I mean, and i'll be that boy you used to know.
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls, behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
Not alone,
Not alone,
Not alone,
We're not alone,
We're not alone,
Not alone,
We're not alone,
Not alone,
Not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
(I don't wanna lose yah)
о, ненененененененене, изгубих се
не сме сами, нененененененене
j0, радвам се толкова, че излизам от кожата си
между другото, обичам този глас, не го трия от кожата си и да, много го обичам и да, искам още, защото води до пристрастяване, само че последиците могат само да те накарат да се чувстваш по- добре и когато го казва, почвам да вярвам, пък аз имам нужда от това и понякога е нужно толкова малко за да се усмихнеш, по дяволите, че ми идва да заплача, съвсем да се изваля и после да се събудя, не мога да държа очите си толкова дълго затворени, а и не е нужно... тук е мястото за един малък писък, много силен шамар, щото когато не можеш да нaредиш буквите както трябва, започваш да използваш тялото си
използвам тялото си
i don't wanna lose
yah!
14.8.06
11.8.06
"небето - най- доброто място на земята"
"няма алтернатива на настоящия свят"
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:
stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:
stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам
7.8.06
...
така...
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.
2.8.06
rosemary
трябва най- накрая да разопаковам багажа си
трябва да смъкна тези глупави усмивки
и да го преборя това чувство, че ще се случи нещо повече от днес
стаята е толкова сумрачна, че се чувствам тънка
затишието не преди, а след буря е малко много по- неудобно, защото вече не очакваш
о, вярно, още много неща ще се случват и още много ще се смееш, обаче сега е тихо
и побутвам днес, а чакам утре
и в главата си рисувам такива картини, че вечер ги сънувам и лампата свети през всичките 6-7 часа сън
изобщо не съм уморена, даже напротив - искам да съм изтощена, ама още не си намирам мястото
отдавна не съм гледала как нощта избледнява по краищата и луната виси на косъм, сякаш ей сега ще падне право в очите ми
i just can't stop losin' control
като спра- нещо се е променило
смъквам старата кожа, за да се види новата, обаче...
Coco believe me
I'm a lonesome man
и в момента не ходя, а сякаш се увивам около въздуха или той около мен и е толкова карамелено горещо, че никой не може да каже и една дума само, защото всеки звук така или иначе ще го разбие това лепкаво приплъзване на вятъра
понякога Аз на върха на езика звучи толкова неубедително, че го оставям да потъне, докато се насиля да произнеса 'а' и 'з' заедно така че... да станат мои
думата в момента е ->
розмарин
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо
1.8.06
go with the flow
She said i'll throw myself away,
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде
даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.
мога.
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде
даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.
мога.
30.7.06
but I would walk 500 miles and I would walk 500 more just to be the man who walked a 1000 miles to fall down at your door
така се чувстваш след като загубиш посоката с мО
аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух
с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)
Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...
и един reminder... от мен за мен
When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you
When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
не би ли желал да останеш за минута повече?
аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух
с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)
Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...
и един reminder... от мен за мен
When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you
When I come home oh I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
And if I grow old well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's growing old with you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you
When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
не би ли желал да останеш за минута повече?
26.7.06
my plug in baby
човече, не знам на кого говоря, на себе си ли, на теб ли, наистина не ми е ясно... защото, нали разбираш, аз съм малко несигурен
несигурен, защото не знам кои от нещата пред мен ги има и кои са само и единствено в моите очи
бях съвсем нормален, забравил съм вече точно кога, ама помислих, че някой беше специален или го реших сам за себе си и после, ти, братче, реши да ми покажеш, колко много се лъжа аз
имаше време, когато имах мнение и когато не си позволявах да се движа около хората, а те да се движат около мен. виждаш разликата, мисля. аз съм личност, докато знам, че мога да бъде център, докато мога да си служа за опорна точка и тази ми опорна точка движи света.
