и значи
имало една притча на не-знам-си-кой-народ за баща и син
бащата се опитвал да научи сина си доверие и обич
'скачай', казвал му, 'аз ще те хвана'
и детето скачало
и бащата го хващал
'скачай по- нависоко', казвал баща му
синът скачал по- високо
и така скачал от следващото стъпало и от по- следващото, и от по- следващото и се изкачвал все по- нагоре и все по- нагоре, и всеки път баща му го хващал
когато стигнал до най- високото стъпало, синът погледнал надолу, изплашил се, но въпреки всичко, когато чул вика 'скачай, аз ще те хвана', скочил
и бащата не го хванал.
а когато момечето се изправило, цялото разкървавено и не само... според притчата се било научило да разбира и нещо друго - живота.
та половината филми, на които напоследък попадам, по някакъв начин говорят за това
а почти всички песни псуват този, който те е изпуснал
и изобщо, почти всичко внушава, че все ще има някой, някъде, някак си, който няма да позволи да паднеш или ще се погрижи за теб, ако се удариш
и изглежда толкова невроятно този човек да го няма, да си се разминал с него, но да не го познаеш, да си го излъгал и той да те е напуснал, че си почти 1оо% - това никога няма да стане
и всякакви други разни такива неща
29.12.07
26.12.07
23.12.07
save you
изобщо само глупости
go away
Save You"
Gonna save you fucker,....not gonna lose you
Feeling cocky and strong,.. can't let you go,...
Too important to me
Too important to us,... we'd be lost without you
Baby, let yourself fall,... I'm right below you now
And fuck me if I say something you don't wanna hear
And fuck if you only hear what you wanna hear
Fuck me if I care,... but I'm not leaving here
You helped me when I was down,... I'll help when you're down
Why are you hitting yourself,... c'mon hit me instead
Let's pick up your will,... it's grown fat and lazy
I'm sympathetic as well,... don't go on me now
And I'm not living this life without you, I'm selfist and clear
And you're not leaving here without me, I don't wanna be without
My best friend,... wake up to see you could have it all
Cause there is but you,... and something within you
It's taken control,.. let's beat it, get up let's go
Oh you're in your own world, let's see the whole world
Let's pick up your soul
And fuck me if I say something you don't wanna hear
And fuck me if you only hear the treble in your head
Please help,... me,... to help you,... help yourself
Help me help yourself,... please want me to,... please let me to
Help you
pearl jam
bla bla
save you
шарената вечер
go away
Save You"
Gonna save you fucker,....not gonna lose you
Feeling cocky and strong,.. can't let you go,...
Too important to me
Too important to us,... we'd be lost without you
Baby, let yourself fall,... I'm right below you now
And fuck me if I say something you don't wanna hear
And fuck if you only hear what you wanna hear
Fuck me if I care,... but I'm not leaving here
You helped me when I was down,... I'll help when you're down
Why are you hitting yourself,... c'mon hit me instead
Let's pick up your will,... it's grown fat and lazy
I'm sympathetic as well,... don't go on me now
And I'm not living this life without you, I'm selfist and clear
And you're not leaving here without me, I don't wanna be without
My best friend,... wake up to see you could have it all
Cause there is but you,... and something within you
It's taken control,.. let's beat it, get up let's go
Oh you're in your own world, let's see the whole world
Let's pick up your soul
And fuck me if I say something you don't wanna hear
And fuck me if you only hear the treble in your head
Please help,... me,... to help you,... help yourself
Help me help yourself,... please want me to,... please let me to
Help you
pearl jam
bla bla
save you
шарената вечер
22.12.07
ела при мен?
има книги, на които трябва да попаднеш в точния момент
тази не го уцели и сега ще ми се върти из главата, ще ми се върти из главата и ще се върти из главта ми
и после там пише:
" Всичко се променя.
Никога нищо не свършва наистина.
Един ден - ако тогава все още изобщо може да се употребява това понятие, ако в края на времето все още има цикъл на светлина и мрак, рисуван от звездите и планетите, които се въртят около тях - една невъобразимо могъща и добронамерена сила ще запретне ръкави, защото моментът най- сетне ще бъде дошъл. Може би няма да сме ние, а другите, с които ще се открием през необятните пусти пространства на космоса. Може би ще си бъдем ние, но много различни от сега - слети в едно общо пулсиращо съзнание или пък еволюирали до степен, в която толкова приличаме на сегашните хора, колкото ние приличаме на зелената еуглена. А може би - честно казано, аз вярвам по- скоро в това - ще си бъдем почти същите. Точно както хората, които са запалили първия огън, са почти същите като онези, които ходят по Луната.
Но един ден те - или ние - ще изпълнят това, към което сме се стремили през всичките десетки и стотици хилядолетия на еволюцията си.
Разбира се, тогава смъртта ще е победена много отдавна. Абсурдната болест с часовников механизъм, заложена във всички форми на живот с единствената цел да поддържа равновесието в ограничената екосистема на една планета, ще е станала напълно излишна в една покорна, гостоприемна, безкрайна вселена от възможности. Животът е кръстоносен поход срещу неживата материя, който ще продължи толкова, колкото е нужно, докато и последната молекула на края на света носи искрицата на съзнанието.
Но един ден ние - те - ще се обърнем назад, за да подадем ръка на всички онези, които не са имали късмета да се родят в новото време.
Всяка форма на живот е оставила ясен отпечатък в материалния свят, през който е преминала, преди да угасне. Следата не избледнява - тя просто се разбърква със следите от всички останали животи, но атомите и вълните й пазят спомена за нея, като частички в един огромен пъзел, умопомрачително многобройни, но все пак краен брой. Задачата от тези следи да бъде възстановен животът, който ги е оставил, изглежда абсурдно сложна и мъчителна, но ако се замислиш какво представляваме и защо сме поставени тук, тя е неизбежна.
И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно.
И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна."
защото
"Всеки ден в 22:22 знам точно от колко дни не сме се виждали. Всеки път, когато се разделим за толкова дълго, се изненадвам от това как изглеждаш - понякога ми се струваш по- ниска, отколкото си спомням, или пък съм забравил колко обичам устните ти, или за първи път (така ми се струва) виждам стоманеносиво в зелените ти очи, или пък бял косъм в косата ти."
защото
"аз вярвам в любовта на тялото
и ако не излезеш от тази стая, ще те целуна"
или нещо подобно
Богдан Русев
тази не го уцели и сега ще ми се върти из главата, ще ми се върти из главата и ще се върти из главта ми
и после там пише:
" Всичко се променя.
Никога нищо не свършва наистина.
Един ден - ако тогава все още изобщо може да се употребява това понятие, ако в края на времето все още има цикъл на светлина и мрак, рисуван от звездите и планетите, които се въртят около тях - една невъобразимо могъща и добронамерена сила ще запретне ръкави, защото моментът най- сетне ще бъде дошъл. Може би няма да сме ние, а другите, с които ще се открием през необятните пусти пространства на космоса. Може би ще си бъдем ние, но много различни от сега - слети в едно общо пулсиращо съзнание или пък еволюирали до степен, в която толкова приличаме на сегашните хора, колкото ние приличаме на зелената еуглена. А може би - честно казано, аз вярвам по- скоро в това - ще си бъдем почти същите. Точно както хората, които са запалили първия огън, са почти същите като онези, които ходят по Луната.
Но един ден те - или ние - ще изпълнят това, към което сме се стремили през всичките десетки и стотици хилядолетия на еволюцията си.
Разбира се, тогава смъртта ще е победена много отдавна. Абсурдната болест с часовников механизъм, заложена във всички форми на живот с единствената цел да поддържа равновесието в ограничената екосистема на една планета, ще е станала напълно излишна в една покорна, гостоприемна, безкрайна вселена от възможности. Животът е кръстоносен поход срещу неживата материя, който ще продължи толкова, колкото е нужно, докато и последната молекула на края на света носи искрицата на съзнанието.
Но един ден ние - те - ще се обърнем назад, за да подадем ръка на всички онези, които не са имали късмета да се родят в новото време.
Всяка форма на живот е оставила ясен отпечатък в материалния свят, през който е преминала, преди да угасне. Следата не избледнява - тя просто се разбърква със следите от всички останали животи, но атомите и вълните й пазят спомена за нея, като частички в един огромен пъзел, умопомрачително многобройни, но все пак краен брой. Задачата от тези следи да бъде възстановен животът, който ги е оставил, изглежда абсурдно сложна и мъчителна, но ако се замислиш какво представляваме и защо сме поставени тук, тя е неизбежна.
И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно.
И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна."
защото
"Всеки ден в 22:22 знам точно от колко дни не сме се виждали. Всеки път, когато се разделим за толкова дълго, се изненадвам от това как изглеждаш - понякога ми се струваш по- ниска, отколкото си спомням, или пък съм забравил колко обичам устните ти, или за първи път (така ми се струва) виждам стоманеносиво в зелените ти очи, или пък бял косъм в косата ти."
защото
"аз вярвам в любовта на тялото
и ако не излезеш от тази стая, ще те целуна"
или нещо подобно
Богдан Русев
...
рано, много рано сутрин в Строежа
рано, много рано сутрин в главата ми
вън е мъгла
вън няма нищо
вън е тъмно
тук е сигурно
и няма нищо друго
не ти ли казах в какво вярвам
не ти ли казах, че всичко ще мине
и аз ще давам и ти ще даваш
и после ще гледам натам и ще пазя този номер... това не е обикновено
рано, много рано сутрин всичко е странно
рано, много рано сутрин обичам тази песен
и гласът му
повече от оригинала
'съскане за сбогом'
това мога
...
имам да кажа нещо за новия вокалист на Gravity Co.
не става
искам Явор
кой е тоя, дето си мисли, че може да пее неговите песни
кой е тоя, дето си мисли, че може да използва неговия глас
изобщо...
мисля, че е слушал прекалено много inxs
мисля, че сценичното му поведение е повече за тази група
а аз си кътам Gravity Co.
прекалено са си мои, за да .. ги слушам с този човек като вокал
damn, не го бива
даже не е стилен
даже нищо общо няма
не става
искам Явор
кой е тоя, дето си мисли, че може да пее неговите песни
кой е тоя, дето си мисли, че може да използва неговия глас
изобщо...
мисля, че е слушал прекалено много inxs
мисля, че сценичното му поведение е повече за тази група
а аз си кътам Gravity Co.
прекалено са си мои, за да .. ги слушам с този човек като вокал
damn, не го бива
даже не е стилен
даже нищо общо няма
20.12.07
...
тази война
току що започна
започна с гърмежи и радостни викове
започна с вино и усмивки на жени
започна с мен,
с пъзели
и някакви безпосочни думи
дебнения
сенки,
спотаени зад завесите
започна с твоя силует,
надвесен над моя..
започна с малки водопади
от думи,
оплетени в ръцете ни -
използвам ги като камшици,
който да раздерат
нежната кожа на смеха ти
тази война
току що започна
и ти си този,
който я води,
разиграваш битките й
по баровете
зад бутилките със странна форма
а аз се уча
на твоята войнствена философия
и никога не мога да мина границата между
Нея и Мен,
за да се почувствам част от тебе
от сянката в очите
от онова любимо малко място
под брадичката,
където всичко е безкрайно и нежно,
мое
една усмивка,
скрита зад позата на независим човек,
може да е нашето примирие.
току що започна
започна с гърмежи и радостни викове
започна с вино и усмивки на жени
започна с мен,
с пъзели
и някакви безпосочни думи
дебнения
сенки,
спотаени зад завесите
започна с твоя силует,
надвесен над моя..
започна с малки водопади
от думи,
оплетени в ръцете ни -
използвам ги като камшици,
който да раздерат
нежната кожа на смеха ти
тази война
току що започна
и ти си този,
който я води,
разиграваш битките й
по баровете
зад бутилките със странна форма
а аз се уча
на твоята войнствена философия
и никога не мога да мина границата между
Нея и Мен,
за да се почувствам част от тебе
от сянката в очите
от онова любимо малко място
под брадичката,
където всичко е безкрайно и нежно,
мое
една усмивка,
скрита зад позата на независим човек,
може да е нашето примирие.
15.12.07
One Art
The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster,
Lose something every day. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.
Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.
I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three beloved houses went.
The art of losing isn't hard to master.
I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.
-- Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) a disaster.
Elizabeth Bishop
изгубвай по нещо всеки ден...
damn, после какво ще остане..?
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster,
Lose something every day. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.
Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.
I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three beloved houses went.
The art of losing isn't hard to master.
I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.
-- Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) a disaster.
Elizabeth Bishop
изгубвай по нещо всеки ден...
damn, после какво ще остане..?
11.12.07
...
тези дни ми се вика
направо ми се крещи
тези дни не мога да се разбера със себе си
да степенувам нещата
този мой 8ми беше странен и беше важен, кънтящ, бърз, заместващ... беше вторият вариант на всеки един..
дишаш много шумно,
мое мълчание,
и не мога да чуя
какво имам да казвам
сам на себе си,
освен,
че ми омръзна да се припознавам
във всеки човек
със сериозен поглед
и ръце в джобовете
- една малка черна дупка
от самостоятелности
поглъща
усмивките ми
и само седя до теб
като наказано малко дете
със залепени устни
свити пръсти
и напрежение
навсякъде по тялото
-
омръзна ми
да припознавам дните си
на такива с теб и без теб
това време
не е за сериозности,
то е за безпътечни мисли
проекти
на самотата
за комуникации
рано сутрин
след бутилки вино
и смях
след дим и странни силуети
след погледи,
поляти със сладости
и контролни,
сбъркани посоки
и сигурности,
че когато падна,
ще си зад мен,
за да не се ударя,
а само да кажа
'на косъм беше'
-
желания
и нищо повече
приеми всичките ми извинения, че те убождам всеки път... винаги
не знам дали аз ще приема твоите обаче.
направо ми се крещи
тези дни не мога да се разбера със себе си
да степенувам нещата
този мой 8ми беше странен и беше важен, кънтящ, бърз, заместващ... беше вторият вариант на всеки един..
дишаш много шумно,
мое мълчание,
и не мога да чуя
какво имам да казвам
сам на себе си,
освен,
че ми омръзна да се припознавам
във всеки човек
със сериозен поглед
и ръце в джобовете
- една малка черна дупка
от самостоятелности
поглъща
усмивките ми
и само седя до теб
като наказано малко дете
със залепени устни
свити пръсти
и напрежение
навсякъде по тялото
-
омръзна ми
да припознавам дните си
на такива с теб и без теб
това време
не е за сериозности,
то е за безпътечни мисли
проекти
на самотата
за комуникации
рано сутрин
след бутилки вино
и смях
след дим и странни силуети
след погледи,
поляти със сладости
и контролни,
сбъркани посоки
и сигурности,
че когато падна,
ще си зад мен,
за да не се ударя,
а само да кажа
'на косъм беше'
-
желания
и нищо повече
приеми всичките ми извинения, че те убождам всеки път... винаги
не знам дали аз ще приема твоите обаче.
6.12.07
hello hangover, how ya doin my old friend
и така
в момента гласът ми е дрезгав
в момента всичко е дрезгаво - и светлината, и музката
не искам да стоя там и някой друг да е до мен, вместо теб
не искам някой друг да ми взима бира
да ме чака
и аз да чакам
защото не искам да съм с някой друг
много рано се разбра, че:
не съм уреден голям човек
не ставам за организатор
не всичко върви по вода
изобщо от малките неща правя големи
искам да съм непукист
hello hangover
how ya doin my old friend
it's been a long long time
освен това
понякога, но само понякога
ми се иска
да мога да обърна гръб на всичко това
да стана
като ония жени по баровете
с маргарити в ръцете
и студени погледи
на които изобщо
не им пука
за теб
или него
изобщо за никого
и нощ след нощ
потъват в дим
сред много усмихнати
измъчени хора
които танцуват с тях
ама ги в страх
дори с ръка да ги докоснат
защото
тези жени не са за това
тях ги гледат
отдалече...
лоша дума,
че ми пъхна тези мисли
в главата
в момента гласът ми е дрезгав
в момента всичко е дрезгаво - и светлината, и музката
не искам да стоя там и някой друг да е до мен, вместо теб
не искам някой друг да ми взима бира
да ме чака
и аз да чакам
защото не искам да съм с някой друг
много рано се разбра, че:
не съм уреден голям човек
не ставам за организатор
не всичко върви по вода
изобщо от малките неща правя големи
искам да съм непукист
hello hangover
how ya doin my old friend
it's been a long long time
освен това
понякога, но само понякога
ми се иска
да мога да обърна гръб на всичко това
да стана
като ония жени по баровете
с маргарити в ръцете
и студени погледи
на които изобщо
не им пука
за теб
или него
изобщо за никого
и нощ след нощ
потъват в дим
сред много усмихнати
измъчени хора
които танцуват с тях
ама ги в страх
дори с ръка да ги докоснат
защото
тези жени не са за това
тях ги гледат
отдалече...
лоша дума,
че ми пъхна тези мисли
в главата
28.11.07
без ритъм
ти не харесваш моята музика.
