ТиНеСи се завърна
този път малко по- уморена
но тя пак е тук
този път- боса
с малко по- дълга коса
и много по- дълбоки очи... тъмни
ТиНеСи със сигурност не съм аз
тя сега е в Бугало и танцува... боса, да. не вярвам да пие ром. ТиНеСи не прави такива неща. тя пие енергия, пие цветове и така решава, че е жива. пие моите цветове и се крие в ръцете, които са за мен
ТиНеСи е пак тук.. ходи по ръбовете на моите дни и всъщност е едно прекрасно и лесно извинение, което боде. не я искам до себе си. и в сянката си не я искам, ама е попила по кожата ми... и все пак в никаъв случай не е мен
на всичкото отгоре не слуша музиката ми, нито е мое хоби. ТиНеСи не чува, тя почти не вижда и много обича да говори и никога не шепне. в ТиНеСи няма място за скромност, просто защото е толкова малка, че едва побира себе си в дребното си тяло.
никога няма да каже 'прости ми егоистичния въпрос, но...', защото тя е целият си свят... а не някакво си глупаво момиче...
но нито аз, ни тя дори можем да разберем 'защо'...
искам крила
аз съм на високо
дай ми крила и ТиНеСи е под мен в тъмното.
ти си...
30.12.06
28.12.06
вариации на тема
някой ден ще бъда
приличен,
сериозен човек
със сиви очи.
наистина.
ще имам
плътен,
тих
глас,
който се спуска
по бурите
така достолепно,
че ги
укротява
и нито един повей на вятъра няма
да роши косите ми.
ще бъда
сипкав в леглото
рано сутрин..
истински здрач
вечер.
свит на кълбо
няма да боли от другите,
няма да се давя
в милите черти
на лицето срещу мен,
няма да се увесвам
на дърветата,
да съм солен вкус
на върха на езика
и никога бесен.
бесен като мъгла,
луд
като гръмотевица.
и ще си
спомням
как с вдигнат към
небето пръст
предизвиквах
светкавици,
толкова гневен,
че се свивах
в ръцете ти,
дишах в шепите ти,
точно под сърцето ти
пях,
питах с устните.
толкова бесен
никога повече.
приличен,
сериозен човек
със сиви очи.
наистина.
ще имам
плътен,
тих
глас,
който се спуска
по бурите
така достолепно,
че ги
укротява
и нито един повей на вятъра няма
да роши косите ми.
ще бъда
сипкав в леглото
рано сутрин..
истински здрач
вечер.
свит на кълбо
няма да боли от другите,
няма да се давя
в милите черти
на лицето срещу мен,
няма да се увесвам
на дърветата,
да съм солен вкус
на върха на езика
и никога бесен.
бесен като мъгла,
луд
като гръмотевица.
и ще си
спомням
как с вдигнат към
небето пръст
предизвиквах
светкавици,
толкова гневен,
че се свивах
в ръцете ти,
дишах в шепите ти,
точно под сърцето ти
пях,
питах с устните.
толкова бесен
никога повече.
25.12.06
...
и си я спомням с вдигнат към
небето пръст и гръмотевицата,
потекла надолу -
събужда очите й (тя вижда)
шепне в ушите й 'обичам те'
обичам те
оцветява устните й
подлудява кожата й.
бясна е. бясна.
и си я спомням с дъжд в косите като
една малка голяма буря. държи скала в
едната си ръка и е толкова бясна,
задъхана, будна.
бясна.
ти каза и тя си спомня. всяка дума,
всяка буква, пауза, вдишване,
издишване.
и след това тя е морска пяна. много
солена на върха на езика. ураган в
Аляска, скреж по бузите.
така не може повече
повече не може така
бясна.
и си я спомням като повей на вятъра.
лилава мъгла сутрин. истински здрач
вечер. в тъмното е тиха. тя се удави. в
плътна уста, две големи очи, вежди. в
мили,едри, топли черти. в мрака.
и си я спомням удавена. увесена на
клоните. и още бясна. на теб. на
обстоятелствата, на пътя, бездействието,
недомлъвките, на ръцете ти.
после
свита на кравай, кълбо, в зародишна поза.
малка. без граници. остра. бодлива.
чернобяла, безцветна като момче.
бясна.
и си я спомням сипкава. бърза. с ягода
между устните, с музика в ушите, под
сърцето ти, с вдигнат към небето пръст.
и си я спомням
бясна,
защото ние сме последното
концертно изпълнение
на една дума,
която
ще спре да бъде жива,
точно
когато
светкавицата най- сетне
удари земята.