имаше време, когато не ти позволявах да забравиш какво искам
сега съм ти бесен, разбираш ли. може да съм бил бесен от самото начало. ама най- много полудявам, когато се сетя, че всъщност толкова лесно ти дадох да ми покажех, че съм целият в грешка
не се предавам бързо
буден съм
обаче съм бесен. от самия факт, че подвеждам себе си, ме боли тялото - главата ми ще се пръсне, ръцете ми не могат да се движат, краката ми не пристъпват, очите ми не виждат цветове и да знаеш, братче, най ме побърква, че не усещам вкусове и миризми... и допир
нищо и нищо
дааа бе, аз не съм такъв човек. като ме погледнеш, ще си кажеш 'не е нищо толкова необикновено'... ми може и да не съм. забравих, че може и да съм най- интересното същество тук и честно ли? вече не го вярвам, нито пък вярвам, че някога съм бил
ти усещаш ли, просто не трябваше да искам да ти вярвам, нали разбираш, така ме боли повече, ама всъщност не ми е много ясно, май сам съм си виновен
и от това съм още повече бесен
ха-ха-ха, тук е мястото да се появи милосърдната сестра, малък ангел в бяло и така нататък, да ме прекъсне и с движение, което те разплаква, да ми подаде хапченцата, защото така или иначе с нея не мога да водя диаолог, пък ако съм обективен, аз винаги се справям най- добре с монолозите и ако приемем, че тя не съществува, всъщност винаги говоря само със себе си
мога и повече, ама само едно ще ти кажа. наистина ми убиваше, че всъщност излязох от кожата си. нещо не се справих, а? май не ми бяха удобни движенията, които изглеждаха толкова... мои. трябва да си търся нови. вече не съм зависим, пък не искам да съм идеалният егоист.
и опитвах
и опитвах
и опитвах
нещо липсва
(Garbage имат намеса)
несигурен, защото не знам кои от нещата пред мен ги има и кои са само и единствено в моите очи
бях съвсем нормален, забравил съм вече точно кога, ама помислих, че някой беше специален или го реших сам за себе си и после, ти, братче, реши да ми покажеш, колко много се лъжа аз
имаше време, когато имах мнение и когато не си позволявах да се движа около хората, а те да се движат около мен. виждаш разликата, мисля. аз съм личност, докато знам, че мога да бъде център, докато мога да си служа за опорна точка и тази ми опорна точка движи света.
имаше време, когато не ти позволявах да забравиш какво искам
сега съм ти бесен, разбираш ли. може да съм бил бесен от самото начало. ама най- много полудявам, когато се сетя, че всъщност толкова лесно ти дадох да ми покажех, че съм целият в грешка
не се предавам бързо
буден съм
обаче съм бесен. от самия факт, че подвеждам себе си, ме боли тялото - главата ми ще се пръсне, ръцете ми не могат да се движат, краката ми не пристъпват, очите ми не виждат цветове и да знаеш, братче, най ме побърква, че не усещам вкусове и миризми... и допир
нищо и нищо
дааа бе, аз не съм такъв човек. като ме погледнеш, ще си кажеш 'не е нищо толкова необикновено'... ми може и да не съм. забравих, че може и да съм най- интересното същество тук и честно ли? вече не го вярвам, нито пък вярвам, че някога съм бил
ти усещаш ли, просто не трябваше да искам да ти вярвам, нали разбираш, така ме боли повече, ама всъщност не ми е много ясно, май сам съм си виновен
и от това съм още повече бесен
ха-ха-ха, тук е мястото да се появи милосърдната сестра, малък ангел в бяло и така нататък, да ме прекъсне и с движение, което те разплаква, да ми подаде хапченцата, защото така или иначе с нея не мога да водя диаолог, пък ако съм обективен, аз винаги се справям най- добре с монолозите и ако приемем, че тя не съществува, всъщност винаги говоря само със себе си
мога и повече, ама само едно ще ти кажа. наистина ми убиваше, че всъщност излязох от кожата си. нещо не се справих, а? май не ми бяха удобни движенията, които изглеждаха толкова... мои. трябва да си търся нови. вече не съм зависим, пък не искам да съм идеалният егоист.
и опитвах
и опитвах
и опитвах
нещо липсва
(Garbage имат намеса)
23.7.06
***
не харесвам как му казват
не е 'онзи'
пък аз съм просто преминаваща, но го познавам, а глупавият прякор не е нищо повече освен нещастно подредени букви
как разбираш, че не си за някого?