изобщо.
аз не харесвам твоите книги.
никак.
и само, когато знам, че те
няма
ги отварям
и чета до побъркване,
защото това е единственият начин
да попадна в твоя свят
без да се чувствам натрапник,
използващ чуждите думи.
не разбирам мислите ти.
изобщо никак.
но ги слушам,
понеже ми харесва да
чувам гласа ти.
не обичам ръцете ти,
но позволявам да ме докосваш,
защото
единствено така се приближавам
до скритата карта
на сънищата ти,
които чета по клепачите,
докато спиш,
но ми лиспват ориентирите,
за да ги поема в себе си
и да съм
в тях.
не знам изобщо
какво обичам в теб и какво ме дразни
до побъркване..
кое движение краде въздуха ми,
но не дава
да си тръгна.
кое изражение гони смеха ми
от устните,
но ме принуждава
да го предизвиквам отново и пак.
не знам изобщо
мазохисти ли сме,
или садисти,
щом продължаваме,
когато всички казват
'спри'.
няма пък.
някои хора обичат да ги боли.
мда, дни без ритъм. и те не знаят какво искат и защо се случват, най- малко пък знаят какво правя аз в тях.
неритмично време и много писъци.
сезонът без музика във въздуха започна,
изобщо.
аз не харесвам твоите книги.
никак.
и само, когато знам, че те
няма
ги отварям
и чета до побъркване,
защото това е единственият начин
да попадна в твоя свят
без да се чувствам натрапник,
използващ чуждите думи.
не разбирам мислите ти.
изобщо никак.
но ги слушам,
понеже ми харесва да
чувам гласа ти.
не обичам ръцете ти,
но позволявам да ме докосваш,
защото
единствено така се приближавам
до скритата карта
на сънищата ти,
които чета по клепачите,
докато спиш,
но ми лиспват ориентирите,
за да ги поема в себе си
и да съм
в тях.
не знам изобщо
какво обичам в теб и какво ме дразни
до побъркване..
кое движение краде въздуха ми,
но не дава
да си тръгна.
кое изражение гони смеха ми
от устните,
но ме принуждава
да го предизвиквам отново и пак.
не знам изобщо
мазохисти ли сме,
или садисти,
щом продължаваме,
когато всички казват
'спри'.
няма пък.
някои хора обичат да ги боли.
мда, дни без ритъм. и те не знаят какво искат и защо се случват, най- малко пък знаят какво правя аз в тях.
неритмично време и много писъци.
сезонът без музика във въздуха започна,
21.11.07
20.11.07
...
големите Драми ги хвана липсата или се отправиха на зимна ваканция
и ако щеш ми вярвай, Спокойствието също
нов съюз от егоисти
и ако щеш ми вярвай, след 1ооокм път, вагони с лилави стени и какво ли още не
се чувствам като точка
дупчеста точка
и ако щеш ми вярвай, съм най- ужасната окончателна точка, за която изобщо се сещам
глупава едноДневка
искам една година, Една Цяла Година и после още...
искам си пътешествието, искам си непознатия път (не Сама)
понякога трябва да има някой, който да направи пълно почистване на главата ми от глупости и филми, в които съм само аз
понякога трябва много неща
брит поп вечерта си беше ок
и не дочакахме слънцето
и ако Щеш пък Вярвай
и ако щеш ми вярвай, Спокойствието също
нов съюз от егоисти
и ако щеш ми вярвай, след 1ооокм път, вагони с лилави стени и какво ли още не
се чувствам като точка
дупчеста точка
и ако щеш ми вярвай, съм най- ужасната окончателна точка, за която изобщо се сещам
глупава едноДневка
искам една година, Една Цяла Година и после още...
искам си пътешествието, искам си непознатия път (не Сама)
понякога трябва да има някой, който да направи пълно почистване на главата ми от глупости и филми, в които съм само аз
понякога трябва много неща
брит поп вечерта си беше ок
и не дочакахме слънцето
и ако Щеш пък Вярвай
18.11.07
17.11.07
...
далече, далече,
съвсем досами ръба на утрото
разцъфтяват цветята
по косата ти...
цветята на вчера -
'никога не съм те обичал '
пеят -
никога
никога.
толкова далече
проблясва утрото,
толкова бавно
се усеща
пулса му
под пръстите ми,
изтънява гласът му -
като дрипа
се разпилява по облаците
и пее
'никога не съм те обичал,
Никога'.
това е музика,
на която правя любов
и на нея
всички са в сърцето ми.
за три минути
целият свят ще побера в себе си.
тръгвай си после.
виждаш ли
как се разтварят
тия отровни цветя.
никога не съм те докосвал,
Никога
мразя нещата, които обичаш,
разтварям
дъха ти в шепите си.
понякога е толкова удобно да лъжа
малката болка
в ръцете ти,
че го правя с удоволствие
после си тръгвам,
ако не си тръгнеш ти.
прекалено късно
те порязах на ръба си
отивам си на части
всъщност -
първо избледняват
очите,
гласа,
аромата,
а после, докато
все още съм сянка в ума ти
ти пиша песен за забравяне
и понеже
никога не мога да изчезна целия
оставям цветя
в косите ти
никога не съм те обичал,
Никога
никога не съм те докосвал,
Никога
...
няма ли да разбереш най- накрая?
и пак
и ако ти кажа, че не съм като другите?
имам си нови обувЧици (точно така - умалително). смятам да ме водят на пътешествия, смятам да видят повече пътища, които искам аз да извървя
смятам да ги направя летни пътшественици в началото на есенно- зимния преход
смятам да правят впечатление
смятам да ме отведат на някъде
и после ще имам купища списъци с НЕнаправени неща
имам да вървя ужасно дълги дни до края на НЕзапочната седмица
имам да говоря английски
трябва да се усмихвам
имам войни да водя
имам си и един свят да продължа
после трябва да повярвам
но преди това да отгледам причината като своя
трябва да си върна червения чадър (шарено петно, докато е сиво)
и..
you know I'll be missing you
that's why i'm kissing you
никакви точки
само запетайки
понякога ми липсва смелост
понякога просто изобщо не искам
понякога пък просто ми липсваш.
съвсем досами ръба на утрото
разцъфтяват цветята
по косата ти...
цветята на вчера -
'никога не съм те обичал '
пеят -
никога
никога.
толкова далече
проблясва утрото,
толкова бавно
се усеща
пулса му
под пръстите ми,
изтънява гласът му -
като дрипа
се разпилява по облаците
и пее
'никога не съм те обичал,
Никога'.
това е музика,
на която правя любов
и на нея
всички са в сърцето ми.
за три минути
целият свят ще побера в себе си.
тръгвай си после.
виждаш ли
как се разтварят
тия отровни цветя.
никога не съм те докосвал,
Никога
мразя нещата, които обичаш,
разтварям
дъха ти в шепите си.
понякога е толкова удобно да лъжа
малката болка
в ръцете ти,
че го правя с удоволствие
после си тръгвам,
ако не си тръгнеш ти.
прекалено късно
те порязах на ръба си
отивам си на части
всъщност -
първо избледняват
очите,
гласа,
аромата,
а после, докато
все още съм сянка в ума ти
ти пиша песен за забравяне
и понеже
никога не мога да изчезна целия
оставям цветя
в косите ти
никога не съм те обичал,
Никога
никога не съм те докосвал,
Никога
...
няма ли да разбереш най- накрая?
и пак
и ако ти кажа, че не съм като другите?
имам си нови обувЧици (точно така - умалително). смятам да ме водят на пътешествия, смятам да видят повече пътища, които искам аз да извървя
смятам да ги направя летни пътшественици в началото на есенно- зимния преход
смятам да правят впечатление
смятам да ме отведат на някъде
и после ще имам купища списъци с НЕнаправени неща
имам да вървя ужасно дълги дни до края на НЕзапочната седмица
имам да говоря английски
трябва да се усмихвам
имам войни да водя
имам си и един свят да продължа
после трябва да повярвам
но преди това да отгледам причината като своя
трябва да си върна червения чадър (шарено петно, докато е сиво)
и..
you know I'll be missing you
that's why i'm kissing you
никакви точки
само запетайки
понякога ми липсва смелост
понякога просто изобщо не искам
понякога пък просто ми липсваш.
16.11.07
...
след толкова много думи
и не знам си колко глътки въздух
мога само да викам,
защото трябва да се преборя със себе си
и да знам,
че седмицата няма да е страшна и дълга
час и половина след днес
съм кълбо
от искам и искам
не съм готова да повярвам, че
всеки си има път
винаги съм била част и от мен остават
повече от
разни неясни очертания в тъмното.
разбираш ли,
не съм от Значимите Други,
защото дори Други ми звучи прекалено чуждо
за това, което трябва да съм.
точка
ти си запетайката
дай ми големи думи
и бягай далече (и не забравяй да ме вземеш със себе си)
Т за далече
М за вечерите без край
В за мен си.
и не знам си колко глътки въздух
мога само да викам,
защото трябва да се преборя със себе си
и да знам,
че седмицата няма да е страшна и дълга
час и половина след днес
съм кълбо
от искам и искам
не съм готова да повярвам, че
всеки си има път
винаги съм била част и от мен остават
повече от
разни неясни очертания в тъмното.
разбираш ли,
не съм от Значимите Други,
защото дори Други ми звучи прекалено чуждо
за това, което трябва да съм.
точка
ти си запетайката
дай ми големи думи
и бягай далече (и не забравяй да ме вземеш със себе си)
Т за далече
М за вечерите без край
В за мен си.
6.11.07
...
най- обичам да викам
рано сутрин,
когато още спиш
и сънищата са залепнали
по клепачите ти,
защото крадат от времето,
което трябва да е мое
----
тази година е едно дълго
бавно
безвремие,
в което дните са някакви
сенки
на нощите
и няма истинска луна в небето
няма мрак
или ъгли,
а всичко е притъпено
и издължено до невъзможност
тази година
е просто
едно побъркано
безвремие
----
най- обичам да викам,
когато си тръгваш,
защото
тогава не можеш да чуеш
и дума от онова,
което искам да
кажа
и тогава се чувствам най- сигурна
и защитена
от теб.
вече нямам себе си,
имам
мъгла в шепите
и те не побират
смеха в крайчеца на устните,
милата сянка в очите..
побират само мъглата
най- обичам да викам
в мъгливите дни,
когато си тръгваш
----
тази година
е затворена
за посещения.
по улиците й
се редят все познатите лице
в някаква нова роля,
която бавно
се протърква по краищата.
избледнява.
тази година избледнява
----
някакви хора
продължават да викат
'направете още място
за поредния пътник,
който е сбъркал малко посоката.'
рано сутрин,
когато още спиш
и сънищата са залепнали
по клепачите ти,
защото крадат от времето,
което трябва да е мое
----
тази година е едно дълго
бавно
безвремие,
в което дните са някакви
сенки
на нощите
и няма истинска луна в небето
няма мрак
или ъгли,
а всичко е притъпено
и издължено до невъзможност
тази година
е просто
едно побъркано
безвремие
----
най- обичам да викам,
когато си тръгваш,
защото
тогава не можеш да чуеш
и дума от онова,
което искам да
кажа
и тогава се чувствам най- сигурна
и защитена
от теб.
вече нямам себе си,
имам
мъгла в шепите
и те не побират
смеха в крайчеца на устните,
милата сянка в очите..
побират само мъглата
най- обичам да викам
в мъгливите дни,
когато си тръгваш
----
тази година
е затворена
за посещения.
по улиците й
се редят все познатите лице
в някаква нова роля,
която бавно
се протърква по краищата.
избледнява.
тази година избледнява
----
някакви хора
продължават да викат
'направете още място
за поредния пътник,
който е сбъркал малко посоката.'
3.11.07
2.11.07
...
ще кажа една отвратителна лъжа 'вече не гледам назад' и ще е толкова очебийно, че не е така, че не знам как няма да пресъхне устата ми, да се заплете езика ми... и така нататък и така нататък..
петъчните вечери не са за това
те са за строежни нощи, строежни съботни сутрини и някой, който знае какво да пусне и какво да ти каже, когато си забол поглед в земята и не ти се ще да се оглеждаш.
после тук всичко е неМое и няма да бъде и аз не го искам да е..
ще ти кажа
една отвратителна лъжа
повече нямам нужда от ръцете ти,
нямам нужда от музиката ти,
нито от ранните сутрини
до теб,
когато слънцето забива
лъчи в очите ми
и всичко е ново и красиво
като гласът ти,
който гали кожата ми
ще погледна през рамо
и ще го изкрещя в лицето ти,
та дано да ми повярваш
и да спра да се
порязвам
на забързаните вдишвания,
докато се чудя какво да кажа,
за да спре мълчанието,
което сякаш
дълбае небето ми
и то се разпада на
късове
нацепва земята ми
и не мога да подредя парчетата
отново
не мога да събера
себе си
и се разпилявам по вятъра
като тих писък
на някаква
незнайна птица
и знам, че звучи смешно
тази жалка лъжа
но аз ще взема да й повярвам
да я викам
и повтарям,
докато започна да се
събуждам с нея
да дишам с нея
да бъда с нея,
докато стана нея.
така че,
мое малко чудовище,
времето ти свършва
и става мое
и единствено мое
и ето че,
за да не избледнея аз,
а ти,
ще ти кажа тази отвратителна лъжа
'не гледам към тебе вече',
а ти ще ми повярваш.
точка.
и май че точно това е, което ме гъделичка неприятно. аз ще го кажа и ще ми повярват и после ще бъде нищо.
някак си не ми се почва отначало без това да е свършило или изчерпало, или както там се казва.
и това, което искам е една от онези вечери миналата година, които не се повтарят пак, защото вече се познаваме, а той определя настроението на хората, пък аз търся само едно и точно определено и ако е лошо го поправяме, а ако не - правим го оше по- добро.
още едно от същото, моля.
казват ми се лоши неща.
петъчните вечери не са за това
те са за строежни нощи, строежни съботни сутрини и някой, който знае какво да пусне и какво да ти каже, когато си забол поглед в земята и не ти се ще да се оглеждаш.
после тук всичко е неМое и няма да бъде и аз не го искам да е..
ще ти кажа
една отвратителна лъжа
повече нямам нужда от ръцете ти,
нямам нужда от музиката ти,
нито от ранните сутрини
до теб,
когато слънцето забива
лъчи в очите ми
и всичко е ново и красиво
като гласът ти,
който гали кожата ми
ще погледна през рамо
и ще го изкрещя в лицето ти,
та дано да ми повярваш
и да спра да се
порязвам
на забързаните вдишвания,
докато се чудя какво да кажа,
за да спре мълчанието,
което сякаш
дълбае небето ми
и то се разпада на
късове
нацепва земята ми
и не мога да подредя парчетата
отново
не мога да събера
себе си
и се разпилявам по вятъра
като тих писък
на някаква
незнайна птица
и знам, че звучи смешно
тази жалка лъжа
но аз ще взема да й повярвам
да я викам
и повтарям,
докато започна да се
събуждам с нея
да дишам с нея
да бъда с нея,
докато стана нея.
така че,
мое малко чудовище,
времето ти свършва
и става мое
и единствено мое
и ето че,
за да не избледнея аз,
а ти,
ще ти кажа тази отвратителна лъжа
'не гледам към тебе вече',
а ти ще ми повярваш.
точка.
и май че точно това е, което ме гъделичка неприятно. аз ще го кажа и ще ми повярват и после ще бъде нищо.
някак си не ми се почва отначало без това да е свършило или изчерпало, или както там се казва.
и това, което искам е една от онези вечери миналата година, които не се повтарят пак, защото вече се познаваме, а той определя настроението на хората, пък аз търся само едно и точно определено и ако е лошо го поправяме, а ако не - правим го оше по- добро.
още едно от същото, моля.
казват ми се лоши неща.
31.10.07
...
има нещо невероятно привличащо в празника на Вси Светии
има нещо необикновено, приказно, страшно, гъделичкащо в 'Дървото на Вси Светии'
има нещо увличащо, вначина, по който го е написал Бредбъри
и е празника на Вси Светии, не Halloween.
има нещо необикновено, приказно, страшно, гъделичкащо в 'Дървото на Вси Светии'
има нещо увличащо, вначина, по който го е написал Бредбъри
и е празника на Вси Светии, не Halloween.
20.10.07
...
ако се изгубим още веднъж, не знам дали после изобщо ще се намерим, защото.. само веднъж ли се случва перфектният момент, когато ги има само ръцете ти и очите ти, които гледат моите и не мигат, защото кой знае какво ще се случи след малко и какво ще ни сполети и кой на какво разстояние ще е ...
кой ще връхлети отгоре ми, когато музиката спре да свири или започнеш да я пускаш ти?
кой ще ме успокоява, когато говори с безкрайните си познати, а аз гледам встрани и се чудя какво да кажа, защото толкова не ми се мълчи?
кой ще изкарва до сутринта с мен и ще се прибира залитащ и гледащ небето, защото му е неудобно да погледне на другата страна?
кога ще престана да събирам качествата на много хора в един и ще започна да слагам граници?