бясна.
небето пръст и гръмотевицата,
потекла надолу -
събужда очите й (тя вижда)
шепне в ушите й 'обичам те'
обичам те
оцветява устните й
подлудява кожата й.
бясна е. бясна.
и си я спомням с дъжд в косите като
една малка голяма буря. държи скала в
едната си ръка и е толкова бясна,
задъхана, будна.
бясна.
ти каза и тя си спомня. всяка дума,
всяка буква, пауза, вдишване,
издишване.
и след това тя е морска пяна. много
солена на върха на езика. ураган в
Аляска, скреж по бузите.
така не може повече
повече не може така
бясна.
и си я спомням като повей на вятъра.
лилава мъгла сутрин. истински здрач
вечер. в тъмното е тиха. тя се удави. в
плътна уста, две големи очи, вежди. в
мили,едри, топли черти. в мрака.
и си я спомням удавена. увесена на
клоните. и още бясна. на теб. на
обстоятелствата, на пътя, бездействието,
недомлъвките, на ръцете ти.
после
свита на кравай, кълбо, в зародишна поза.
малка. без граници. остра. бодлива.
чернобяла, безцветна като момче.
бясна.
и си я спомням сипкава. бърза. с ягода
между устните, с музика в ушите, под
сърцето ти, с вдигнат към небето пръст.
и си я спомням
бясна,
защото ние сме последното
концертно изпълнение
на една дума,
която
ще спре да бъде жива,
точно
когато
светкавицата най- сетне
удари земята.
бясна.
24.12.06
...
няма, няма пак да стане така!
чуваш ли, няма!
не пак
нито отново
(това съм аз, а онова там се нервите, по които се разхождам)
чуваш ли, няма!
не пак
нито отново
(това съм аз, а онова там се нервите, по които се разхождам)
22.12.06
...
връщанията винаги са били проблемни
независимо къде, независимо кога или колко прекъсвания има по пътя
от София през Търново и накрая Бургас е прекрасна посока, само че една вечер Търново ми струва хиляди 'ами ако' и 'няма начин' през 'така ми се иска да...' до разните безсъници и прехвърляне на възможности, на моите малки възможности, които се побират в очите ми
вечер е красиво, даже може би повече отколкото през деня и малките улици са сякаш още по- малки
и продължавам да твърдя, че щях да съм перфектното момче, което ще се държи перфектно в перфектните моменти със своите перфектни ръце и още по- перфектен глас
в 22.5о снощи беше уютно, тъмно, спокойно, звучаха Groove Armada (харесваме Groove Armada)... напоследък ценя спокойствитето и имахме цяла една вечер с всичките й всички часове.. от тавана висеше елха и около елхата столове и маси. можех да седна на един от столовете, да си подсвирквам и да клатя крака, а под мен разни хора да се поздравяват и разделят, да остават или да си тръгват... не ме търсета, аз съм на тавана
и ценя спокойствието, защото се случва почти никога и когато има много неясноти, в нещо, което се нуждае от яснота, коремът ми се свива на топка, погледът ми бяга из всички посоки и никога не спира там, където иска
после там не съм просто някаква си част от цялото, там съм цветна и все едно съм малка изгубена дъга, попаднала в правилната сянка
една лента на ръката, за да си спомням
и едно лице в мрака с очи, в които да се удавя
и вече няма дъги
месеците трябва да носят имената на хора... моите месеци трябва да носят имената на хора и тези хора, трябва да присъстват, защото когато Не, се забиват като игли в кожата ми без да се татуира нищо
песен за дъжд и песен за гласа му
имам нужда от хора
после там може да има дъги
независимо къде, независимо кога или колко прекъсвания има по пътя
от София през Търново и накрая Бургас е прекрасна посока, само че една вечер Търново ми струва хиляди 'ами ако' и 'няма начин' през 'така ми се иска да...' до разните безсъници и прехвърляне на възможности, на моите малки възможности, които се побират в очите ми
вечер е красиво, даже може би повече отколкото през деня и малките улици са сякаш още по- малки
и продължавам да твърдя, че щях да съм перфектното момче, което ще се държи перфектно в перфектните моменти със своите перфектни ръце и още по- перфектен глас
в 22.5о снощи беше уютно, тъмно, спокойно, звучаха Groove Armada (харесваме Groove Armada)... напоследък ценя спокойствитето и имахме цяла една вечер с всичките й всички часове.. от тавана висеше елха и около елхата столове и маси. можех да седна на един от столовете, да си подсвирквам и да клатя крака, а под мен разни хора да се поздравяват и разделят, да остават или да си тръгват... не ме търсета, аз съм на тавана
и ценя спокойствието, защото се случва почти никога и когато има много неясноти, в нещо, което се нуждае от яснота, коремът ми се свива на топка, погледът ми бяга из всички посоки и никога не спира там, където иска
после там не съм просто някаква си част от цялото, там съм цветна и все едно съм малка изгубена дъга, попаднала в правилната сянка
една лента на ръката, за да си спомням
и едно лице в мрака с очи, в които да се удавя
и вече няма дъги
месеците трябва да носят имената на хора... моите месеци трябва да носят имената на хора и тези хора, трябва да присъстват, защото когато Не, се забиват като игли в кожата ми без да се татуира нищо
песен за дъжд и песен за гласа му
имам нужда от хора
после там може да има дъги
11.12.06
...