когато погледът ти прекалено лесно се плъзга по него и прекалено лесно си позволяваш да потънеш в сянката, когато прекалено лесно се движиш без да е до теб, когато прекалено лесно дишаш и не искаш да усетиш познатия аромат
не искам
защото някои неща просто не бива да се случват
движи се насечено остро, като автомат
това Е начин да избягам от себе си
това Е начин да се покрия
това Е начин да се спъна
и почти винаги успявам
но това НЕ Е урок, който успявам да науча
това Е доволно повторена грешка
защо пък да не съм упорито отглеждана синка, която няма да изчезне след няколко дни, а ще продължи спокойно да си убива
да, да и да, нещата преминават
да, да и да, нещата се забравят
хайде сега, бъдет достатъчно учтиви и забравете... че валеше
о, бъдете достатъчно учтиви и забравете... че всъщност беше смешно, но мило
и моля, забравете, че много внимателно песните ни следваха
малко задраскани минути, време да си тръгнеш
време да стана голяма, ама в някой друг живот, защото цинизмът още ми е
неудобен, но пък може и да ми отива, знам ли...
изобщо... не слушам какво ми говорят, сама си поставям думите в устите им
сама движа ръцете им
сама ги карам дишат
не искам
защото някои неща просто не бива да се случват
движи се насечено остро, като автомат
това Е начин да избягам от себе си
това Е начин да се покрия
това Е начин да се спъна
и почти винаги успявам
но това НЕ Е урок, който успявам да науча
това Е доволно повторена грешка
защо пък да не съм упорито отглеждана синка, която няма да изчезне след няколко дни, а ще продължи спокойно да си убива
да, да и да, нещата преминават
да, да и да, нещата се забравят
хайде сега, бъдет достатъчно учтиви и забравете... че валеше
о, бъдете достатъчно учтиви и забравете... че всъщност беше смешно, но мило
и моля, забравете, че много внимателно песните ни следваха
малко задраскани минути, време да си тръгнеш
време да стана голяма, ама в някой друг живот, защото цинизмът още ми е
неудобен, но пък може и да ми отива, знам ли...
изобщо... не слушам какво ми говорят, сама си поставям думите в устите им
сама движа ръцете им
сама ги карам дишат
не ми се спи, когато вали,
когато пада мъгла
или когато тичаш в очите ми
не ми се спи, когато Не чакам
аз спя, когато грее слънце
и когато искрите ме заслепяват,
защото прахът,
който се вдига под стъпките на смеха ти,
дразни вкуса ми
обелените тела
на бедните ти думи
са като издължени сенки по отсрещната стена
и искам да ти кажа -
аз не говоря,
а използвам оттенъците на зеленото,
за да нарисувам
9 години,
в които бягаме из ъглите
на твоята глава
и нареждаме ритми в свободен стил,
защото когато падне нощта
ти излизаш на лов
и пръстите ти удрят тарамбуки,
а дъхът ти тича, задъхан като куче,
към отсрещната страна на мрака
там трябва да те чака нечия тънка усмивка
с вежди, извити до небето
с устни, свити на възел,
които искаш да научиш на болка,
но изглежда единственото, към
което те привикват,
е да гледат как се свиваш -
отново и пак
(неговата история в мой стил, нищо чудно, че не мога да ги гледам)
или по- точно "жиля в дъжда" Р.М.
22.7.06
it was a strange place to be
абсолютно луди дни и един път, по който никога не бях пътувала
изгрев на Царевец
о да!
и пак
а преди това... ако легнеш на една плоча, над тебе има само небе и някакви неясни очертания на статуи и облаци
място с атмосфера
summer breeze
I'm feelin' kinda fine
или не точно, но пък успях да вкарам тази песен под кожата на някого
после- съсем тъмно и се чува река, никой не обръща внимание на колите, странни песни и кой е казал, че в мрака преводите им за черни луни, черни гори, черни хора не могат да бъдат страшни, но пък хубави
едно наклонено дърво подпира галерията
обичам красивите неща
ganja babe
my sweet ganja babe
набелязах си поне още няколко стръмни улички, странни тераси и скрити места, през които трябва задължително да се мине
"Звук и светлина" също
искам да чуя
искам да видя
достатъчно е за известно време да не мислиш за резултати
изтърках се от 'ако, ако, ако', а те се бавят толкова дълго време, че вече мога да изиграя в главата си най- странните положения
достатъчно е да не те притискат
достатъчно е да не притискаш
имах нужда от въздух, просто следващия път, обещавам, ще съм по- организирана, по- голяма, по- сериозна
имам цвете
ръцете ми се свиха на топка, защото (да, знам, отдавам прекалено голямо внимание на малките неща) малко започнах да изтънявам
заповядай
благодаря
само, моля те, не го чупи, омръзна му, пък аз изгубих някои от парчетата
да, да
her face is a map of the world
ok
пък аз мога да броя до 3 на пресекулки, понеже думите излизат със съскане и не знам какво ще правя, когато най- после се блъсна в глупавото ми себе си,паднало в дупката
гласът ми е съвсем, съвсем кух
изгрев на Царевец
о да!