кога ще кажа всичко, което искам да кажа? всичките думи, които ми звучат големи и важни, но са такива само в моята глава, понеже нали ги казвам аз?
или както казва една позната (която може би слуша Остава или ги пуска само за мен) 'я, се научи да живееш тук' и на моменти толкова не я слушам, защото тя все пак не е аз и сме различни като .. иска ми се да кажа двете половини на портокал и връзката е с 'петте четвъртини на портокала', но звучи безсмислено (обаче пък знам за какво става въпрос)
и изобщо, в момента всичко е въпроси, сигурни са само многото проекти от университета..
има ли желаещи да направят един лек и бърз sYco тест? резултати - към средата на март
иска ми се да започна отначало една прекъсната връзка.. да намеря отново един приятел и да чуя какво има да каже.. да видя колко е порастнала и колко съм се променила аз..
иска ми се, да
иска ми се да се бях обадила по- рано
иска ми се да пия отново мента с мляко на моста и пак да се прибирам в четири сутринта по летния ни център
искам да развържа онзи възел и да се почувствам голям, разумен човек (или пък може би не)
но да знам, че нещата зависят от мен.. на моменти е малко плашещо, но взимах бързи решения и подозирам, че ще следват шантави месеци
освен това
обичам съботните вечери и ненавиждам неделните сутрини (имах само две от тях до сега)
обичам ничието време преди да пристигне в събота и на моменти се ужасявам от това, което следва
обичам къпини, малини и ягоди и всички малки червени горски плодове, които ми напомнят за времето, когато бях малка и имаше само небе
обичам нарциси
обичам покривите и всичкото време, което съм изкравала по таванските стаички
обичам червено вино (напомня ми за "по пътя")
обичам абсурдите на Вонегът и мрачните приказки на Геймън
обичам словосъчетанието 'никога, никъде, никой', защото ми звучи като градска приказка.. или както казва един приятел urban история
обичам да пиша несвързано, да мисля несвързано и заради това се дърпам на моменти с Тедчото
не съм никак рационална и най- вероятно съм егоистично създание, което си мисли, че може много да обича
но имам нужда от 3 чудеса и имам нужда от тях сега
имам нужда от още една легенда/приказка в тъмното, затова слушай добре, когато бродиш из горите или чакалиш край някое езерце
обичам да знам, че всичко ще се нареди.
кой ще връхлети отгоре ми, когато музиката спре да свири или започнеш да я пускаш ти?
кой ще ме успокоява, когато говори с безкрайните си познати, а аз гледам встрани и се чудя какво да кажа, защото толкова не ми се мълчи?
кой ще изкарва до сутринта с мен и ще се прибира залитащ и гледащ небето, защото му е неудобно да погледне на другата страна?
кога ще престана да събирам качествата на много хора в един и ще започна да слагам граници?
кога ще кажа всичко, което искам да кажа? всичките думи, които ми звучат големи и важни, но са такива само в моята глава, понеже нали ги казвам аз?
или както казва една позната (която може би слуша Остава или ги пуска само за мен) 'я, се научи да живееш тук' и на моменти толкова не я слушам, защото тя все пак не е аз и сме различни като .. иска ми се да кажа двете половини на портокал и връзката е с 'петте четвъртини на портокала', но звучи безсмислено (обаче пък знам за какво става въпрос)
и изобщо, в момента всичко е въпроси, сигурни са само многото проекти от университета..
има ли желаещи да направят един лек и бърз sYco тест? резултати - към средата на март
иска ми се да започна отначало една прекъсната връзка.. да намеря отново един приятел и да чуя какво има да каже.. да видя колко е порастнала и колко съм се променила аз..
иска ми се, да
иска ми се да се бях обадила по- рано
иска ми се да пия отново мента с мляко на моста и пак да се прибирам в четири сутринта по летния ни център
искам да развържа онзи възел и да се почувствам голям, разумен човек (или пък може би не)
но да знам, че нещата зависят от мен.. на моменти е малко плашещо, но взимах бързи решения и подозирам, че ще следват шантави месеци
освен това
обичам съботните вечери и ненавиждам неделните сутрини (имах само две от тях до сега)
обичам ничието време преди да пристигне в събота и на моменти се ужасявам от това, което следва
обичам къпини, малини и ягоди и всички малки червени горски плодове, които ми напомнят за времето, когато бях малка и имаше само небе
обичам нарциси
обичам покривите и всичкото време, което съм изкравала по таванските стаички
обичам червено вино (напомня ми за "по пътя")
обичам абсурдите на Вонегът и мрачните приказки на Геймън
обичам словосъчетанието 'никога, никъде, никой', защото ми звучи като градска приказка.. или както казва един приятел urban история
обичам да пиша несвързано, да мисля несвързано и заради това се дърпам на моменти с Тедчото
не съм никак рационална и най- вероятно съм егоистично създание, което си мисли, че може много да обича
но имам нужда от 3 чудеса и имам нужда от тях сега
имам нужда от още една легенда/приказка в тъмното, затова слушай добре, когато бродиш из горите или чакалиш край някое езерце
обичам да знам, че всичко ще се нареди.
имаш студени ръце,
мое малко чудовище,
със тънки пръсти,
които стискат луната
и правят нощта
дълбока и черна..
дори малко страшна -
след теб нощнте пеперуди
будят цветята
и всички аромати на
света
се свиват на кълбо
и се крият по устните
и мъха на кожата ми,
защото
всеки тук знае,
че пиеш мириса на
лятото,
крадеш цветовете на пролетта
и оставяш само зима и есен,
а с тях човек
не може да живее
имаш тъжни ръце,
мое малко чудовище,
те само взимат и нищо
не дават,
а да си единствен притежател
на себе си
не е призвание
за тези,
които искат да
обичат и да радват небето...
затова...
ти си самотно създание,
мое малко чудовище,
и очите ти са винаги
сухи и
жълти
като есенните листа по
пътя към вкъщи,
когато се прибирам
след пореден ден
или поредна нощ
и не знам
вятърът ли върви зад гърба ми
или това е издължената сянка
на спомена
за теб
или за мен
вече наистина
не знам
не знам,
чудовище такова.
преди време прочетох нещо, което започваше с 'имаш тъжни очи, мое малко мълчание' и оттогава се е забило в ума ми и не мога да го забравя и винаги, когато си мисля отнесените, уж странни неща се сещам за него
и сега го пречупих през мен
защото искам и защото ми трябва
и защото така внасям малко ред след лудите седмици, през които сякаш нито веднъж не говорих аз, не гледах аз, не бях аз, а някои друг в главата ми
нужен ми е уют, странен разговор, старт.
ново доказателство
и музика
нова музика
но не и нов човек. не. просто да се подредят нещата отново, така че да се чувствам цяла
нескромно желание
пука ми
кръстосвам между лекции и разни хора и сякаш не слушам нищо и нямам време да усетя, че.. се случват промени и се завързва някакъв възел, който не знам как ще се отплете, защото аз лично се заплитам още повече в него
damn
трябва да запазя важните неща.
мое малко чудовище,
със тънки пръсти,
които стискат луната
и правят нощта
дълбока и черна..
дори малко страшна -
след теб нощнте пеперуди
будят цветята
и всички аромати на
света
се свиват на кълбо
и се крият по устните
и мъха на кожата ми,
защото
всеки тук знае,
че пиеш мириса на
лятото,
крадеш цветовете на пролетта
и оставяш само зима и есен,
а с тях човек
не може да живее
имаш тъжни ръце,
мое малко чудовище,
те само взимат и нищо
не дават,
а да си единствен притежател
на себе си
не е призвание
за тези,
които искат да
обичат и да радват небето...
затова...
ти си самотно създание,
мое малко чудовище,
и очите ти са винаги
сухи и
жълти
като есенните листа по
пътя към вкъщи,
когато се прибирам
след пореден ден
или поредна нощ
и не знам
вятърът ли върви зад гърба ми
или това е издължената сянка
на спомена
за теб
или за мен
вече наистина
не знам
не знам,
чудовище такова.
преди време прочетох нещо, което започваше с 'имаш тъжни очи, мое малко мълчание' и оттогава се е забило в ума ми и не мога да го забравя и винаги, когато си мисля отнесените, уж странни неща се сещам за него
и сега го пречупих през мен
защото искам и защото ми трябва
и защото така внасям малко ред след лудите седмици, през които сякаш нито веднъж не говорих аз, не гледах аз, не бях аз, а някои друг в главата ми
нужен ми е уют, странен разговор, старт.
ново доказателство
и музика
нова музика
но не и нов човек. не. просто да се подредят нещата отново, така че да се чувствам цяла
нескромно желание
пука ми
кръстосвам между лекции и разни хора и сякаш не слушам нищо и нямам време да усетя, че.. се случват промени и се завързва някакъв възел, който не знам как ще се отплете, защото аз лично се заплитам още повече в него
damn
трябва да запазя важните неща.
7.10.07
вариация на тема (love me if you dare)
***
уморих се да се боря
с всичките ти правила и
" трябва - не трябва"
защото не мога да ровя
като изгубен в пустинята човек
да търся вода
хлад
живителни сокове
наречи ги, както искаш
уморих се
да запазвам женското
или каквото и да е начало в себе си
да го защитавам
от гласа ти
от мислите ми
с кого ( о, добре, коя)
какво говорите
какво споделяте
как се усещате
докосвате
искате
аз съм и не съм
в теб
до теб
при теб
аз не съм за теб
и признай си, ти не си за мен
наречи го както искаш
ревност
въображение
реалност дори
то е така
така е, както е
и ако не спра сега
ще изгубя всичките си сили
да изглеждам
нежно
мило
и нечия
време е да се продължи
нататък
ама усещам връзките си с теб
като излизащи от душата
от белите дробове
от всичко
което може да боли
и то боли и
вика
не ме пускай
не ме пускай
не искам да те пусна
не е време за нищо
и както пеят
пее
пее се
да ми причина да те усещам
само толкова ми трябва
причина
една малка
хубава
вярваща моя твоя причина.
***
след бързо решение за няколко дена вкъщи
damn it
нова квартира (уф, тоя път май ме е мъъъъъничко страх, кой да си помисли, че ще бъда в Младост, в онази Младост и то след толкова време... лудница?)
и трудното завръщане в мрака и ключа... 1оминутни опити и вратата се отвори..ха!
ще бъде странна година със странни събития и още по- странни вечери
мъх.. Строежа ми е далеч.. мъх, няма да се виждаме често... мъх, не знам познавам ли го, или всичко е само въздух под налягане
не обичам да изпращам, макар и всичко да се получи точно на секундата
картичката му отиваше... (не е задължително аз да приличам на себе си, right?)
искам си приказката/приказките
never gonna drink again
само с тебе, само там
брит-поп-вечер-без-мен-без-теб-само-там
i'm the fresh air (вярваш ли си?)
и тази нова квартира
трябва да се справя и това е.
като завършен и малък егоист ще кажа 'искам те. теб. не него'
той да си пуска музиката
нова стая
с теб и мен
може би.
уморих се да се боря
с всичките ти правила и
" трябва - не трябва"
защото не мога да ровя
като изгубен в пустинята човек
да търся вода
хлад
живителни сокове
наречи ги, както искаш
уморих се
да запазвам женското
или каквото и да е начало в себе си
да го защитавам
от гласа ти
от мислите ми
с кого ( о, добре, коя)
какво говорите
какво споделяте
как се усещате
докосвате
искате
аз съм и не съм
в теб
до теб
при теб
аз не съм за теб
и признай си, ти не си за мен
наречи го както искаш
ревност
въображение
реалност дори
то е така
така е, както е
и ако не спра сега
ще изгубя всичките си сили
да изглеждам
нежно
мило
и нечия
време е да се продължи
нататък
ама усещам връзките си с теб
като излизащи от душата
от белите дробове
от всичко
което може да боли
и то боли и
вика
не ме пускай
не ме пускай
не искам да те пусна
не е време за нищо
и както пеят
пее
пее се
да ми причина да те усещам
само толкова ми трябва
причина
една малка
хубава
вярваща моя твоя причина.
***
след бързо решение за няколко дена вкъщи
damn it
нова квартира (уф, тоя път май ме е мъъъъъничко страх, кой да си помисли, че ще бъда в Младост, в онази Младост и то след толкова време... лудница?)
и трудното завръщане в мрака и ключа... 1оминутни опити и вратата се отвори..ха!
ще бъде странна година със странни събития и още по- странни вечери
мъх.. Строежа ми е далеч.. мъх, няма да се виждаме често... мъх, не знам познавам ли го, или всичко е само въздух под налягане
не обичам да изпращам, макар и всичко да се получи точно на секундата
картичката му отиваше... (не е задължително аз да приличам на себе си, right?)
искам си приказката/приказките
never gonna drink again
само с тебе, само там
брит-поп-вечер-без-мен-без-теб-само-там
i'm the fresh air (вярваш ли си?)
и тази нова квартира
трябва да се справя и това е.
като завършен и малък егоист ще кажа 'искам те. теб. не него'
той да си пуска музиката
нова стая
с теб и мен
може би.
2.10.07
...
и изобщо всички лоши думи,
които знам,
напират да излязат,
така че
за забравя,
че изобщо някога
си
съществувал.
28.9.07
...
хъ, това и спирам
и без това после ме очаква първи етаж
първи етаж?!
там изобщо слънце има ли :(
и без това после ме очаква първи етаж
първи етаж?!
там изобщо слънце има ли :(
27.9.07
it means nothing
а после ще си имам подсказка от София
и после защо не ни вдъхновявали..
защото ще свърши на 35 от засада
решено е.
трябва малко edit:
вечерта продължава с разни песни за седем дъждовни дни
май не ми се излиза
сеДем мЪрзеливи дни
пък аз искам само един понеделник
докато всички отиват на работа, училище, в университетите, автобусите, влаковете, аз ще си получа кафето късно
даже може да е сиво времето
и ще е перфектно
сивите, мрачни, сумрачни дни са по- дълги от слънчевите
това си е факт
стаята не я искам преобърната (макар че изобще не знам още ще имам ли стая, или ще потърся пейките .. мхм, или добрите стари кътчета в онзи триъгълник аз си го спомням,
за да си припомня как беше, а после ще разправям на двете си дружки)
и поооосле ще се протягам мързеливо и ще е цветно
и топло
и мммм, искам си познатите лица с познатите усещания и i need a hug от ...
във въздуха някои молекули миришат на сандалово дърво
в моята стая - зелена ябълка
а там - мухоморка
колко дълго е прекалено дълго за тръпките?
а колко бързо се забравят очите?
и както пее All I want is us to be happy...Us not Me.
и после защо не ни вдъхновявали..
защото ще свърши на 35 от засада
решено е.
трябва малко edit:
вечерта продължава с разни песни за седем дъждовни дни
май не ми се излиза
сеДем мЪрзеливи дни
пък аз искам само един понеделник
докато всички отиват на работа, училище, в университетите, автобусите, влаковете, аз ще си получа кафето късно
даже може да е сиво времето
и ще е перфектно
сивите, мрачни, сумрачни дни са по- дълги от слънчевите
това си е факт
стаята не я искам преобърната (макар че изобще не знам още ще имам ли стая, или ще потърся пейките .. мхм, или добрите стари кътчета в онзи триъгълник аз си го спомням,
за да си припомня как беше, а после ще разправям на двете си дружки)
и поооосле ще се протягам мързеливо и ще е цветно
и топло
и мммм, искам си познатите лица с познатите усещания и i need a hug от ...
във въздуха някои молекули миришат на сандалово дърво
в моята стая - зелена ябълка
а там - мухоморка
колко дълго е прекалено дълго за тръпките?
а колко бързо се забравят очите?
и както пее All I want is us to be happy...Us not Me.
26.9.07
...
'ако е толкова хубаво да си свободен
ще ми кажеш ли
защо не знам
какво да правя със себе си'
и ето там един модерен човек си върви по пътя и той сигурно знае какво прави със себе си и..
и най- вероятно си е достатъчен
само че аз, мило чудовище, имам нужда от друго
и друго е това, което искам
не небостъргачи
не магистрали
не залези над блокове
или не само това
не само спокойстие
а да се събера
и всичките съставни части да са на местата
и няма да вървя бързо
не
никакви бързи стъпки
ще ми кажеш ли
защо не знам
какво да правя със себе си'
и ето там един модерен човек си върви по пътя и той сигурно знае какво прави със себе си и..