и щом
отворя очи в ранното
легло
откривам пътя си
в заплетената ти коса
и ми става толкова
пределно
крайно ясно,
че до края доброволно
ще се порязвам
на устните ти,
пръстите
и
после...
после ще бъде тихо,
празно,
разранено
и когато запълниш
тишината ми със
стъпките си,
ще бъда
поредната фигурка,
наредена на
перваза,
досами небето,
над колите
и във падащия здрач
ще се пропукват
чертите ми,
ще се свличат от мен
безсрамно
пред фаровете,
погледите
на бързащите хора,
докато луната се издига
и пълни очите ти.
приличам на призрачен
коридор,
по който страхът се
разхожда и всяка врата е месец
назад във времето
и срутване в
ума ми.
върни ме в
началото
отворя очи в ранното
легло
откривам пътя си
в заплетената ти коса
и ми става толкова
пределно
крайно ясно,
че до края доброволно
ще се порязвам
на устните ти,
пръстите
и
после...
после ще бъде тихо,
празно,
разранено
и когато запълниш
тишината ми със
стъпките си,
ще бъда
поредната фигурка,
наредена на
перваза,
досами небето,
над колите
и във падащия здрач
ще се пропукват
чертите ми,
ще се свличат от мен
безсрамно
пред фаровете,
погледите
на бързащите хора,
докато луната се издига
и пълни очите ти.
приличам на призрачен
коридор,
по който страхът се
разхожда и всяка врата е месец
назад във времето
и срутване в
ума ми.
върни ме в
началото
8.12.06
...
тези дни са някаква луда, мъглива поредица от неясности и невидимости
тези дни са някаква луда поредица от без думи и без погледи, оцветени в оранжево
тези дни са някаква луда поредица от нуждата да знаеш
и
Then my mind went dark
и в тъмното е по- лесно да се усмихваш или да се преструваш, че се... и не ми пука, просто ми става толкова празно тъжно като видя смекчения израз на лицето си
Love is an excuse to get hurt.
And to hurt.
"Do you like to hurt?""
I do, I do."
"Then hurt me."
и после да бе, не ми омръзва, нито ми втръсва, нито ми е лесно, нито пък трудно... само никакво
този път разстоянието може да е наистина прекалено голямо и моментите прекалено остри, та... ми е нужно отново да бъда свита на тъмно в ръцете му, за да не се усещам толкова празна, празна, празна и съвсем без смисъл и мисъл.
"Седем дена остават до проклетия ден.
Седем дена за всички. Седем дена за мен.
Седем дена до края. Седем дена безкрай.
Седем дена пред рая. После - пепел от рай. "
(А.)
тези дни са някаква луда поредица от без думи и без погледи, оцветени в оранжево
тези дни са някаква луда поредица от нуждата да знаеш
и
Then my mind went dark
и в тъмното е по- лесно да се усмихваш или да се преструваш, че се... и не ми пука, просто ми става толкова празно тъжно като видя смекчения израз на лицето си
Love is an excuse to get hurt.
And to hurt.
"Do you like to hurt?""
I do, I do."
"Then hurt me."
и после да бе, не ми омръзва, нито ми втръсва, нито ми е лесно, нито пък трудно... само никакво
този път разстоянието може да е наистина прекалено голямо и моментите прекалено остри, та... ми е нужно отново да бъда свита на тъмно в ръцете му, за да не се усещам толкова празна, празна, празна и съвсем без смисъл и мисъл.
"Седем дена остават до проклетия ден.
Седем дена за всички. Седем дена за мен.