и пак
а преди това... ако легнеш на една плоча, над тебе има само небе и някакви неясни очертания на статуи и облаци
място с атмосфера
summer breeze
I'm feelin' kinda fine
или не точно, но пък успях да вкарам тази песен под кожата на някого
после- съсем тъмно и се чува река, никой не обръща внимание на колите, странни песни и кой е казал, че в мрака преводите им за черни луни, черни гори, черни хора не могат да бъдат страшни, но пък хубави
едно наклонено дърво подпира галерията
обичам красивите неща
ganja babe
my sweet ganja babe
набелязах си поне още няколко стръмни улички, странни тераси и скрити места, през които трябва задължително да се мине
"Звук и светлина" също
искам да чуя
искам да видя
достатъчно е за известно време да не мислиш за резултати
изтърках се от 'ако, ако, ако', а те се бавят толкова дълго време, че вече мога да изиграя в главата си най- странните положения
достатъчно е да не те притискат
достатъчно е да не притискаш
имах нужда от въздух, просто следващия път, обещавам, ще съм по- организирана, по- голяма, по- сериозна
имам цвете
ръцете ми се свиха на топка, защото (да, знам, отдавам прекалено голямо внимание на малките неща) малко започнах да изтънявам
заповядай
благодаря
само, моля те, не го чупи, омръзна му, пък аз изгубих някои от парчетата
да, да
her face is a map of the world
ok
пък аз мога да броя до 3 на пресекулки, понеже думите излизат със съскане и не знам какво ще правя, когато най- после се блъсна в глупавото ми себе си,паднало в дупката
гласът ми е съвсем, съвсем кух
17.7.06
...
ще ти пожелая хубав ден
мое чудовище
защото не знам какво друго
имам сили да направя
остави ме да видя
колко бавно се стичам
по сухите клони на часовете
остави ме да се вплета в себе си
аз така лесно се губя,
разделена на части мъгла
се плъзгам в очите си
само тях мога да изпълня
разбираш ли
ще оставя другите да си играят
уморих се
да търся вечно острото място,
където ще почиват думите ми най- добре
разбираш ли, мери
аз всъщност съм нещастно късче небе
което не спира да вали
вали
вали
вали
и по небцето ми полепват капки
не говоря
остави ме да си тръгна
да изгоря дупка в сутринта,
през която да прозира слънцето от вчера
моментът
в който се борих, за да получа себе си
беше битка, която не мога да счупя
още
моля те, не ме затваряй в парченца
шепни, че всичко е наред
аз ще спя до сутринта
ще седна в лъчите
спри ме
спри ме
не съм силен
има място в мен
с празна форма
с горчив въздух
с отровна усмивка
аз не плача от безсилие
запълни я
ти, който си аз
дръж се като мъж!
чакането ме побърква
не мога да се науча... да чакам
трябва да знам
справих ли се?!
мое чудовище
защото не знам какво друго
имам сили да направя
остави ме да видя
колко бавно се стичам
по сухите клони на часовете
остави ме да се вплета в себе си
аз така лесно се губя,
разделена на части мъгла
се плъзгам в очите си
само тях мога да изпълня
разбираш ли
ще оставя другите да си играят
уморих се
да търся вечно острото място,
където ще почиват думите ми най- добре
разбираш ли, мери
аз всъщност съм нещастно късче небе
което не спира да вали
вали
вали
вали
и по небцето ми полепват капки
не говоря
остави ме да си тръгна
да изгоря дупка в сутринта,
през която да прозира слънцето от вчера
моментът
в който се борих, за да получа себе си
беше битка, която не мога да счупя
още
моля те, не ме затваряй в парченца
шепни, че всичко е наред
аз ще спя до сутринта
ще седна в лъчите
спри ме
спри ме
не съм силен
има място в мен
с празна форма
с горчив въздух
с отровна усмивка
аз не плача от безсилие
запълни я
ти, който си аз
дръж се като мъж!
чакането ме побърква
не мога да се науча... да чакам
трябва да знам
справих ли се?!