и най- вероятно си е достатъчен
само че аз, мило чудовище, имам нужда от друго
и друго е това, което искам
не небостъргачи
не магистрали
не залези над блокове
или не само това
не само спокойстие
а да се събера
и всичките съставни части да са на местата
и няма да вървя бързо
не
никакви бързи стъпки
25.9.07
24.9.07
тази история не свършва тук
о, тази история никога не свършва
в прашни кутии на тавана
в чанти под леглото
тя никога не свършва
и ти
ти
и ти
с изтъркани ръце
подбити крака
и изхабени от взиране в небето очи
не можете да направите нищо
и нищо
е думата, залепнала за устните ви
ден след ден
ставане
(здравей, как си)
кафе
(студено)
автобус
и хора
лягане
ден след ден
тази история не свършва
тук
а аз не съм разказвачът
добрата фея
момичето с танцуваща походка
аз съм
май враг
и ако ми скочиш
ще отвърна
че ден след ден
нощ след нощ
се мяташ
като Елена в кутия
и не можеш да надскочиш
себе си
мен
другите
никого
защото ден след ден
слушаш как ти обясняват
бъди благоразумен
кротък
мил
и никога, ама никога
не посягай към слънцето
и така трябва
така е трябвало и така ще бъде
а така ми омръзна
да слушам разумните ви доводи
да не мисля
за Сингапур
и Гватемала
Хавана
и Хемингуей
мохито
или ром
малкото негърче с плитки
червената рокля
и фенерът на прозореца
ден след ден
аз май съм ти враг
и те блъскам в другите Мои
които не са ти
и не можеш ли да разбереш,
че с всяко вдишване ти пиша
писмо,
чиято история не свършва тук,
а може би на някой пуст
плаж
някъде из моретата,
които липсват на картите
и никога няма да бъда
брит поп
хард кор
алтърнатив
изобщо каквото ти хрумне
слушател
а ще слушам
как пясъкът превзема
Сахара и я превръща
в пустинята, която превръща
луната
в кървава.
тази история не
свършва тук.
обаче ще й сложа точка, която лесно ще стане многоточие.
и какво, ако ти кажа, че не съм като другите ти Други.
ами не съм.
можеш да ме скриеш в тъмното.
в прашни кутии на тавана
в чанти под леглото
тя никога не свършва
и ти
ти
и ти
с изтъркани ръце
подбити крака
и изхабени от взиране в небето очи
не можете да направите нищо
и нищо
е думата, залепнала за устните ви
ден след ден
ставане
(здравей, как си)
кафе
(студено)
автобус
и хора
лягане
ден след ден
тази история не свършва
тук
а аз не съм разказвачът
добрата фея
момичето с танцуваща походка
аз съм
май враг
и ако ми скочиш
ще отвърна
че ден след ден
нощ след нощ
се мяташ
като Елена в кутия
и не можеш да надскочиш
себе си
мен
другите
никого
защото ден след ден
слушаш как ти обясняват
бъди благоразумен
кротък
мил
и никога, ама никога
не посягай към слънцето
и така трябва
така е трябвало и така ще бъде
а така ми омръзна
да слушам разумните ви доводи
да не мисля
за Сингапур
и Гватемала
Хавана
и Хемингуей
мохито
или ром
малкото негърче с плитки
червената рокля
и фенерът на прозореца
ден след ден
аз май съм ти враг
и те блъскам в другите Мои
които не са ти
и не можеш ли да разбереш,
че с всяко вдишване ти пиша
писмо,
чиято история не свършва тук,
а може би на някой пуст
плаж
някъде из моретата,
които липсват на картите
и никога няма да бъда
брит поп
хард кор
алтърнатив
изобщо каквото ти хрумне
слушател
а ще слушам
как пясъкът превзема
Сахара и я превръща
в пустинята, която превръща
луната
в кървава.
тази история не
свършва тук.
обаче ще й сложа точка, която лесно ще стане многоточие.
и какво, ако ти кажа, че не съм като другите ти Други.
ами не съм.
можеш да ме скриеш в тъмното.
20.9.07
18.9.07
love me if you dare
и ти казвам,
че човек не може да се бори вечно с 'трябва-не трябва' случващите се неща
и той не трябва да спира поривите си сега, нито никога
не трябва.
няма значение, че ще има още много
че ще се случва още много
това, което става, е тук и сега и тук и сега си такъв, какъвто си
не може вечно да стискаш зъби и да продължаваш напред без какъвто и да било спомен след това и процедено през зъби 'you didn't hurt me' (ние слушаме песни на чужд език, ние можем да говорим на чужд език, аз мога да бъда и злобар)
стига вече 'не ми пука'
веднъж и само веднъж този човек е в живота ти и какъвто и да е, каквото и да прави, е уникален
тук и сега
купи си пистолет, моето момче
и стреляй право към небето
та дано
най- накрая
успееш да застреляш падащата си звезда
и си намериш късмета,
защото аз не мога
вечно да пазя
женското
или каквото и да било начало в себе си
да ти се усмихвам
мило
кротко
и да стискам зъби
никога не съм била падаща звезда
затова куршум
не ме лови
но обичам да се настанявам
в чуждите мисли
и вече не знам
аз ли съм
или съм тя
ти на кого говориш
кого докосваш
с кого си тръгваш
в твоята глава ли е толкова тъмно,
или аз никога не съм можела
да светя
и да успокоявам
пощурелите ти вдишвания
издишвания
наречи го
както искаш
раздовяване
ревност
можене
способност
но да чувам всички гласове
чиито интонации
са на върха на езика ми
но той не прозинася моите думи
а други
ме кара да се крия
навътре в тъмното
и да не задавам никакви въпроси
на глас
защото
знае ли човек
кой може да чуе
и така не искам
аз да отговарям
вземи си пистолет, моето момче,
застреляй я накрая тази падаща звезда.
че човек не може да се бори вечно с 'трябва-не трябва' случващите се неща
и той не трябва да спира поривите си сега, нито никога
не трябва.
няма значение, че ще има още много
че ще се случва още много
това, което става, е тук и сега и тук и сега си такъв, какъвто си
не може вечно да стискаш зъби и да продължаваш напред без какъвто и да било спомен след това и процедено през зъби 'you didn't hurt me' (ние слушаме песни на чужд език, ние можем да говорим на чужд език, аз мога да бъда и злобар)
стига вече 'не ми пука'
веднъж и само веднъж този човек е в живота ти и какъвто и да е, каквото и да прави, е уникален
тук и сега
купи си пистолет, моето момче
и стреляй право към небето
та дано
най- накрая
успееш да застреляш падащата си звезда
и си намериш късмета,
защото аз не мога
вечно да пазя
женското
или каквото и да било начало в себе си
да ти се усмихвам
мило
кротко
и да стискам зъби
никога не съм била падаща звезда
затова куршум
не ме лови
но обичам да се настанявам
в чуждите мисли
и вече не знам
аз ли съм
или съм тя
ти на кого говориш
кого докосваш
с кого си тръгваш
в твоята глава ли е толкова тъмно,
или аз никога не съм можела
да светя
и да успокоявам
пощурелите ти вдишвания
издишвания
наречи го
както искаш
раздовяване
ревност
можене
способност
но да чувам всички гласове
чиито интонации
са на върха на езика ми
но той не прозинася моите думи
а други
ме кара да се крия
навътре в тъмното
и да не задавам никакви въпроси
на глас
защото
знае ли човек
кой може да чуе
и така не искам
аз да отговарям
вземи си пистолет, моето момче,
застреляй я накрая тази падаща звезда.
16.9.07
14.9.07
...
СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ
От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.
Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото.
И.Г.
проклет ден
проклета вечер
музиката към него burn my shadow... away
unkle са за тези моменти, които се случват веднъж на няколко месеца, когато нищо не върви, а комуникацията е толкова безлична, че направо се губя в нея и се чувствам по- малък човек
някои хора изгарят утрешните си дни
аз мога да изгоря само някои стари ръбчета
останалото пазя
проклета вечер.
половин човек.
От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.
Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото.
И.Г.
проклет ден
проклета вечер
музиката към него burn my shadow... away
unkle са за тези моменти, които се случват веднъж на няколко месеца, когато нищо не върви, а комуникацията е толкова безлична, че направо се губя в нея и се чувствам по- малък човек
някои хора изгарят утрешните си дни
аз мога да изгоря само някои стари ръбчета
останалото пазя
проклета вечер.
половин човек.
11.9.07
9.9.07
искам!искам!искам!
I picked you out of a crowd and talked to you
I said I liked your shoes
You said, "Thanks, can I follow you?"
So it's up the stairs and out of view
No prying eyes
I poured some wine
I asked your name, you asked the time
Now it's two o'clock
The club is closed
We're up the block
Your hands on me; Pressing hard against your jeans
Your tongue in my mouth, trying to keep the words from coming out
You didn't care to know who else may have been you before
I want a lover I don't have to love
I want a girl who's too sad to give a fuck
Where's the kid with the chemicals?
I thought he said to meet him here but I'm not sure
I've got the money if you've got the time
You said it feels good
I said, "I'll give it a try."
Then my mind went dark
We both forgot where your car was parked
Let's just take the train
I'll meet up with the band in the morning
Bad actors with bad habits
Some sad singers they just play tragic
And the phone's ringing and the van's leaving
Let's just keep touching; let's just keep... keep singing...
I want a lover I don't have to love
I want a boy who's so drunk he doesn't talk
Where's the kid with the chemicals?
I've got a hunger and I can't seem to get full
I need some meaning I can memorize
The kind I have always seems to slip my mind
But you, but you...
You write such pretty words
But life's no storybook
Love's an excuse to get hurt
And to hurt.
Do you like to hurt?
I do, I do
Then hurt me...
без последното hurt me, моля
не мога да спра да си представям.. всеки път друг на мое място и онова sick feeling после, все едно са те хванали на местопрестъплението
началото е заседнало в главта ми.. как постоянно вместо моя глас чувах чужд и това и това и това е било правено преди.. не от мен, не така, но правено
и всичко като по филмите
камерите са ми очи
и после i need a lover i don't have to love
обаче приемам всичко лично!
I said I liked your shoes
You said, "Thanks, can I follow you?"
So it's up the stairs and out of view
No prying eyes
I poured some wine
I asked your name, you asked the time
Now it's two o'clock
The club is closed
We're up the block
Your hands on me; Pressing hard against your jeans
Your tongue in my mouth, trying to keep the words from coming out
You didn't care to know who else may have been you before
I want a lover I don't have to love
I want a girl who's too sad to give a fuck
Where's the kid with the chemicals?
I thought he said to meet him here but I'm not sure
I've got the money if you've got the time
You said it feels good
I said, "I'll give it a try."
Then my mind went dark
We both forgot where your car was parked
Let's just take the train
I'll meet up with the band in the morning
Bad actors with bad habits
Some sad singers they just play tragic
And the phone's ringing and the van's leaving
Let's just keep touching; let's just keep... keep singing...
I want a lover I don't have to love
I want a boy who's so drunk he doesn't talk
Where's the kid with the chemicals?
I've got a hunger and I can't seem to get full
I need some meaning I can memorize
The kind I have always seems to slip my mind
But you, but you...
You write such pretty words
But life's no storybook
Love's an excuse to get hurt
And to hurt.
Do you like to hurt?
I do, I do
Then hurt me...
без последното hurt me, моля
не мога да спра да си представям.. всеки път друг на мое място и онова sick feeling после, все едно са те хванали на местопрестъплението
началото е заседнало в главта ми.. как постоянно вместо моя глас чувах чужд и това и това и това е било правено преди.. не от мен, не така, но правено
и всичко като по филмите
камерите са ми очи
и после i need a lover i don't have to love
обаче приемам всичко лично!
7.9.07
...
такива хубави дъждовни вечери
не бива да бъдат оставяни сами на дъждовните си капки
а трябва
да се вземе лятната завивка с много цветове по нея,
за да скрият хлада на вятъра и тишината
( туристи вече няма
и градът е оставен сам на себе си
в задните дворове се чуват кучета
и капки
и нищо друго
сякаш цела вечност само е валяло)
и под нея
тихо да разказвам...
докато очите привикнат с тъмнината пръстите ми вече ще са заспали
сега е времето на градските приказки и ром
но не на висок глас, а шепот...
онази жена там не е никога сама и за да не дишат
другите въздуха й всяка вечер в 6 застава на терасата да храни птиците
оноВа дете е Иван и обича да цели котката с воден пистолет
на 7 той вече знае
каква е цената на смеха му и с умилкване
подкупва баба си за бонбони
кучето долу е чуждо
късно вечер върви след мене
и гони сенките по улицата
а на мен в очите ми растат индигови цветя и се чудя
кога ли ще се появят по цялото ми тяло
та да забележиш уханието на цветчетата и да питаш
'как ги отгледа така великолепни тази есен'
и всъщност всичко това е,
защото е просто толкова глупаво
да оставя тази вечер на дъжда й
на нея са й нужни двама, за да даде цялото време на света
да се промуши между капките и да спре в шепите им
та да усетят захлаждането и изтягането на часовете, но да не им пука
двойно капучино с много сметана
по средата на нощта
върховете на пръстите са намерили пътя си
из тъмното
няма дума за това и не ми трябва
то е само в главата ми
no
мисля, че мога да заспивам до теб
не бива да бъдат оставяни сами на дъждовните си капки
а трябва
да се вземе лятната завивка с много цветове по нея,
за да скрият хлада на вятъра и тишината
( туристи вече няма
и градът е оставен сам на себе си
в задните дворове се чуват кучета
и капки
и нищо друго
сякаш цела вечност само е валяло)
и под нея
тихо да разказвам...
докато очите привикнат с тъмнината пръстите ми вече ще са заспали
сега е времето на градските приказки и ром
но не на висок глас, а шепот...
онази жена там не е никога сама и за да не дишат
другите въздуха й всяка вечер в 6 застава на терасата да храни птиците
оноВа дете е Иван и обича да цели котката с воден пистолет
на 7 той вече знае
каква е цената на смеха му и с умилкване
подкупва баба си за бонбони
кучето долу е чуждо
късно вечер върви след мене
и гони сенките по улицата
а на мен в очите ми растат индигови цветя и се чудя
кога ли ще се появят по цялото ми тяло
та да забележиш уханието на цветчетата и да питаш
'как ги отгледа така великолепни тази есен'
и всъщност всичко това е,
защото е просто толкова глупаво
да оставя тази вечер на дъжда й
на нея са й нужни двама, за да даде цялото време на света
да се промуши между капките и да спре в шепите им
та да усетят захлаждането и изтягането на часовете, но да не им пука
двойно капучино с много сметана
по средата на нощта
върховете на пръстите са намерили пътя си
из тъмното
няма дума за това и не ми трябва
то е само в главата ми
no
мисля, че мога да заспивам до теб
3.9.07
news from nowhere (bla bla bla)
няма я цели седмици
и в нощите
само лятната жега
на вълни приижда
сякаш сресала косите й
се опитва на нея да ухае
да проникне във очите й
мене да излъже
аз познавам шоколада
на ръцете й
сладката извивка
на краката й
до колене потънал съм
в смеха й
\'тя за мен
е карамфил и канела\'
няма я цели седмици
земята дано да изсъхне
без нея
не усещам времето
и измервам само приливите
на гладните им погледи
нея я няма
казвам ви,
няма я цели седмици
затворена в шушулките канела
в солта на вълните
във въздишките по устните
няма я нея
няма я
остана някъде под сърцето
не е лесно да не дадеш да се разочароваш... даже и когато толкова упорито се опитваш да не го разрешиш... понякога никак не се справям с въображението си, с идеите да направим това и онова.. да покажа това, да накарам да усетиш онова... затова, когато падаш, падаш отвисоко.. има си и добра страна, само че сега е малко тъмно и не я виждам
damn it
и в нощите
само лятната жега
на вълни приижда
сякаш сресала косите й
се опитва на нея да ухае
да проникне във очите й
мене да излъже
аз познавам шоколада
на ръцете й
сладката извивка
на краката й
до колене потънал съм
в смеха й
\'тя за мен
е карамфил и канела\'
няма я цели седмици
земята дано да изсъхне
без нея
не усещам времето
и измервам само приливите
на гладните им погледи
нея я няма
казвам ви,
няма я цели седмици
затворена в шушулките канела
в солта на вълните
във въздишките по устните
няма я нея
няма я
остана някъде под сърцето
не е лесно да не дадеш да се разочароваш... даже и когато толкова упорито се опитваш да не го разрешиш... понякога никак не се справям с въображението си, с идеите да направим това и онова.. да покажа това, да накарам да усетиш онова... затова, когато падаш, падаш отвисоко.. има си и добра страна, само че сега е малко тъмно и не я виждам
damn it
29.8.07
...
ukei then
once upon a time ma man was...
като музиката ми в момента и беше съвсем лесно да кажа 'чуй т'ва' (тогава говорех така и колкото по- бързо изговаряхме думите, толкова по- добре)
това всичкото е един порив, порив да излезе навън, да не остане вътре... като онзиденшното-не-отивай-там, което никой не послуша и после онова строгото 'не влизай в морето'...