Седем дена до края. Седем дена безкрай.
Седем дена пред рая. После - пепел от рай. "
(А.)
5.12.06
...
нали когато дадеш има на нещо, то става истинско
процес на кръщаване -
харесвам М-тата
харесвам М-тата в красиви градове
харесва ми да ме гушкат М-тата
и това е
пЪк
we don't stop...
Memories of everything
Of lemon trees on mercury
Come to me with remedies
From five or six of seven seas
You always took me with a smile
When I was down
Memories of everything
That blew thru
харесвам М-тата
процес на кръщаване -
харесвам М-тата
харесвам М-тата в красиви градове
харесва ми да ме гушкат М-тата
и това е
пЪк
we don't stop...
Memories of everything
Of lemon trees on mercury
Come to me with remedies
From five or six of seven seas
You always took me with a smile
When I was down
Memories of everything
That blew thru
харесвам М-тата
4.12.06
...
предполагам, че се опитвам да избягам
предполагам, че така е по- лесно
и е глупаво да буташ ден след ден (така и не се научих на това)
и ми трябва презареждане
и енергия отново
имам чувството, че цялата се изля от мен по време на концерта и след това.. целият ден след това
ей така
просто си течеше
та .. аз съм драконът с теменужените очи и понеже -цитат- животът е гаден ще се срещнем отново -
но
се сещам само за малкото часове между 5 и половина сутринта и малко по- надалеч, а тогава беше хубаво и Gravity Co. са моят стимул, когато ръцете ми спят и не говоря
има моменти, когато имаш нужда само от целувка и когато всичко трае ужасно прекрасно сладко дълго
24 часа могат да ми се струват дълги като година... и обичам субективната представа за времето, когато вчера е било преди векове
и не ме интересува как изглежда в нечии очи и как се държа и какво правя и кога си тръгвам и с кого си тръгвам и тръгвам ли си изобщо, защото ми е ясно, че тези неща никога не ги докарвам до край... освен когато не държа да има после
и този път знам, че не искам нищо друго освен... Онова... и понеже е така няма повече, тъй като просто.. искам, да.
трябва да бъде
и според експерименталната психология, когато човек наистина иска нещо силно, вътре в него се задвижват някакви стари, скрити, силни механизми, за да бъде щастлив, така че... нека, нека, нека.
може би надълбоко, вътре в себе си, в тъмното, ще успея да се събудя
нека.
и... Gravity Co. - Empty World + сън, дим и ...
предполагам, че така е по- лесно
и е глупаво да буташ ден след ден (така и не се научих на това)
и ми трябва презареждане
и енергия отново
имам чувството, че цялата се изля от мен по време на концерта и след това.. целият ден след това
ей така
просто си течеше
та .. аз съм драконът с теменужените очи и понеже -цитат- животът е гаден ще се срещнем отново -
но
се сещам само за малкото часове между 5 и половина сутринта и малко по- надалеч, а тогава беше хубаво и Gravity Co. са моят стимул, когато ръцете ми спят и не говоря
има моменти, когато имаш нужда само от целувка и когато всичко трае ужасно прекрасно сладко дълго
24 часа могат да ми се струват дълги като година... и обичам субективната представа за времето, когато вчера е било преди векове
и не ме интересува как изглежда в нечии очи и как се държа и какво правя и кога си тръгвам и с кого си тръгвам и тръгвам ли си изобщо, защото ми е ясно, че тези неща никога не ги докарвам до край... освен когато не държа да има после
и този път знам, че не искам нищо друго освен... Онова... и понеже е така няма повече, тъй като просто.. искам, да.
трябва да бъде
и според експерименталната психология, когато човек наистина иска нещо силно, вътре в него се задвижват някакви стари, скрити, силни механизми, за да бъде щастлив, така че... нека, нека, нека.
може би надълбоко, вътре в себе си, в тъмното, ще успея да се събудя
нека.
и... Gravity Co. - Empty World + сън, дим и ...
30.11.06
...
понякога ми се иска утре да не идва
да не го познавам
да не се познавам
понякога ми се иска да знам, че довечера ще мине бързо
че утре ще ме събуди 'хайде, какво чакаш'
понякога искам да бъде, само защото знам, че ще няма да бъде
понякога не мога да си представя, че просто ще се разминем на прага в цялата блъсканица и много хора
други хора
понякога просто искам да го прегърна
и това е, което не мога да направя
и не мога да се накарам
и гледам ядосано ръцете си
а kultur shock ще са си събитие
понякога ми се иска утре да не идва
затварям си очите пред това в каква степен се променям и се променят.