15.7.06
...
сякаш всичко се разтърсва
и познатото е вече непознато
това не е моят свят
аз не съм в моя свят
не може ли някой да ме обори
обаче сериозно, така че да ме убеди
и после да не ме остави да падна
i'm so tired
от това да си игаря със себе си
да видя докъде мога да стигна
i'm gonna give my heart away
трябва да спра да размествам позицията на нещата
яд ме е, че просто седеше
действие ли?
това е непозната дума
leave it to the other girls to play
но ще им го дам в комплект с безсънните нощи, изтръпналите устни, някои безсмислени неща, като например 'ами ако'-тата, собствените действия като първа и едниствена крачка и онази гадна несигурност, която накрая завършва при вятъра на терасата
в някой ситуации не мога да се сдобря със самата себе си
като сега
аз съм същата счупена играчка с адски неправилна координация
моля те, ще останеш ли с мен, за да споделя онова празно чувство, което ме го ни от толкова отдавна
моля, ще се запълни ли това най- накрая!
да, бъркотия съм и не разбита при това, а с ч у п е н а
има разлика
имам ли думи?
нямам
go away от мен, сякаш се гони зъл дух
и познатото е вече непознато
това не е моят свят
аз не съм в моя свят
не може ли някой да ме обори
обаче сериозно, така че да ме убеди
и после да не ме остави да падна
i'm so tired
от това да си игаря със себе си
да видя докъде мога да стигна
i'm gonna give my heart away
трябва да спра да размествам позицията на нещата
яд ме е, че просто седеше
действие ли?
това е непозната дума
leave it to the other girls to play
но ще им го дам в комплект с безсънните нощи, изтръпналите устни, някои безсмислени неща, като например 'ами ако'-тата, собствените действия като първа и едниствена крачка и онази гадна несигурност, която накрая завършва при вятъра на терасата
в някой ситуации не мога да се сдобря със самата себе си
като сега
аз съм същата счупена играчка с адски неправилна координация
моля те, ще останеш ли с мен, за да споделя онова празно чувство, което ме го ни от толкова отдавна
моля, ще се запълни ли това най- накрая!
да, бъркотия съм и не разбита при това, а с ч у п е н а
има разлика
имам ли думи?
нямам
go away от мен, сякаш се гони зъл дух
9.7.06
хей
хей
хей
хей
тук съм
хей
искам да се разберем
защото, виждаш ли, не съм преуспяващ млад финансист и никога няма да бъда
по- скоро съм преуспяваща млада обърквация
бУм
това е часовникът
часовникът в главата ми
той Не тиктака, даже не точно бумти, това е просто часовник
мисля, че няма нищо общо с часовете
не знам дали изобщо е свързан с нещо
факт е, че го има
приготви се за буря Stereophonics, защото на мен ми се спи
а те са сякаш потънали в инсомния
приготви се за буря от вятър, о, моля те, приготви се
сложи си новите очи
използвай изтърканите от употреба ръце
когато не го правиш, винаги събирам разни сълзи после
торбичката ми не е устойчива на влага
хей
покажи ми живот
сега е нулевият час, хайде, покажи ми живот
ако не можеш да откраднеш четири нули, как се справяш тогава със себе си
хей
просто гледам
няма парична единица, която да замени мен, но обещавам, вече ще плащам коя да е сметка, само си искам обратно спряното кранче на една малко срещана радост
и все пак по нея се сблъскват млечните пътища, ама звездите не са от шоколад
хей
човече, човек си, спри да клатиш глава, та човече, как се справяш
не ме бива да се справям
бро, как продължаваш
става тясно, нали разбираш, понякога тесните пространства пълнят дробовете с прекалено много небостъргачи, а няма място
и не разрешавам да се трие с гумички
затваряйте пликовете
ние ще залепим последиците
лека нощ
ще прегръщам една възглавница
хей
хей
тук съм
хей
искам да се разберем
защото, виждаш ли, не съм преуспяващ млад финансист и никога няма да бъда
по- скоро съм преуспяваща млада обърквация
бУм
това е часовникът
часовникът в главата ми
той Не тиктака, даже не точно бумти, това е просто часовник
мисля, че няма нищо общо с часовете
не знам дали изобщо е свързан с нещо
факт е, че го има
приготви се за буря Stereophonics, защото на мен ми се спи
а те са сякаш потънали в инсомния
приготви се за буря от вятър, о, моля те, приготви се
сложи си новите очи
използвай изтърканите от употреба ръце
когато не го правиш, винаги събирам разни сълзи после
торбичката ми не е устойчива на влага
хей
покажи ми живот
сега е нулевият час, хайде, покажи ми живот
ако не можеш да откраднеш четири нули, как се справяш тогава със себе си
хей
просто гледам
няма парична единица, която да замени мен, но обещавам, вече ще плащам коя да е сметка, само си искам обратно спряното кранче на една малко срещана радост
и все пак по нея се сблъскват млечните пътища, ама звездите не са от шоколад
хей
човече, човек си, спри да клатиш глава, та човече, как се справяш
не ме бива да се справям
бро, как продължаваш
става тясно, нали разбираш, понякога тесните пространства пълнят дробовете с прекалено много небостъргачи, а няма място
и не разрешавам да се трие с гумички
затваряйте пликовете
ние ще залепим последиците
лека нощ
ще прегръщам една възглавница
6.7.06
изпити
- И сега каво?