обаче как да не се влезе, като ни се заканва дъжд, разпъвали сме палатка и сме чакали цяла вечност да се потопим и точно тогава 'земята няма нищо обшо с мен', а после под теб няма дъно, няма бряг, няма небе, само вълни, които идват и идват и някой зад теб, който те бута напред, а той остава зад теб и глупавата мисъл, че е наистина уморително да се бориш да останеш на едно място, толкова много искайки да усетиш поне малко пясък под себе си и да се измъкне другия, защото после изобщо как ще гледаш някого в очите.. и Маргото на плажа без дъх и по дяволите, наистина е толкова невъзможно да се пребориш с водата, че ми е чудно още как сме тук.. пак и пак и никакъв бряг, само много вода, много солена, в устата и в дробовете и наистина е като по филмите, само малко повече боли и малко много повече те е страх... а всичко останало е на един кратък бяг разстояние.. би било безкрайно глупаво и ужасно в същото време
та тази вечер там пият за теб
утре (на 3тия ден) ще се появи шоколад под някое забравено от всички дърво, защото така трябва
и всичко това, защото
once upon a time ma man
беше като мен и не слушаше нищо и никого
и сигурно бих се извинила, ако видя очите ти или бих се опитала да... обаче думите остават в гърлото, защото понякога нямам силата да зачекна темата, да настоявам за нея и мога само да звуча тихо по телефона и да се чудя къде отиде способността ми да се смея и дали не обвързвам/завързвам нещата, само защото не мога и не искам да знам, че в действителност хората не могат да се борят
глупости
просто ми трябва рамо, на което да се облегна и глас, който ми казва, че не може иначе и знае, че този път какво казват другите няма значение... ние..ние.. ние ще се справим.. спомням си те в малкото слънчево петно... и тъй като е така, трябва да ... имашотчайващадълбокаистинскатежкатвояживануждаотменсега!
о, Габриела, карамфил и канела, искам твоя щастлив завършек в мен... защото
така трябва
once upon a time ma man was...
като музиката ми в момента и беше съвсем лесно да кажа 'чуй т'ва' (тогава говорех така и колкото по- бързо изговаряхме думите, толкова по- добре)
това всичкото е един порив, порив да излезе навън, да не остане вътре... като онзиденшното-не-отивай-там, което никой не послуша и после онова строгото 'не влизай в морето'...
обаче как да не се влезе, като ни се заканва дъжд, разпъвали сме палатка и сме чакали цяла вечност да се потопим и точно тогава 'земята няма нищо обшо с мен', а после под теб няма дъно, няма бряг, няма небе, само вълни, които идват и идват и някой зад теб, който те бута напред, а той остава зад теб и глупавата мисъл, че е наистина уморително да се бориш да останеш на едно място, толкова много искайки да усетиш поне малко пясък под себе си и да се измъкне другия, защото после изобщо как ще гледаш някого в очите.. и Маргото на плажа без дъх и по дяволите, наистина е толкова невъзможно да се пребориш с водата, че ми е чудно още как сме тук.. пак и пак и никакъв бряг, само много вода, много солена, в устата и в дробовете и наистина е като по филмите, само малко повече боли и малко много повече те е страх... а всичко останало е на един кратък бяг разстояние.. би било безкрайно глупаво и ужасно в същото време
та тази вечер там пият за теб
утре (на 3тия ден) ще се появи шоколад под някое забравено от всички дърво, защото така трябва
и всичко това, защото
once upon a time ma man
беше като мен и не слушаше нищо и никого
и сигурно бих се извинила, ако видя очите ти или бих се опитала да... обаче думите остават в гърлото, защото понякога нямам силата да зачекна темата, да настоявам за нея и мога само да звуча тихо по телефона и да се чудя къде отиде способността ми да се смея и дали не обвързвам/завързвам нещата, само защото не мога и не искам да знам, че в действителност хората не могат да се борят
глупости
просто ми трябва рамо, на което да се облегна и глас, който ми казва, че не може иначе и знае, че този път какво казват другите няма значение... ние..ние.. ние ще се справим.. спомням си те в малкото слънчево петно... и тъй като е така, трябва да ... имашотчайващадълбокаистинскатежкатвояживануждаотменсега!
о, Габриела, карамфил и канела, искам твоя щастлив завършек в мен... защото
така трябва
25.8.07
...
в тъжния час на залеза
жегата се стича на капки
по пръстите ми
и всичко е разтегливо до безкрайност
минутите лениво се движат
из въздуха
.
в една стая два дни
се борят за живот
а е горещо
толкова горещо,
че забравям преди да е
изтекъл момента
и
няма нищо по- абсурдно
от човек
потопен в топлина
самичък
или не
само със солта по тялото му
.
такива дни
съществуват
за да прегръщаш
да се губиш
и да не е ясно
къде свършваш ти
и къде, по дяволите почва
другия
.
а е горещо
толкова горещо
че леглото е пустиня
и онези устни там са
мираж,
до който никога няма да стигнеш
мъчи те една жажда
но не за вода
и за време
а за целувка,
събрала в себе си всички
дъждове на света
небесните океани
моретата, будили
откриватели през всичките тези векове
.
а е горещо
толкова горещо...
че в тъжния час на залеза
няма нищо по- самотно
от онзи единствен човек там
изгубен сред завивките.
и онзи мъж пее ... These feelings won't go away... обаче му е пределно ясно, че ще го направят и пее за тях, уплашен, че знае и сякаш да го отдалечи, но... когато си само толкова малък и сградите толкова високи, е трудно да се справиш
и когато дните се влачат, ама наистина влачат и говориш само, за да ги забързаш, да стигнеш донякъде (но докъде не е ясно) и изобщо уж всичко трябва да е ок, пък то... малка обърквация
няма значение дали е август или септември... разликата е единствено в 'р'-тата
още е дрезгаво от четвъртък сутрините, когато бяхме трима и когато чакахме и трябваше само another one, за да е мечтаната сутрин с изгрев над стари къщи и път пред краката
и после.. после се превърна в любим израз с усещане за бъдеще време, защото то е само несънувано още минало, а сега е по средата
не искам да става, както другите казват
скрий я някъде тази реалност
под леглото
като таласъм от детските кошмари
те вече не са страшни
и ти казвам (на кого ли изобщо).. тъжно ми е.. малко ми е страшно.. в моята си глава всичко е важно и последно, тази дума тежи повече от тонове камънак и затрупва и паузите и.. не се дръж така, сякаш всичко, което казваш, е важното за теб наистина.. не и ако няма да се справиш
думите минават през каквито и да било разкъсани мрежи
големите нараняват
малките понякога принизяват
жегата се стича на капки
по пръстите ми
и всичко е разтегливо до безкрайност
минутите лениво се движат
из въздуха
.
в една стая два дни
се борят за живот
а е горещо
толкова горещо,
че забравям преди да е
изтекъл момента
и
няма нищо по- абсурдно
от човек
потопен в топлина
самичък
или не
само със солта по тялото му
.
такива дни
съществуват
за да прегръщаш
да се губиш
и да не е ясно
къде свършваш ти
и къде, по дяволите почва
другия
.
а е горещо
толкова горещо
че леглото е пустиня
и онези устни там са
мираж,
до който никога няма да стигнеш
мъчи те една жажда
но не за вода
и за време
а за целувка,
събрала в себе си всички
дъждове на света
небесните океани
моретата, будили
откриватели през всичките тези векове
.
а е горещо
толкова горещо...
че в тъжния час на залеза
няма нищо по- самотно
от онзи единствен човек там
изгубен сред завивките.
и онзи мъж пее ... These feelings won't go away... обаче му е пределно ясно, че ще го направят и пее за тях, уплашен, че знае и сякаш да го отдалечи, но... когато си само толкова малък и сградите толкова високи, е трудно да се справиш
и когато дните се влачат, ама наистина влачат и говориш само, за да ги забързаш, да стигнеш донякъде (но докъде не е ясно) и изобщо уж всичко трябва да е ок, пък то... малка обърквация
няма значение дали е август или септември... разликата е единствено в 'р'-тата
още е дрезгаво от четвъртък сутрините, когато бяхме трима и когато чакахме и трябваше само another one, за да е мечтаната сутрин с изгрев над стари къщи и път пред краката
и после.. после се превърна в любим израз с усещане за бъдеще време, защото то е само несънувано още минало, а сега е по средата
не искам да става, както другите казват
скрий я някъде тази реалност
под леглото
като таласъм от детските кошмари
те вече не са страшни
и ти казвам (на кого ли изобщо).. тъжно ми е.. малко ми е страшно.. в моята си глава всичко е важно и последно, тази дума тежи повече от тонове камънак и затрупва и паузите и.. не се дръж така, сякаш всичко, което казваш, е важното за теб наистина.. не и ако няма да се справиш
думите минават през каквито и да било разкъсани мрежи
големите нараняват
малките понякога принизяват
...
Damn my situation and the games I have to play,
With all the things caught in my mind,
Damn my education I cant find the words to say,
With all the things caught in my mind
oasis
и после
With all the things caught in my mind,
Damn my education I cant find the words to say,
With all the things caught in my mind
oasis
и после
16.8.07
e.m.
she's a nowhere girl ( и понякога се чувствам така)
като кукла на конци
едната ръка първо
после другата
и небето е в краката ми
виждам лицето ти през процепите
синева
усмихнато
не, ухилено
отварям уста
( тя е с малки малки пантички )
и се опитвам да говоря
държиш ключа
между зъбите си
прекалено зает да дърпаш конците
отпускане на раменете
падам на колене
и облаците служат
като наколенки
вместо кръв
слама
глава на земята.. каква ти земя
небе
моето небе под твоите ръце
моите действия в твоята
глава
дъхът ми е трева
много зелена
много увиваща
искам да спъвам всяка твоя крачка
заслужаваш го
скрий се под камъка,
от който излезе
и ми позволи да прережа връзките
те вече не ми
трябват
не ти трябват
не можеш да бъдеш кукловод
палячо такъв
кукловоди са само хората
с усмивки в очите
и сълзи,
стичащи се по брадичката
с прорязани от връвите
ръце
и разранени бузи
устни
нападнати от калинки ( уж носят щастие)
и мимове
и въздух, тонове въздух
кукловоди
оплетени в приказки
и корени.
едната ръка първо
после другата
и небето е в краката ми
виждам лицето ти през процепите
синева
усмихнато
не, ухилено
отварям уста
( тя е с малки малки пантички )
и се опитвам да говоря
държиш ключа
между зъбите си
прекалено зает да дърпаш конците
отпускане на раменете
падам на колене
и облаците служат
като наколенки
вместо кръв
слама
глава на земята.. каква ти земя
небе
моето небе под твоите ръце
моите действия в твоята
глава
дъхът ми е трева
много зелена
много увиваща
искам да спъвам всяка твоя крачка
заслужаваш го
скрий се под камъка,
от който излезе
и ми позволи да прережа връзките
те вече не ми
трябват
не ти трябват
не можеш да бъдеш кукловод
палячо такъв
кукловоди са само хората
с усмивки в очите
и сълзи,
стичащи се по брадичката
с прорязани от връвите
ръце
и разранени бузи
устни
нападнати от калинки ( уж носят щастие)
и мимове
и въздух, тонове въздух
кукловоди
оплетени в приказки
и корени.
14.8.07
suppose I never, ever let you kiss me so sweet and so soft
I never loved nobody fully
Always one foot on the ground
And by protecting my heart truly
I got lost in the sounds
I hear in my mind
All of these voices
I hear in my mind all these words
I hear in my mind all this music
And it breaks my heart
And it breaks my heart
And it breaks my heart
when it breaks my heart
Suppose I never, ever met you
Suppose we never fell in love
Suppose I never, ever let you kiss me so sweet and so soft
Suppose I never, ever saw you
Suppose you never, ever called
Suppose I kept on singing love songs just to break my own fall
Just to break my fall
Just to break my fall
Just to break my fall
Break my fall
Break my fall
All my friends say that of course it's gonna get better
Gonna get better
Better better better better better better better
I never loved nobody fully
Always one foot on the ground
And by protecting my heart truly
I got lost
In the sounds
I hear in my mind
All these voices
I hear in my mind all these words
I hear in my mind
All of this music
And it breaks my heart
And It breaks my heart
I hear in my mind
All of these voices
I hear in my mind all these words
I hear in my mind
All of this music
And it breaks my heart
And it breaks my heart
and It Breaks my Heart
when it Breaks my heart
but it breaks my heart
when it breaks my heart
breaks my heart
and it breaks my heart
and it breaks my heart
and it breaks my heart
and it breaks my heart
Always one foot on the ground
And by protecting my heart truly
I got lost in the sounds
I hear in my mind
All of these voices
I hear in my mind all these words
I hear in my mind all this music
And it breaks my heart
And it breaks my heart
And it breaks my heart
when it breaks my heart
Suppose I never, ever met you
Suppose we never fell in love
Suppose I never, ever let you kiss me so sweet and so soft
Suppose I never, ever saw you
Suppose you never, ever called
Suppose I kept on singing love songs just to break my own fall
Just to break my fall
Just to break my fall
Just to break my fall
Break my fall
Break my fall
All my friends say that of course it's gonna get better
Gonna get better
Better better better better better better better
I never loved nobody fully
Always one foot on the ground
And by protecting my heart truly
I got lost
In the sounds
I hear in my mind
All these voices
I hear in my mind all these words
I hear in my mind
All of this music
And it breaks my heart
And It breaks my heart
I hear in my mind
All of these voices
I hear in my mind all these words
I hear in my mind
All of this music
And it breaks my heart
And it breaks my heart
and It Breaks my Heart
when it Breaks my heart
but it breaks my heart
when it breaks my heart
breaks my heart
and it breaks my heart
and it breaks my heart
and it breaks my heart
and it breaks my heart
и нещо, което те кара да се чувстваш по- добре...
13.8.07
12.8.07
...
всичко изглежда добре
о, на повърхността всичко изглежда добре
разни хора идват
разни хора си отиват
вали дъжд
и морето после се слива с небето, виждам само малък отблясък от ръката му, докато се потапя във водата
така нещата винаги ще изглеждат добре, разбираш ли
водим малки разговори
много малки кратки разговори, а после.. има хиляди неща, които искам да кажа
хиляди оправдания, за да не го направя
много хора около мен
смущения по линията
сега не е моментът
работа
моите гости
този смях не е за мен
за никого не е
и понеже водим много и малки разговори, после ми става горчиво
не ми е достатъчно
и аз искам още
цял ден едно име на върха на езика, за да разкарам тия мили жестове далече от мен и никой нищо не разбира
цели дни едно име на върха на езика, за да се усети и нищо.. от никъде нищо
и понеже заради малките разговори се чувствам недостатъчно (да знаех, че така ще стане)... ще се боря (" аз съм най- невинната ти битка" деси) и кой знае... може и да се получи нещо... цяло
поне един път
този път
цели четири падащи звезди над мен в смокини
морти танцува
а на мен морето ми е до колене и не съм там, а някъде сред вълните
не съм там
на повърхността всичко изглежда добре, но...
запълни дупката, чуваш ли
вали
и след дъжда...
о, на повърхността всичко изглежда добре
разни хора идват
разни хора си отиват
вали дъжд
и морето после се слива с небето, виждам само малък отблясък от ръката му, докато се потапя във водата
така нещата винаги ще изглеждат добре, разбираш ли
водим малки разговори
много малки кратки разговори, а после.. има хиляди неща, които искам да кажа
хиляди оправдания, за да не го направя
много хора около мен
смущения по линията
сега не е моментът
работа
моите гости
този смях не е за мен
за никого не е
и понеже водим много и малки разговори, после ми става горчиво
не ми е достатъчно
и аз искам още
цял ден едно име на върха на езика, за да разкарам тия мили жестове далече от мен и никой нищо не разбира
цели дни едно име на върха на езика, за да се усети и нищо.. от никъде нищо
и понеже заради малките разговори се чувствам недостатъчно (да знаех, че така ще стане)... ще се боря (" аз съм най- невинната ти битка" деси) и кой знае... може и да се получи нещо... цяло
поне един път
този път
цели четири падащи звезди над мен в смокини
морти танцува
а на мен морето ми е до колене и не съм там, а някъде сред вълните
не съм там
на повърхността всичко изглежда добре, но...
запълни дупката, чуваш ли
вали
и след дъжда...
5.8.07
през октомврийските земи
"...- Дали съм от вас или с вас? - отвърна призрачният пътник. - А вие какво сте, или ние, или нас? Може ли да се назове? Има ли форма? Каква е околната му среда? Рода ли сме с есенните дъждове? От мочурливи блата ли израстваме? Приличаме ли си със здрачните мъгли? Дали пълзим, или тичаме? Сенки върху разрушена стена ли сме? Или прашинки, изкихани от надгробни статуи на ангели със счупени криле? Дали висим, летим или се гърчим в октомврийска ектоплазма? Или сме стъпки, чути, за да се събудим и ударим черепи в заковани с пирони капаци? Може би сме туптене на сърце, стиснато в лапа, пръсти или зъби? Нашите братовчеди изтъкават ли живота си като онова същество, което виси на шията на момчето? - Той посочи с ръка.
Арах в мрачно мълчание заразвива макарата на паяжината си жлеза.
- С това ли се гушим? - Ново посочване.
Мишока изчезна под елека на Тимоти.
- Безшумно ли се движим? Там?
Ануба се почеса в крака на момчето...."
Рей Бредбъри
От прахта родени
1.8.07
...
в такива вечери.. малко, ама съвсем малко
лекичко и на пръсти
ми липсва онзи човек, който можеше с думи да ме събуди
с дъждовете и хлада през лятото
и с думите му
просто думите в ритъм.. стихчета...