да не го познавам
да не се познавам
понякога ми се иска да знам, че довечера ще мине бързо
че утре ще ме събуди 'хайде, какво чакаш'
понякога искам да бъде, само защото знам, че ще няма да бъде
понякога не мога да си представя, че просто ще се разминем на прага в цялата блъсканица и много хора
други хора
понякога просто искам да го прегърна
и това е, което не мога да направя
и не мога да се накарам
и гледам ядосано ръцете си
а kultur shock ще са си събитие
понякога ми се иска утре да не идва
затварям си очите пред това в каква степен се променям и се променят.
26.11.06
25.11.06
...
"не чаках есента, защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
не чаках есента, но тя дойде.
дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
но тя дойде. всъщност тя се върна,
но не с античнта си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен. " (Иван Пейчев)
и защото вчера
онези светли ръце
са заплитали тъмната й тъмна коса,
виждам само гърба ми на
вратата,
стъпките ми не в синхрон с
чуждите...
"аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого"
и имам нужда от глупост,
която да бъде стабилна и моя,
защото всичко е разграфено и разчертано,
но не влизам в крачка
в ритъм
лекции и експерименти
и пътува ми се
или в снежния север
или в дълбокия юг
пък не може да се върне това, което е било
а
се знае, че
така трябва.
иска ми се да се влюбя в думите
"никой
пеперудата дори
не притежава твойта
нежност."
в сърцето ми непоносима есен.
аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
не чаках есента, но тя дойде.
дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
но тя дойде. всъщност тя се върна,
но не с античнта си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен. " (Иван Пейчев)
и защото вчера
онези светли ръце
са заплитали тъмната й тъмна коса,
виждам само гърба ми на
вратата,
стъпките ми не в синхрон с
чуждите...
"аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого"
и имам нужда от глупост,
която да бъде стабилна и моя,
защото всичко е разграфено и разчертано,
но не влизам в крачка
в ритъм
лекции и експерименти
и пътува ми се
или в снежния север
или в дълбокия юг
пък не може да се върне това, което е било
а
се знае, че
така трябва.
иска ми се да се влюбя в думите
"никой
пеперудата дори
не притежава твойта
нежност."
29.10.06
...
...
....
.....
please, bring me joy
Indulgence lead me to a place where joy is waiting for my strength to be undone
please, bring me joy
...
....
.....
точиците са малките хубави неща.. и за тях не трябва да се мисли
Karma Slave e песента.. сега
за да не мисля за тях
Who's at the center of the Wheel
The inventor of the Wheel
or another spinning servant
I'm the Master of my Wheel
of my very own Wheel
Universal and recurrent
I'm a slave of Karma
Spin the Wheel and I'm a King reborn
I'm a slave to Karma
I'm coming back, yeah, I'll be coming back
But for the last time
....
.....
please, bring me joy
Indulgence lead me to a place where joy is waiting for my strength to be undone
please, bring me joy
...
....
.....
точиците са малките хубави неща.. и за тях не трябва да се мисли
Karma Slave e песента.. сега
за да не мисля за тях
Who's at the center of the Wheel
The inventor of the Wheel
or another spinning servant
I'm the Master of my Wheel
of my very own Wheel
Universal and recurrent
I'm a slave of Karma
Spin the Wheel and I'm a King reborn
I'm a slave to Karma
I'm coming back, yeah, I'll be coming back
But for the last time
...
има дупка в земята
и там пада прахът
от стъпките ни
после там ще паднем и
ние.
докато още гледаме слънцето
ще лежим на дъното
с очи, удавени в реката
с ръце, вързани за клоните
и крака,
замръзнали в движение.
от дупка в земята
виждам как се носиш
по вятъра
без да докосваш
тревите даже,
червени от опити да
те
достигнат
и гласът ми –
всяка дума е пръст -
те гони от ден на ден
през цялата седмица,
през черешови облаци,
но никога през белите
полета
има дупка в земята
и ето ме там на дъното
а навън има свят –
по- голям от малката ми длан -
и когато вали
зеленото на смеха ти
при мен се раждат
подивели посоки
нагоре
към портокаловата
луна.
от дупка в земята
издигам ръката си.
още малко
и ще бъда
Навън,
загладил
празнината с шепоти.
и там пада прахът
от стъпките ни
после там ще паднем и
ние.