- Нищо. Дим и мъгла.
песните, от които не ти става по- весело
Incubus- Crowded Elevator
Alison Krauss- It doesn't matter
K's Choice- Shadowman
Sarah Blasko- Remorse
Red Hot Chili Peppers- Porcelain
Red Hot Chili Peppers- Don't forget me
Deftones- No ordinary love
Sinch- Hydroplane
Muse- Time is running out
Nine Inch Nails- Hurt
Делфинь- Весна
изпити
първият е на 8ми и след това 12 дена лудница
нервите ми са опънати ( не че няма защо)
трябва ми 20 юли след 14 часа на обяд
по дяволите
стискайте палци
и успех ви, искам да кажа.. трябва да се справим... подобаващо.
ужасТ.
- Нищо. Дим и мъгла.
песните, от които не ти става по- весело
Incubus- Crowded Elevator
Alison Krauss- It doesn't matter
K's Choice- Shadowman
Sarah Blasko- Remorse
Red Hot Chili Peppers- Porcelain
Red Hot Chili Peppers- Don't forget me
Deftones- No ordinary love
Sinch- Hydroplane
Muse- Time is running out
Nine Inch Nails- Hurt
Делфинь- Весна
изпити
първият е на 8ми и след това 12 дена лудница
нервите ми са опънати ( не че няма защо)
трябва ми 20 юли след 14 часа на обяд
по дяволите
стискайте палци
и успех ви, искам да кажа.. трябва да се справим... подобаващо.
ужасТ.
3.7.06
somebody told me
започвам деня с тази песен
някой ми каза, сещаш ли се
Never thought I'd let a rumor ruin my moonlight
не обичам това, което ми припомня
не мога да спра и да се сещам
I'm breaking my back just to know your name
But heaven ain't close in a place like this
Anything goes but don't blink you might miss
ами ще примигна
и без това вече го изпуснахме
то си остана затворено
само в такива сутрини се сещам
когато е мрачно
и ветровито и сякаш съм отново на 16, някъде по средатата на нищото
може да е заради напрежението
ама малко ме боли
и главата ми е пълна с мъгла- гъста, тежка, мокра мъгла
искам да се върна в началото
искам да отида далеч, искам да чуя всеки звук, искам да забравя
искам да спре да вали
искам да протегна ръка и да докосна нещо стабилно, искам да знам, че мога да вярвам на това, което ми се казва
искам да знам, че може да ми се вярва
искам цял един ден да се скрия някъде и да слушам музика, само да слушам музика, не искам да мисля, не искам да мърдам, не искам да мигам, не искам да дишам, искам да слушам
ако може, искам да променя формата си, да изрежа оттук и оттам излишното, защото го има
и после да гледам с нови очи и да усещам с нови ръце
защото просто ще избухна
има моменти, в които не се побираш в себе си
е, сега определено не се събирам ... тук
When all I wanna do is try
някой иска ли да опита, иска ли, иска ли, иска ли, изобщо иска ли
ядосах се.