лекичко и на пръсти
ми липсва онзи човек, който можеше с думи да ме събуди
с дъждовете и хлада през лятото
и с думите му
просто думите в ритъм.. стихчета...
23.7.07
ТиНеСи, добре дошла отново..
гледай ме как се отдалечавам, ТиНеСи
докато вятърът в
небето гони облаци
докато рибите пеят за солта
по кожата
която Не убива желанията
гледай ме как се отдалечавам
крайчеца на синята ми
рокля
остава в очите ти,
но аз избледнявам и няма
сила, която да накара ръцете ти
да ме спрат
първо ще се разтвори
гласът... тон по тон
дума по дума
ще се закача на всяко дърво,
за да намuрa нова утеха за думите
после лицето ще изчезва
през седмиците
ще гони понеделник
ще целува събота,
но твоите седмици просто ще пропъди
ще се свива в ръцете на дните
устните ще мъркат
но никога повече
никога вече
няма да се затварят до твоите
и от това боли така
сякаш окончателността се разхожда по покривите
за да търси сънищата ми
да ги хване и спре по пътя
им към небето
боли веднъж и завинаги
защото веднъж и завинаги съм такава.
мн ми се иска да се скрия някъде
докато вятърът в
небето гони облаци
докато рибите пеят за солта
по кожата
която Не убива желанията
гледай ме как се отдалечавам
крайчеца на синята ми
рокля
остава в очите ти,
но аз избледнявам и няма
сила, която да накара ръцете ти
да ме спрат
първо ще се разтвори
гласът... тон по тон
дума по дума
ще се закача на всяко дърво,
за да намuрa нова утеха за думите
после лицето ще изчезва
през седмиците
ще гони понеделник
ще целува събота,
но твоите седмици просто ще пропъди
ще се свива в ръцете на дните
устните ще мъркат
но никога повече
никога вече
няма да се затварят до твоите
и от това боли така
сякаш окончателността се разхожда по покривите
за да търси сънищата ми
да ги хване и спре по пътя
им към небето
боли веднъж и завинаги
защото веднъж и завинаги съм такава.
мн ми се иска да се скрия някъде
16.7.07
...
"Никога привързаността ни към другите не е толкова силна, колкото в момента, когато ги губим.", казва Г. Господинов и заради това като Остава искам да кажа "научи ме да живея тук", хм?
щото нещо не се получава
The Cure и тяхната Lovesong не правят нещата по- лесни, ама никак :(..
щото нещо не се получава
The Cure и тяхната Lovesong не правят нещата по- лесни, ама никак :(..
9.7.07
bla bla bla
щрак
щрак
щрак
щракат ръцете й по лицето ми
рисуват устни
очи
нос
една малка уста
пълна луна
пълнолуние в небето
щрак
щрак
щрак
хващам ръцете й
играя на рулетка
с думите й
с теб съм
без теб съм
аз
аз съм
с теб
без теб
не знам
имам само погледа ти
клъц
разхожда се по тялото ми
вместо крачето
върхове на ножица
пътят й е
кървав
кървав път по ръката
ми
аз
не знам
искам да те няма
искам да те има
един поглед
две думи
и нощта е към края си
ще мислим после
сега
е пустиня
навсякъде
ръцете ми
няма ги ръцете
само една дупка
дълбока
дупка
на мястото на лицето ми
на мястото на лицето ти
дупка
халтав глас
липсваш ми
едно такова
убиващо ми липсваш
изгубено
та чак не мога
да се върна отново в себе си
не знам
липсваш ми
още сега
още тук
не после,
чуваш ли
сега
не знам
но спри да ме рисуваш
щрак
щрак
щрак
няма ги ръцете
липсваш ми
сезонът, в който искам да крещя с цяло гърло, ама много, пък викам само в себе си, започна
не искам да казвам нищо грозно :(
щрак
щрак
щракат ръцете й по лицето ми
рисуват устни
очи
нос
една малка уста
пълна луна
пълнолуние в небето
щрак
щрак
щрак
хващам ръцете й
играя на рулетка
с думите й
с теб съм
без теб съм
аз
аз съм
с теб
без теб
не знам
имам само погледа ти
клъц
разхожда се по тялото ми
вместо крачето
върхове на ножица
пътят й е
кървав
кървав път по ръката
ми
аз
не знам
искам да те няма
искам да те има
един поглед
две думи
и нощта е към края си
ще мислим после
сега
е пустиня
навсякъде
ръцете ми
няма ги ръцете
само една дупка
дълбока
дупка
на мястото на лицето ми
на мястото на лицето ти
дупка
халтав глас
липсваш ми
едно такова
убиващо ми липсваш
изгубено
та чак не мога
да се върна отново в себе си
не знам
липсваш ми
още сега
още тук
не после,
чуваш ли
сега
не знам
но спри да ме рисуваш
щрак
щрак
щрак
няма ги ръцете
липсваш ми
сезонът, в който искам да крещя с цяло гърло, ама много, пък викам само в себе си, започна
не искам да казвам нищо грозно :(
8.7.07
...
ще му се не види, колко много ТиНеСи-та станаха вече
едва сега се сещам, че ТиНеСи звучи като Тенеси
само че моята ТиНеСи никога не е ходила в Тенеси горкичката... никога не е напускала главата ми, да не говорим, че си няма собствено тяло даже
тя си е една цяла гатанка, гатанка, гатанка
yeah
i think it's gonna rain when i die и освен това pearl jam и last kiss и грънджА го има още
и.и.и.и.и.и.и.
ще порастна,
когато ТиНеСи отреже косата си
и небето
се продъни
от опитите й
да прегърне света с ръцете си,
защото един човек
не може да събере в себе си
праха по земята
праха в дробовете ни
и да пришие сенките ни
отново към облаците
на които принадлежат
сега се влачат
бавно
с безцветните си тънки нозе
и тъпчат
цветятя на смеха й
вкопават ги
и сякаш не е имало нищо
друго
освен дим и мъгла
изчезна зеленото
на очите ни
няма зелено
нямам глас да викна
и да спра
тишината по устните ти
ТиНеСи,
нали обичаше портокали
дай ми влага,
за да мога
да преборя страха си
да преплувам моретата
и после да изгладя ръбовете си
да подредя косата
да извадя мислите
на слънце
(ако слънцето игрее някога отново
нали три пъти се обърна снощи,
докато ти спеше)
та
когато стигнат до теб
да са резенчета лимон
а не както при мен
валежни парчета космос
без посока
без път
без нищо да знаят
и нищо да са
ТиНеСи пресуши
корена на този гняв
хвърли го надалече,
моля те,
прави се, че не го е имало никога,
защото е по- силен от мен
от очертанията на малкото ми
тяло
и нито луната, нито звездите
могат да го спрат
да не изригне
само твоите тънки пръсти
са веригите за него
и мен
когато губим чертите на човешкото
си лице
и сме див звяр
в едно...
ТиНеСи
подай ми ръка с усмивка.
няма да хапя
сладките сърца са си загуба на време, разхищение, разпущение и така нататък и така нататък.. още плюсове към перфектното ми момче - лош поглед, един, два, три татуса и цигарата е продължение на ръката.
няма да спирам на едно място.
едва сега се сещам, че ТиНеСи звучи като Тенеси
само че моята ТиНеСи никога не е ходила в Тенеси горкичката... никога не е напускала главата ми, да не говорим, че си няма собствено тяло даже
тя си е една цяла гатанка, гатанка, гатанка
yeah
i think it's gonna rain when i die и освен това pearl jam и last kiss и грънджА го има още
и.и.и.и.и.и.и.
ще порастна,
когато ТиНеСи отреже косата си
и небето
се продъни
от опитите й
да прегърне света с ръцете си,
защото един човек
не може да събере в себе си
праха по земята
праха в дробовете ни
и да пришие сенките ни
отново към облаците
на които принадлежат
сега се влачат
бавно
с безцветните си тънки нозе
и тъпчат
цветятя на смеха й
вкопават ги
и сякаш не е имало нищо
друго
освен дим и мъгла
изчезна зеленото
на очите ни
няма зелено
нямам глас да викна
и да спра
тишината по устните ти
ТиНеСи,
нали обичаше портокали
дай ми влага,
за да мога
да преборя страха си
да преплувам моретата
и после да изгладя ръбовете си
да подредя косата
да извадя мислите
на слънце
(ако слънцето игрее някога отново
нали три пъти се обърна снощи,
докато ти спеше)
та
когато стигнат до теб
да са резенчета лимон
а не както при мен
валежни парчета космос
без посока
без път
без нищо да знаят
и нищо да са
ТиНеСи пресуши
корена на този гняв
хвърли го надалече,
моля те,
прави се, че не го е имало никога,
защото е по- силен от мен
от очертанията на малкото ми
тяло
и нито луната, нито звездите
могат да го спрат
да не изригне
само твоите тънки пръсти
са веригите за него
и мен
когато губим чертите на човешкото
си лице
и сме див звяр
в едно...
ТиНеСи
подай ми ръка с усмивка.
няма да хапя
сладките сърца са си загуба на време, разхищение, разпущение и така нататък и така нататък.. още плюсове към перфектното ми момче - лош поглед, един, два, три татуса и цигарата е продължение на ръката.
няма да спирам на едно място.
7.7.07
"Не знам как ще свърши всичко това, но ето, вече съм по-добре. Взимам противоречиви решения, без да се обвинявам в предателство. Ям здравословно, без да се чувствам зряла и сдала багажа. Правя съботни глупости, без да се шашкам, че ми е станало навик.
Постигнах невъзможното, пичове. Като Царя в Алиса, този с двамата вестоносци за всяко послание - един за идване, друг за отиване. Постигнах анализа.
Отиват и идват, обаче не знам докога.
Луис Карол задава уместен въпрос върху темата. Важният изследовател на Аз-а завършва Алиса така:
"Все пак, как мислите, КОЙ всъщност сънува ТОВА?"
И тъпото е, че май дори не съм Аз."
И.Г.
има време за война, нали така казва...
...
на 21на, а две и едно е три
после имам господин Никой на гости в главата си и той седи на високия стол зад бара и следи с присвити очи какво говоря и как го говоря
наклоня ли главата си наляво се надига буря и отвсякъде изскачат малки буболечки, които щъкат и щъкат и искат да крещят с тънките си буболечешки гласове 'какво правиш, момиче' и им казвам 'троша си главата, вие нищо не знаете, не го познавате, не го познаваме, познавам го малко по малко и то е като ураган и студ в аляска и имам нужда, за да знам, че има още какво да се случва, но знам и за големия въпрос и той ме плаши, защото искам да направи нещо голямо, ама как да го бутна и себе си да бутна от ръба към нещото Хубаво, чувате ли, троша си главата!'
накланям я надясно и буболечките изчезват, а на тяхно място има пушек и дим и един черен силует с дълга коса и една тънка усмивка окачва хиляди песни по себе си, избиря няколко и ги пуска и ми казва 'текстовете са един твой ден, музиката е въздухът,прави си сметка, не се шегувам'
не искам никога отнова да стъпвам на земята
животът там е на хиляди часа разстояние
и превключвам в роли
взлизам в разни хора
не съм научена да си тръгвам
казвам най- измъченото довиждане и гледам как чашата несигурно се клати в ръката му
после всички са назад, а ние вървим ли вървим
луната е резен лимон
обесен на небето
а звездите се смеят
като най- големите глупачето
на смъртта на светлината й
приспиват ме ранни птици.. искам да кажа, че всичко при теб е толкова обърканокрайнопоследнонеобратимосамотноурбанистичнокосмополитноотчуждено
самотноювлюбеностудено,
че ме побиват тръпки, тръпки, тръпки и не искам да си тръгвам, да спирам
а после става светло
онази песен е в главата ми
never let me down, чуваш ли!
после имам господин Никой на гости в главата си и той седи на високия стол зад бара и следи с присвити очи какво говоря и как го говоря
наклоня ли главата си наляво се надига буря и отвсякъде изскачат малки буболечки, които щъкат и щъкат и искат да крещят с тънките си буболечешки гласове 'какво правиш, момиче' и им казвам 'троша си главата, вие нищо не знаете, не го познавате, не го познаваме, познавам го малко по малко и то е като ураган и студ в аляска и имам нужда, за да знам, че има още какво да се случва, но знам и за големия въпрос и той ме плаши, защото искам да направи нещо голямо, ама как да го бутна и себе си да бутна от ръба към нещото Хубаво, чувате ли, троша си главата!'
накланям я надясно и буболечките изчезват, а на тяхно място има пушек и дим и един черен силует с дълга коса и една тънка усмивка окачва хиляди песни по себе си, избиря няколко и ги пуска и ми казва 'текстовете са един твой ден, музиката е въздухът,прави си сметка, не се шегувам'
не искам никога отнова да стъпвам на земята
животът там е на хиляди часа разстояние
и превключвам в роли
взлизам в разни хора
не съм научена да си тръгвам
казвам най- измъченото довиждане и гледам как чашата несигурно се клати в ръката му
после всички са назад, а ние вървим ли вървим
луната е резен лимон
обесен на небето
а звездите се смеят
като най- големите глупачето
на смъртта на светлината й
приспиват ме ранни птици.. искам да кажа, че всичко при теб е толкова обърканокрайнопоследнонеобратимосамотноурбанистичнокосмополитноотчуждено
самотноювлюбеностудено,
че ме побиват тръпки, тръпки, тръпки и не искам да си тръгвам, да спирам
а после става светло
онази песен е в главата ми
never let me down, чуваш ли!
10.6.07
...
направинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинеснаправинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинещонаправинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
и само това е в главата ми
като ехо, като упрек, като една единствена безкрайна дума
като каменна река, каквато са мислите ми
потекла надолу
като мен
която си казва 'виждаш ли, скъпа, ние не живеем в приказка'
нали последните вечери се случват само по филмите и само там всичко е прекрасно - виното никога не свършва, свещите горят безкрай и хората са сякаш във вакуум
и после един странен вятър под прозореца ти шепне да заспиваш, защото не знаеш кой броди вън в тъмното
пътувашпътувашпътуваш
и си на една вселена разстояние, в стая Без лилави стени и един час, през който времето се изнизва
докато слънцето залязва
а косата ти се е приютила
по врата ми,
цялото ми тяло
и чувам врати да се затварят
хора да се смеят
а ние сме само аз и ти
съвсем отделни, другаде.. няма нищо общо със света зад вратата
'започна сезонът, в който се разделяме' по възможно най- неразделящият начин
всеки път за лека нощ съм толкова спокойна, кротка, колкото усещам буря в мислите преди да заспя и ръката ти да ми рисува приказки за сладък сън по тавана
позитивизъм и Не... тези неща не се случват, нямах вино в ръцете, нито ти раница и онази сутрин с пътуванията е само в сънищата ни наяве
нужда да се разделя с още много
Манек най- накрая беше открит
открий ме.
направинещо
направинеснаправинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинещонаправинесшонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
направинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещонаправинещо
направинещо
и само това е в главата ми
като ехо, като упрек, като една единствена безкрайна дума
като каменна река, каквато са мислите ми
потекла надолу
като мен
която си казва 'виждаш ли, скъпа, ние не живеем в приказка'
нали последните вечери се случват само по филмите и само там всичко е прекрасно - виното никога не свършва, свещите горят безкрай и хората са сякаш във вакуум
и после един странен вятър под прозореца ти шепне да заспиваш, защото не знаеш кой броди вън в тъмното
пътувашпътувашпътуваш
и си на една вселена разстояние, в стая Без лилави стени и един час, през който времето се изнизва
докато слънцето залязва
а косата ти се е приютила
по врата ми,
цялото ми тяло
и чувам врати да се затварят
хора да се смеят
а ние сме само аз и ти
съвсем отделни, другаде.. няма нищо общо със света зад вратата
'започна сезонът, в който се разделяме' по възможно най- неразделящият начин
всеки път за лека нощ съм толкова спокойна, кротка, колкото усещам буря в мислите преди да заспя и ръката ти да ми рисува приказки за сладък сън по тавана
позитивизъм и Не... тези неща не се случват, нямах вино в ръцете, нито ти раница и онази сутрин с пътуванията е само в сънищата ни наяве
нужда да се разделя с още много
Манек най- накрая беше открит
открий ме.
26.5.07
...
намерен е откраднат реферат по история на философията
само че не се търси той, а нещо съвсем друго
трябва да е много напрегнато и забързано сега, особено в университета, обаче сме свидетели на затишие пред буря и стара музика отпреди две три лета, когато почнах да се случвам
вечер по улиците срещам едни мои стари сенки с любимите въпроси, ама аз вече нямам отговор, пък и не го искам
има дни, когато съм все едно празна орехова черупка - толкова твърда и не знаеш какво е имало вътре... имам си един сън, в който сме всички и е истински почти колкото мен
и нали някой беше казал, че сънищата са другият истински свят
искам да нареждам редове от думи
искам да нямам дъждовни облаци в ума
искам да не знам за онова място
иии искам безтегловност
искам да стана кенгуру или да викам по покривите... едно име или повече.. да го извикам.. да го признаеш на изгрев слънце, в началото на новия ден и абсолютно в края на нощта, си е смело и все едно се плезиш на...
после искам музика
празната стая, когато се върна, ще е съвсем скучна
и изобщо имам си две Весели - едната си живее в София и се справя някак си, на моменти е съвсем разумна.. през повечето време - не, но знае къде е границата.
и не, тя не е голяма, просто е на друго място. времето тече различно. тя говори различно. тя има хубави очи, които обаче трябва да са зад обектива. точка. тя си е друга.
моята Весела от Бургас си е същата. стаята й е същата, пътищата, по които се прибира, хората, папките, които вече искат нови имена, стихчето на вратата, онова над леглото.. изобщо не е пораснала и си има доказателство за това, обаче няма да го казва.
равносметката..
красив ден..
заради първите ми ягоди и череши тази година
честито ново начало, ТиНеСи.
само че не се търси той, а нещо съвсем друго
трябва да е много напрегнато и забързано сега, особено в университета, обаче сме свидетели на затишие пред буря и стара музика отпреди две три лета, когато почнах да се случвам
вечер по улиците срещам едни мои стари сенки с любимите въпроси, ама аз вече нямам отговор, пък и не го искам
има дни, когато съм все едно празна орехова черупка - толкова твърда и не знаеш какво е имало вътре... имам си един сън, в който сме всички и е истински почти колкото мен
и нали някой беше казал, че сънищата са другият истински свят
искам да нареждам редове от думи
искам да нямам дъждовни облаци в ума
искам да не знам за онова място
иии искам безтегловност
искам да стана кенгуру или да викам по покривите... едно име или повече.. да го извикам.. да го признаеш на изгрев слънце, в началото на новия ден и абсолютно в края на нощта, си е смело и все едно се плезиш на...
после искам музика
празната стая, когато се върна, ще е съвсем скучна
и изобщо имам си две Весели - едната си живее в София и се справя някак си, на моменти е съвсем разумна.. през повечето време - не, но знае къде е границата.
и не, тя не е голяма, просто е на друго място. времето тече различно. тя говори различно. тя има хубави очи, които обаче трябва да са зад обектива. точка. тя си е друга.
моята Весела от Бургас си е същата. стаята й е същата, пътищата, по които се прибира, хората, папките, които вече искат нови имена, стихчето на вратата, онова над леглото.. изобщо не е пораснала и си има доказателство за това, обаче няма да го казва.
равносметката..
красив ден..
заради първите ми ягоди и череши тази година
честито ново начало, ТиНеСи.
21.5.07
what i got
Early in thE morning risin' to thE strEEt
Light mE up that cigarEttE and I strap shoEs on my fEEt
Got to find a rEason a rEason things wEnt wrong
Got to find a rEason why my monEy's all gonE
But I got a dalmatian and I can still gEt high
I can play thS guitar likE a mothEr fuckin riot
LifE is too short so lovE thE onE you got causE you might gEt
runovEr or you might gEt shot
NEvEr start no static
I just gEt it off my chEst
NEvEr had to battlE with no bullEtproof vEst
TakE a small ExamplE
A tip from mE takE all of your monEy and givE it up to charity
Lovin's what I got
It's within my rEach
And thE sublimE stylE's still straight from long bEach
It all comEs back to you you'rE gonna gEt what you dEsErvE
Try and tEst that you'rE bound to gEt sErvEd
LovE's what I got
Don't start a riot
You fEEl it whEn thE dancE gEts hot
That's why I don't cry whEn my dog runs away
I don't gEt angry at thE bills I havE to pay
I don't gEt angry whEn my Mom smokEs pot, hits
thE bottlE and goEs back to thE rock
Fuckin and fighting it's all the samE
Livin' with LouiE dog's thE only way to stay sanE
LEt thE lovin come back to mE
sublimE
yEah
yEah
lqlqlqlq.. можE да E shit, but do i carE?
nnnnnnopE.
Light mE up that cigarEttE and I strap shoEs on my fEEt
Got to find a rEason a rEason things wEnt wrong
Got to find a rEason why my monEy's all gonE
But I got a dalmatian and I can still gEt high
I can play thS guitar likE a mothEr fuckin riot
LifE is too short so lovE thE onE you got causE you might gEt
runovEr or you might gEt shot
NEvEr start no static
I just gEt it off my chEst
NEvEr had to battlE with no bullEtproof vEst
TakE a small ExamplE
A tip from mE takE all of your monEy and givE it up to charity
Lovin's what I got
It's within my rEach
And thE sublimE stylE's still straight from long bEach
It all comEs back to you you'rE gonna gEt what you dEsErvE
Try and tEst that you'rE bound to gEt sErvEd
LovE's what I got
Don't start a riot
You fEEl it whEn thE dancE gEts hot
That's why I don't cry whEn my dog runs away
I don't gEt angry at thE bills I havE to pay
I don't gEt angry whEn my Mom smokEs pot, hits
thE bottlE and goEs back to thE rock
Fuckin and fighting it's all the samE
Livin' with LouiE dog's thE only way to stay sanE
LEt thE lovin come back to mE
sublimE
yEah
yEah
lqlqlqlq.. можE да E shit, but do i carE?
nnnnnnopE.
18.5.07
...
ти си
тънък звук
в главата ми
и една малка сянка,
спряла в очите
ти се усмихваш
така че
небето почва да плаче
а аз не
попивам нито една сълза
защото
нямам сили
да спра пороя
и той тече ли
тече..
последната дума
се удави
и никой няма да я чуе
ти си
знак стоп
пред дъха ми
и аз спирам
а
'само с теб
ще вървя
през мъгли'
и не сън,
а дим е около мен
и в теб
изгубих се
в извивките на
усмивката ти
и
ръцете ти в джобовете
предизвикват
гласа ми
да викам
не стой сам
там
спри ми птиците
направи ми
хвърчило
да мина
през всичките ти болки
пусни ме после
по вятъра
но
не стой
с ръце в джобовете!
слушай
'само с теб
ще вървя
през мъгли'
аз съм нов завой
на пътя,
нова сянка,
спряла в очите ти!
аз съм
нов
обикновен
ден.
трябваше да минат дни, за да разбера, че е в главата ми
и трябваше да минат дни, за да кажеш, че не излиза от ума ти и трябваше да мине време, за да разбера
не говоря със себе си, а оборвам всяка твоя негативна мисъл и време има
с теб, но не без теб Остава се усещат перфектно и дните са и после нощите са дни, а нас ни няма
буря в небето е последната ми дума
черешови устни и онова тръпкавото усещане, че всичко е на ръба.. но пътищата се пресичат пак и отново.. може би.. и как така, тези последните последни са най- силни и важни и толкова отчайващо крайни, че в главата ти само това се върти и връщаш лентата назад, а след това бягаш като подгонен от бесни хали
и това глупаво време
върни ми го!
тънък звук
в главата ми
и една малка сянка,
спряла в очите
ти се усмихваш
така че
небето почва да плаче
а аз не
попивам нито една сълза
защото
нямам сили
да спра пороя
и той тече ли
тече..
последната дума
се удави
и никой няма да я чуе
ти си
знак стоп
пред дъха ми
и аз спирам
а
'само с теб
ще вървя
през мъгли'
и не сън,
а дим е около мен
и в теб
изгубих се
в извивките на
усмивката ти
и
ръцете ти в джобовете
предизвикват
гласа ми
да викам
не стой сам
там
спри ми птиците
направи ми
хвърчило
да мина
през всичките ти болки
пусни ме после
по вятъра
но
не стой
с ръце в джобовете!
слушай
'само с теб
ще вървя
през мъгли'
аз съм нов завой
на пътя,
нова сянка,
спряла в очите ти!
аз съм
нов
обикновен
ден.
трябваше да минат дни, за да разбера, че е в главата ми
и трябваше да минат дни, за да кажеш, че не излиза от ума ти и трябваше да мине време, за да разбера
не говоря със себе си, а оборвам всяка твоя негативна мисъл и време има
с теб, но не без теб Остава се усещат перфектно и дните са и после нощите са дни, а нас ни няма
буря в небето е последната ми дума
черешови устни и онова тръпкавото усещане, че всичко е на ръба.. но пътищата се пресичат пак и отново.. може би.. и как така, тези последните последни са най- силни и важни и толкова отчайващо крайни, че в главата ти само това се върти и връщаш лентата назад, а след това бягаш като подгонен от бесни хали
и това глупаво време
върни ми го!
17.5.07
ТиНеСи, безкрайна моя, писна ми да ме дърпаш за ръката и да ти следя музиката и това как гърмят колконите и няма хора, а само аз и ти и пускаме песни, които ти кънтят в главата, рикошират в стените и после пак при теб се връщат
ТиНеСи не ми го взимай този път, не искам да го давам и себе си да ти давам.. не искам и няма
и после ТиНеСи обратното броене започна.. една мисъл, две мисли, три мисли
земята няма нищо общо с мен и
"само с теб
ще вървя през мъгли
Като сън, в който съм аз
Ще изгоря
Невидимо
Във вечността
и после, ТиНеСи
Какво си ти?
Целуваш ме
Защо съм с теб?
Дори незнам защо отново съм тук
Забързан пулс
Целувам те
Стоп!"
и ТиНеСи.. дъхът му е в ръката ми и ей така го стискам и няма да го пусна
само с теб ще вървя...
едно две три
и съм на празен ход.. малка празна форма, на която могат много да дадат..
и изобщо ТиНеСи.. Остава, сещаш ли се, а?
аз съм важната спънка накрая
"земята няма нищо общо с мен"
нямам нищо общо с него, и със себе си.. може ли да си изляза от кожата?
ТиНеСи не ми го взимай този път, не искам да го давам и себе си да ти давам.. не искам и няма
и после ТиНеСи обратното броене започна.. една мисъл, две мисли, три мисли
земята няма нищо общо с мен и
"само с теб
ще вървя през мъгли
Като сън, в който съм аз
Ще изгоря
Невидимо
Във вечността
и после, ТиНеСи
Какво си ти?
Целуваш ме
Защо съм с теб?
Дори незнам защо отново съм тук
Забързан пулс
Целувам те
Стоп!"
и ТиНеСи.. дъхът му е в ръката ми и ей така го стискам и няма да го пусна
само с теб ще вървя...
едно две три
и съм на празен ход.. малка празна форма, на която могат много да дадат..
и изобщо ТиНеСи.. Остава, сещаш ли се, а?
аз съм важната спънка накрая
"земята няма нищо общо с мен"
нямам нищо общо с него, и със себе си.. може ли да си изляза от кожата?
4.5.07
...
гледката от този прозорец е съвсем различна
не безлична, само малко много различна
днес в 19:43 небето е съвсем мъгливо, дъжделиво и цветовете са убито сиви.. все едно е късна есен и дните са мъничета, а вкъщи изглежда топло и цветно, има купа с червени ябълки и някой пие чай (късно е за кафе)
за пръв път от толкова време - в стаята и сама и вскичко трябва да е наред, само че.. лампите светят, свети всичко, което може и ако на теб ти харесва, на мен не ми е уютно и те няма, за да знам, че после просто ще затворя очи и 'земята няма нищо общо с мен'
ще бъдем ли там на 27ми?
после искам да съм леката песен в главата
short on money,
but long on time
и изведнъж нещата са си на мястото и аз между тях
и не заспивам, когато слънцето изгрее, за да усещям как една ранна мисъл мързеливо се протяга в главата ми, а ... една ръка я гони и вместо нея, слага усмивки
обичам кафето си сутрешно
обаче е петък
петък е
i'm walking to the break of dawn
едно щракване време и следващият ден е като гръмотевица, светкавица, буря и никой не може да разчита на утре, а това така уморява, че гласът ми спада съвсем надолу и става дрезгаво цигарен, ама аз не съм пушила от векове и цигарите не намират мястото си в пръстие ми и искам да ти споделя това вътре в мен, да го излея, да го махна, да ти го покажа, защото то е хубаво и ново и никой не е бил там.
аз си го направих сама вчера или онзи ден, или не помня кога.. но го има и е важно
и о, по дяволите, по дяволите Ина не знам си коя и Остава и една страна с (не казвам буквата), и фотоапаратите и аз на снимките и снимките на мен, и сесията и сесиите и разните реферати (не знам защо забравям, не знам защо Фройд забравя, не знам защо ИЛ са толкова лесно подведими)и поправителните ви сесии по никое време, и гласа ти, и моя глас, и после онзи друг, и телефонните номера, и разбъркания словоред, и тъмния коридор, и всички ония разговори, които объркват малкото, което го имаше, после по дяволите малкото седмици, по дяволите, че изобщо се сети да мислиш за това
и по дяволите
по дяволите
ще останем поне още малко
добрият пастир на мислите ги прибра за дългия мрачен сън ...
позитивната ми песничка просто се стопи.
не безлична, само малко много различна
днес в 19:43 небето е съвсем мъгливо, дъжделиво и цветовете са убито сиви.. все едно е късна есен и дните са мъничета, а вкъщи изглежда топло и цветно, има купа с червени ябълки и някой пие чай (късно е за кафе)
за пръв път от толкова време - в стаята и сама и вскичко трябва да е наред, само че.. лампите светят, свети всичко, което може и ако на теб ти харесва, на мен не ми е уютно и те няма, за да знам, че после просто ще затворя очи и 'земята няма нищо общо с мен'
ще бъдем ли там на 27ми?
после искам да съм леката песен в главата
short on money,
but long on time
и изведнъж нещата са си на мястото и аз между тях
и не заспивам, когато слънцето изгрее, за да усещям как една ранна мисъл мързеливо се протяга в главата ми, а ... една ръка я гони и вместо нея, слага усмивки
обичам кафето си сутрешно
обаче е петък
петък е
i'm walking to the break of dawn
едно щракване време и следващият ден е като гръмотевица, светкавица, буря и никой не може да разчита на утре, а това така уморява, че гласът ми спада съвсем надолу и става дрезгаво цигарен, ама аз не съм пушила от векове и цигарите не намират мястото си в пръстие ми и искам да ти споделя това вътре в мен, да го излея, да го махна, да ти го покажа, защото то е хубаво и ново и никой не е бил там.
аз си го направих сама вчера или онзи ден, или не помня кога.. но го има и е важно
и о, по дяволите, по дяволите Ина не знам си коя и Остава и една страна с (не казвам буквата), и фотоапаратите и аз на снимките и снимките на мен, и сесията и сесиите и разните реферати (не знам защо забравям, не знам защо Фройд забравя, не знам защо ИЛ са толкова лесно подведими)и поправителните ви сесии по никое време, и гласа ти, и моя глас, и после онзи друг, и телефонните номера, и разбъркания словоред, и тъмния коридор, и всички ония разговори, които объркват малкото, което го имаше, после по дяволите малкото седмици, по дяволите, че изобщо се сети да мислиш за това
и по дяволите
по дяволите
ще останем поне още малко
добрият пастир на мислите ги прибра за дългия мрачен сън ...
позитивната ми песничка просто се стопи.
27.4.07
...
планът за утре претърпя леки промени
вече няма да сънувам как вървим по тъмния път и изчезваме в здрача.. два съвсем неясни силуета, които нямат идея къде отиват
а ще бъде хубав ден за малка разходка извън мен и извън... мотивирана съм да говоря, за да не забравя
не видях една усмивка, а напоследък толкова неща ми напомнят за нея, че се прокрадва на пръсти зад клепачите и изпитвам нужда да се знае... пука ми
интересува ме
не искам да съм прекъсната връзка
после съм Зло, после два реда от Виетнам,а след това... малка обърквация на леглото, три филма и колко тривиални сме станали?
един телефонен номер и някакви сериозни мисли, които имам още да издебвам, за да се съглася или да кажа твЪрдо нЕ
от обърканата гледна точка на този странник всичко, което правиш, когато си щастлив и заявяваш на другите 'не ми е все едно', е опит за притежание
някои импулсивни постъпки не трябва да се спират, прекъсват, а трябва да се следват, за да не се окаже след това, че всъщност съжаляваш
благоразумието е удобно, но не винаги и да спреш нещо хубаво, защото е такова, а има малко време да съществува, е ... глУпост и няма да се убедя в противното.
точка.
red hot chili peppers
dido
chemical brothers
и сетове, които слушам за първи път, но са на място
имам две седмици и нещо
две седмици и нещо
две седмици и нещо
.
вече няма да сънувам как вървим по тъмния път и изчезваме в здрача.. два съвсем неясни силуета, които нямат идея къде отиват
а ще бъде хубав ден за малка разходка извън мен и извън... мотивирана съм да говоря, за да не забравя
не видях една усмивка, а напоследък толкова неща ми напомнят за нея, че се прокрадва на пръсти зад клепачите и изпитвам нужда да се знае... пука ми
интересува ме
не искам да съм прекъсната връзка
после съм Зло, после два реда от Виетнам,а след това... малка обърквация на леглото, три филма и колко тривиални сме станали?