някой ми каза, сещаш ли се
Never thought I'd let a rumor ruin my moonlight
не обичам това, което ми припомня
не мога да спра и да се сещам
I'm breaking my back just to know your name
But heaven ain't close in a place like this
Anything goes but don't blink you might miss
ами ще примигна
и без това вече го изпуснахме
то си остана затворено
само в такива сутрини се сещам
когато е мрачно
и ветровито и сякаш съм отново на 16, някъде по средатата на нищото
може да е заради напрежението
ама малко ме боли
и главата ми е пълна с мъгла- гъста, тежка, мокра мъгла
искам да се върна в началото
искам да отида далеч, искам да чуя всеки звук, искам да забравя
искам да спре да вали
искам да протегна ръка и да докосна нещо стабилно, искам да знам, че мога да вярвам на това, което ми се казва
искам да знам, че може да ми се вярва
искам цял един ден да се скрия някъде и да слушам музика, само да слушам музика, не искам да мисля, не искам да мърдам, не искам да мигам, не искам да дишам, искам да слушам
ако може, искам да променя формата си, да изрежа оттук и оттам излишното, защото го има
и после да гледам с нови очи и да усещам с нови ръце
защото просто ще избухна
има моменти, в които не се побираш в себе си
е, сега определено не се събирам ... тук
When all I wanna do is try
някой иска ли да опита, иска ли, иска ли, иска ли, изобщо иска ли
ядосах се.
1.7.06
29.6.06
урок (може обаче да не е пЪрви)
уча се да бъде еднодневка
при все, че никак не ми отива, упорито опитвам и под вещите ти напЪтствия (нещо ми се губи лицето ти) усещам, че успявам
в главата ми се трупат интонации и смехове
'провлачвай е-то, когато говориш'
'снижавай гласа си в началото'
'и, моля те, спри да гледаш по този начин ( пЪк аз по друг не мога)'
'не забравяй, че не ти пука'
'не обрЪщай внимание на детайлите'
'какво от това, че се спЪваш в недорисувани картини, ти си само един миг, скЪпа, и утре ще си поредното недовЪршено лице'
нали знаеш, така е, ама всеки жест сякаш се разтяга до безкрайност
цяла вечност чета на глас
цяла вечност отсечено палиш цигарата
цяла вечност звучи ударЪт по тарамбуката
цяла вечност чакам да си трЪгнеш и да мога да дишам
омрЪзна ми всеки пЪт да защитавам позиция
вече говоря напук и отговарям, защото се дразня
и сякаш всички сме разновидности на един човек
а той ни отглежда в главата си като скЪпи саксийни цветя
тази мисЪл не ми харесва
имам правото на свободна воля, с която да правя собствените си грешки - не ми трябва нечие отражение
нито пък ще чакам да се счупят разни стЪкла, зад които сама се плезя на себе си
истинска навита пружина- сякаш ей сега енергията ще се разлее по алеите, ще потече надолу, почти до морето и после иди я сЪбирай, скЪперник такЪв
долу инерцията
стъпчете правилната посока на течението
аз няма да бЪда еднодневка
при все, че никак не ми отива, упорито опитвам и под вещите ти напЪтствия (нещо ми се губи лицето ти) усещам, че успявам
в главата ми се трупат интонации и смехове
'провлачвай е-то, когато говориш'
'снижавай гласа си в началото'
'и, моля те, спри да гледаш по този начин ( пЪк аз по друг не мога)'
'не забравяй, че не ти пука'
'не обрЪщай внимание на детайлите'
'какво от това, че се спЪваш в недорисувани картини, ти си само един миг, скЪпа, и утре ще си поредното недовЪршено лице'
нали знаеш, така е, ама всеки жест сякаш се разтяга до безкрайност
цяла вечност чета на глас
цяла вечност отсечено палиш цигарата
цяла вечност звучи ударЪт по тарамбуката
цяла вечност чакам да си трЪгнеш и да мога да дишам
омрЪзна ми всеки пЪт да защитавам позиция
вече говоря напук и отговарям, защото се дразня
и сякаш всички сме разновидности на един човек
а той ни отглежда в главата си като скЪпи саксийни цветя
тази мисЪл не ми харесва
имам правото на свободна воля, с която да правя собствените си грешки - не ми трябва нечие отражение
нито пък ще чакам да се счупят разни стЪкла, зад които сама се плезя на себе си
истинска навита пружина- сякаш ей сега енергията ще се разлее по алеите, ще потече надолу, почти до морето и после иди я сЪбирай, скЪперник такЪв
долу инерцията
стъпчете правилната посока на течението
аз няма да бЪда еднодневка
Subscribe to:
Posts (Atom)