един телефонен номер и някакви сериозни мисли, които имам още да издебвам, за да се съглася или да кажа твЪрдо нЕ
от обърканата гледна точка на този странник всичко, което правиш, когато си щастлив и заявяваш на другите 'не ми е все едно', е опит за притежание
някои импулсивни постъпки не трябва да се спират, прекъсват, а трябва да се следват, за да не се окаже след това, че всъщност съжаляваш
благоразумието е удобно, но не винаги и да спреш нещо хубаво, защото е такова, а има малко време да съществува, е ... глУпост и няма да се убедя в противното.
точка.
red hot chili peppers
dido
chemical brothers
и сетове, които слушам за първи път, но са на място
имам две седмици и нещо
две седмици и нещо
две седмици и нещо
.
...
бездънна моя,
очите ти са море,
в
което удавниците
целуват слънчевите лъчи
и молят въздуха
да не напуска дробовете им,
псуват цигарите,
всичко, което краде живот,
увиват цвета на ирисите ти
около пръстите си
и сочат небето,
облаците,
мен
и плюят нещастния
си късмет
да се влюбят точно в теб,
точно сега,
когато морското приключение
започва
и всичкото време на
света е тяхно,
свито в устните
им,
в дъха.
бездънна моя,
аз се удавих,
когато луната
се издигна над
звездите,
и ги оставих само с теб
прости ми,
че потъвам всеки път сам
в мислите ти.
те откраднаха цвета ти
после нагло
мен сочиха.
моята връзка е приключена
и празна.
с теб и без теб
нямам граници..
аз съм ничия земя,
а хоризонтът
не е права линия,
раздел между красивото
и обикновения ден
на уморен
любовник на плажа...
бездънна моя,
очите ти са море,
в което другите още се давят,
а аз дишам живот!
не е в природата ми да се задоволявам с малко
не е в природата ми да се правя, че за един ден и ще забравя големите му малки думи и ще се усмихвам по същия начин
това не е урок, по който да бъда научена как да се държа, нито пък е нещо като глупаво наказание, заради това, което избрах
а не избрах лесния път и защото не го направих ще стискам зъби
за две седмици може да и да те е страх, че ще стана част от деня, която ще е трудно да оставиш, обаче...
май ще спра дотук.
очите ти са море,
в
което удавниците
целуват слънчевите лъчи
и молят въздуха
да не напуска дробовете им,
псуват цигарите,
всичко, което краде живот,
увиват цвета на ирисите ти
около пръстите си
и сочат небето,
облаците,
мен
и плюят нещастния
си късмет
да се влюбят точно в теб,
точно сега,
когато морското приключение
започва
и всичкото време на
света е тяхно,
свито в устните
им,
в дъха.
бездънна моя,
аз се удавих,
когато луната
се издигна над
звездите,
и ги оставих само с теб
прости ми,
че потъвам всеки път сам
в мислите ти.
те откраднаха цвета ти
после нагло
мен сочиха.
моята връзка е приключена
и празна.
с теб и без теб
нямам граници..
аз съм ничия земя,
а хоризонтът
не е права линия,
раздел между красивото
и обикновения ден
на уморен
любовник на плажа...
бездънна моя,
очите ти са море,
в което другите още се давят,
а аз дишам живот!
не е в природата ми да се задоволявам с малко
не е в природата ми да се правя, че за един ден и ще забравя големите му малки думи и ще се усмихвам по същия начин
това не е урок, по който да бъда научена как да се държа, нито пък е нещо като глупаво наказание, заради това, което избрах
а не избрах лесния път и защото не го направих ще стискам зъби
за две седмици може да и да те е страх, че ще стана част от деня, която ще е трудно да оставиш, обаче...
май ще спра дотук.
8.4.07
...
април е месецът, от който се страхувам
април е месецът, в който не позволявам на очите си да се разхождат, да виждат, да се усмихват
април беше преди година време, но е още в мен
и ако не забелязват, той е тръпка в гласа ми, бръчица на челото, спирачка на думите
спънка да ти кажа
морската си е същата.. но вечер внимавам къде вървя и в раницата ми нищо не тежи,по пейките няма следа от мен и няма да има..в тези часове не виждам морето.. искам да съм малко по- различна
спомянш ли си момчето, което щях да бъда
нося го под ключицата - ей там го крия
и то чака, чака да бъда пак същата дупка, изгубен дребен
всичко се връща
глупости
мен ме няма
затова и ей така ще те пусна, от ръцете си ще те пусна
мисли, каквото искаш.
видях сянката ти да се разлива по терасата,по- самотна от мен, но също толкова остра
зеленото този път не боде очите ми, макар че също като преди обилно и красиво вали, въздухът е тръпкав и свеж, наситен с озон като преди буря
буря няма
само статично напрежение, което не отпуска
искам да извия ръцете на април зад гърба му, съвсем безпомощен да го оставя
искам да му се изплезя
с пръст да го соча
и да се смея
...
наистина ли мина година
...
април е месецът, в който не позволявам на очите си да се разхождат, да виждат, да се усмихват
април беше преди година време, но е още в мен
и ако не забелязват, той е тръпка в гласа ми, бръчица на челото, спирачка на думите
спънка да ти кажа
морската си е същата.. но вечер внимавам къде вървя и в раницата ми нищо не тежи,по пейките няма следа от мен и няма да има..в тези часове не виждам морето.. искам да съм малко по- различна
спомянш ли си момчето, което щях да бъда
нося го под ключицата - ей там го крия
и то чака, чака да бъда пак същата дупка, изгубен дребен
всичко се връща
глупости
мен ме няма
затова и ей така ще те пусна, от ръцете си ще те пусна
мисли, каквото искаш.
видях сянката ти да се разлива по терасата,по- самотна от мен, но също толкова остра
зеленото този път не боде очите ми, макар че също като преди обилно и красиво вали, въздухът е тръпкав и свеж, наситен с озон като преди буря
буря няма
само статично напрежение, което не отпуска
искам да извия ръцете на април зад гърба му, съвсем безпомощен да го оставя
искам да му се изплезя
с пръст да го соча
и да се смея
...
наистина ли мина година
...
7.4.07
Де оня глас
Де оня глас
Що пролет се е запролетила, що чудо! Нагоре да погледнеш, ширнало се едно небе, хем широко, хем дълбоко, хем чисто, чисто, като моминска пазва. Надолу очи да метнеш, кипнала оная ми ти земя, напращели ония ми ти младоци, надули се ония ми ти пъпки по фиданките, аха- аха, ще запукат, ще затряскат и ще накарат Тотка, младата вдовичка, дето се е качила на кладенеца, уж въже на дюлята да връзва за прането, а окото й шари се оттатък плета, да ахне и да тупне от страх в коритото.
Един чер като дявол скорец си опитва флейтата на големия орех у Павлеви. Извие, извие на тънко, изчурули нещо, та ти замае главата, па го скъса изведнъж, спре и тъй си остане, заплеснат в слънцето.
Отвънка на двора, по риза, с възпретнати ръкави и гологлав, Павли поправя колата и рукани млада букачка.
Уж върти руканя, пък едното му око се нависоко мери и плета прескача, та пронизва през дюлята чак.
- Добър ти ден, комшийке - провиква се ни в едно време и бръсва вити къдри от потно чело. - Дюли ли береш срещу Връбница?
- Дюли, дюли, бат'Павле! Ще ли ти се да ти откъсна?
- Нека зреят, нека! Кога си ги сам откъсна, по им усещам сладкото.
- Ще откъснеш, ама знам ли? Много ни е лошо кучето.
- Не му чувам гласа нещо от вчера. Да не е умряло?
- Умряло е то! Нищо му няма, ами старите отидоха на воденица и то се помъкнало подир колата. Уж щяха снощи да си дойдат, пък то, мливари се много натрупали, та и днес надали щели да втасат, ми рече чичо Петър.
- Значи саминка си дома.
- Само здравче на камъче. Уж дружки щяха да идат да ме викат да идем да накърмим телците в гората, пък и те не дойдоха. И аз си нямам кърмило. Ще ли ми дадеш едно кринче? Като си дойдат нашите, ще ти го върна.
- За тебе щом е, Тотке, и шапката от главата си давам.
- Ха- хооо... че ти си я вече дал. Нали виждаш, че си гологлав.
- Ето я, тук е, до дръвника. Свалих я, че ме хвърли в огън, като те видях.
- Хуууу! ... Ела да те полея с кофата тогава.
- Остави шегата, а вземи съд и ела си гребни кърмило, че аз ще излизам скоро.
Причеса се Тотка, приглади се, нареди плитка до плитка, завъртя две колелета червило на бузите, колкото две петолевки, излезе, стрелна очи надолу и нагоре по глухата улица и забърза към Павлеви. Върви и тресе набита снага, а буйни й гърди рипкат под ризата като малки прасенца в торба. Боса, въздръгнала тънка пола под колене, уж ситни, а земята се люлее под нея.. спря и нито почука, нито повика, а само ключалката изчатка и пак след нея се затвори.
Възправен на пруста, счупил ръце на тънка половина, сирак Павел, дето колко китки е взел от момите и колко сопи е ял гърбът му от бащите им, не може и даскал Петко им улови сметката, се хили и белите му зъби лъскат на слънце като елмазени.
- Гледай ти късмет! Тъкммо притегнах колата и се канех на лов тая вечер да ида, а то кошутата сама ми дойде по бял ден вкъщи.
- Ха-хоо... Кошута, ами? Цяла мецана!
- Каквото щеш, го речи, ама едър лов и толкоз.
- Стига, стига си бил шеги с мене, ами напълни ми кринчето, че бързам.
- Кърмилото е под сушината зад хамбара. Отвори и си вземи, колкото ти трябва.
- Амии!.. В чужда къща.. Как тъй?
- За чужда ли смяташ моята къща?
- Оле бат'Павле, жив да ми си, сипни ми, пък аз ще чакам тук до стълбата.
- Да беше вино или ракия, да ти сипна, колкото щеш, ама с кърмило ръцете си не праша. Влез де! Вземи си!
- Ами ако нещо открадна?
- Цялата къща с мене заедно да вдигнеш, Тотке, пак ти е простено.
- Спни ми бе, бат'Павле! Колко си лощ! Ей сега дружките ми ще викнат у дома.
Павли завързва някаква ремъчка на чантата, потрива се и сякаш не я чува.
- Боже, лош човек! И аз ще ида да си взема самичка, ама ако ти се не разсърдя! Тъй да знаеш! Сърдита съм!
- А, а, щом има сръдня, и аз тогава ще дойда с тебе.
- Не ща те! Не ща те! Аз сама ще ида - мръщи се уж Тотка и свива чевръсто зад хамбара. Несварила прага да пристъпи, и Павли влазя след нея.
- - Олеле, бат'Павле, какво правиш?
- Тотке! Изгоро! Луда си, Тотке, и палава, ала си само на думи. Помниш ли, преди да се ожениш, у Стайкини кога ме подстрои, та посегнах, а ти писна и събрахме цялата седянка? Все тъй ти стрелкат очите, вссе още по тебе лудуват момците и все тъй ли пискаш и викаш, когато някой ти посегне?...
Една жилеста ръка е вкопча като колан през кръста. Опряна с гръб в стената, с отметната глава встрани, цяла премалняла, Тотка едва прошепнва:
- Олеле, бат'Павле.. Не викам вече.. Не пискам,,, Де оня глас момински?.. Де оня глас!..
Кринчето пада от ръцете й. Търкулва се в ъгъла, залюлява се на едно място като пияно, залюлява се и се захлупва на очи.
Чудомир!
когато ти е тъжно... намери си Чудомир.
Що пролет се е запролетила, що чудо! Нагоре да погледнеш, ширнало се едно небе, хем широко, хем дълбоко, хем чисто, чисто, като моминска пазва. Надолу очи да метнеш, кипнала оная ми ти земя, напращели ония ми ти младоци, надули се ония ми ти пъпки по фиданките, аха- аха, ще запукат, ще затряскат и ще накарат Тотка, младата вдовичка, дето се е качила на кладенеца, уж въже на дюлята да връзва за прането, а окото й шари се оттатък плета, да ахне и да тупне от страх в коритото.
Един чер като дявол скорец си опитва флейтата на големия орех у Павлеви. Извие, извие на тънко, изчурули нещо, та ти замае главата, па го скъса изведнъж, спре и тъй си остане, заплеснат в слънцето.
Отвънка на двора, по риза, с възпретнати ръкави и гологлав, Павли поправя колата и рукани млада букачка.
Уж върти руканя, пък едното му око се нависоко мери и плета прескача, та пронизва през дюлята чак.
- Добър ти ден, комшийке - провиква се ни в едно време и бръсва вити къдри от потно чело. - Дюли ли береш срещу Връбница?
- Дюли, дюли, бат'Павле! Ще ли ти се да ти откъсна?
- Нека зреят, нека! Кога си ги сам откъсна, по им усещам сладкото.
- Ще откъснеш, ама знам ли? Много ни е лошо кучето.
- Не му чувам гласа нещо от вчера. Да не е умряло?
- Умряло е то! Нищо му няма, ами старите отидоха на воденица и то се помъкнало подир колата. Уж щяха снощи да си дойдат, пък то, мливари се много натрупали, та и днес надали щели да втасат, ми рече чичо Петър.
- Значи саминка си дома.
- Само здравче на камъче. Уж дружки щяха да идат да ме викат да идем да накърмим телците в гората, пък и те не дойдоха. И аз си нямам кърмило. Ще ли ми дадеш едно кринче? Като си дойдат нашите, ще ти го върна.
- За тебе щом е, Тотке, и шапката от главата си давам.
- Ха- хооо... че ти си я вече дал. Нали виждаш, че си гологлав.
- Ето я, тук е, до дръвника. Свалих я, че ме хвърли в огън, като те видях.
- Хуууу! ... Ела да те полея с кофата тогава.
- Остави шегата, а вземи съд и ела си гребни кърмило, че аз ще излизам скоро.
Причеса се Тотка, приглади се, нареди плитка до плитка, завъртя две колелета червило на бузите, колкото две петолевки, излезе, стрелна очи надолу и нагоре по глухата улица и забърза към Павлеви. Върви и тресе набита снага, а буйни й гърди рипкат под ризата като малки прасенца в торба. Боса, въздръгнала тънка пола под колене, уж ситни, а земята се люлее под нея.. спря и нито почука, нито повика, а само ключалката изчатка и пак след нея се затвори.
Възправен на пруста, счупил ръце на тънка половина, сирак Павел, дето колко китки е взел от момите и колко сопи е ял гърбът му от бащите им, не може и даскал Петко им улови сметката, се хили и белите му зъби лъскат на слънце като елмазени.
- Гледай ти късмет! Тъкммо притегнах колата и се канех на лов тая вечер да ида, а то кошутата сама ми дойде по бял ден вкъщи.
- Ха-хоо... Кошута, ами? Цяла мецана!
- Каквото щеш, го речи, ама едър лов и толкоз.
- Стига, стига си бил шеги с мене, ами напълни ми кринчето, че бързам.
- Кърмилото е под сушината зад хамбара. Отвори и си вземи, колкото ти трябва.
- Амии!.. В чужда къща.. Как тъй?
- За чужда ли смяташ моята къща?
- Оле бат'Павле, жив да ми си, сипни ми, пък аз ще чакам тук до стълбата.
- Да беше вино или ракия, да ти сипна, колкото щеш, ама с кърмило ръцете си не праша. Влез де! Вземи си!
- Ами ако нещо открадна?
- Цялата къща с мене заедно да вдигнеш, Тотке, пак ти е простено.
- Спни ми бе, бат'Павле! Колко си лощ! Ей сега дружките ми ще викнат у дома.
Павли завързва някаква ремъчка на чантата, потрива се и сякаш не я чува.
- Боже, лош човек! И аз ще ида да си взема самичка, ама ако ти се не разсърдя! Тъй да знаеш! Сърдита съм!
- А, а, щом има сръдня, и аз тогава ще дойда с тебе.
- Не ща те! Не ща те! Аз сама ще ида - мръщи се уж Тотка и свива чевръсто зад хамбара. Несварила прага да пристъпи, и Павли влазя след нея.
- - Олеле, бат'Павле, какво правиш?
- Тотке! Изгоро! Луда си, Тотке, и палава, ала си само на думи. Помниш ли, преди да се ожениш, у Стайкини кога ме подстрои, та посегнах, а ти писна и събрахме цялата седянка? Все тъй ти стрелкат очите, вссе още по тебе лудуват момците и все тъй ли пискаш и викаш, когато някой ти посегне?...
Една жилеста ръка е вкопча като колан през кръста. Опряна с гръб в стената, с отметната глава встрани, цяла премалняла, Тотка едва прошепнва:
- Олеле, бат'Павле.. Не викам вече.. Не пискам,,, Де оня глас момински?.. Де оня глас!..
Кринчето пада от ръцете й. Търкулва се в ъгъла, залюлява се на едно място като пияно, залюлява се и се захлупва на очи.
Чудомир!
когато ти е тъжно... намери си Чудомир.
Subscribe to:
Posts (Atom)