докато още гледаме слънцето
ще лежим на дъното
с очи, удавени в реката
с ръце, вързани за клоните
и крака,
замръзнали в движение.
от дупка в земята
виждам как се носиш
по вятъра
без да докосваш
тревите даже,
червени от опити да
те
достигнат
и гласът ми –
всяка дума е пръст -
те гони от ден на ден
през цялата седмица,
през черешови облаци,
но никога през белите
полета
има дупка в земята
и ето ме там на дъното
а навън има свят –
по- голям от малката ми длан -
и когато вали
зеленото на смеха ти
при мен се раждат
подивели посоки
нагоре
към портокаловата
луна.
от дупка в земята
издигам ръката си.
още малко
и ще бъда
Навън,
загладил
празнината с шепоти.
това се получава след много чакане, след много пъти една песен (hole in the earth и deftones), след мен - в дупката и с една ръка, завързана зад гърба
започва нова ера
утре си тръгвам
Yes е затворен
има дупка в земята
28.10.06
...
имаше време, когато не казвах и не исках нищо, което да ме изгуби тук и там из разните му настроение и не-настроения
моята сянка ще направи всичко възможно, за да научи правилното име на часа, в който реката най- накрая ще смени три пъти цвета си, също както в приказката за златното момиче, а когато прибавя към тях и четири като четирите дена от месеца, в който съм родена, ще се получи седем, а :
Любимото ми число е седем
каза тя
имам седем врати
с които
да те посрещна
Но как да мина през тях
с моите седем смъртни
гряха
Ще ги превърна
в седемте чудеса
усмихна се тя
трябва ми една седмица
Петър Чухов
и от седмицата ми трябва само почивката й, за да се спре с чакането
а после ми трябва и чудо
обаче
You always said we'd meet again someday
моето малко чудо
моята сянка ще направи всичко възможно, за да научи правилното име на часа, в който реката най- накрая ще смени три пъти цвета си, също както в приказката за златното момиче, а когато прибавя към тях и четири като четирите дена от месеца, в който съм родена, ще се получи седем, а :
Любимото ми число е седем
каза тя
имам седем врати
с които
да те посрещна
Но как да мина през тях
с моите седем смъртни
гряха
Ще ги превърна
в седемте чудеса
усмихна се тя
трябва ми една седмица
Петър Чухов
и от седмицата ми трябва само почивката й, за да се спре с чакането
а после ми трябва и чудо
обаче
You always said we'd meet again someday
моето малко чудо
27.10.06
...
фарс
или никога вече самота
предизборен лозунг върху синята птичка на щастието
за всички, които ги засяга това
Kurt Vonnegut преди зимата
или никога вече самота
предизборен лозунг върху синята птичка на щастието
за всички, които ги засяга това
Kurt Vonnegut преди зимата
...
ден : вече забравих кой си
напоследък връзват едната ми ръка зад гърба,
другата разперват сред звездите и ме бутат да се давя из небето (справям се в морето.. като ютия, но горе има прекалено много течения, за да бъдат уловени и прекалено малко хора, за да попаднеш на спасителен пояс)
аз си стискам зъби и мълча, защото това е, което мога да правя
не мълчах обаче, когато с кичурите коса на .... сплитахме въже, за да стигнем до сухото дърво в двора ( така ми се иска да не е череша) и да намалим звука на трамваите... на следващия ден просто използвахме стълбите
човечето взе ножица, затвори очи - зад очите му избухна вселена, и отряза. после стана нощ и зад клепачите тъма
човечето каза, че ще търси къде летуват зимите, а когато се изгуби (защото това ще стане), ще седне на някой объл камък и ще заплаче. сълзите му ще се превърнат на ледена пързалка надолу към топлото и то ще се спусне по нея в долина с мед. медът ще го спаси от гладна смърт и жажда, а то ще се превърне в пчела. и няма да му липсва нито погледът, нито разните студени черти, а само мислите - листа в главата, които ще остави до камъка, за да може някой да ги подмине, друг да ги настъпе или свие на цигара, да запали огън с тях, та да се процеди дим на струйка или изобщо да не ги забележи, или разбере, а само да кима с глава, за да не изглежда глупав... в очите на една пчела
напоследък връзват едната ми ръка зад гърба,
а другата разперват в мрака зад прозорците - за шест часа преброих шест прехода - от ден към нощ, от зелено към златно, от дълго към късото, от третата буква до мен, не ми се стига по - надалеч..
никой не вярва, че страхът може да е естественото състояние на очите ми
аз съм писмо,
сплетено на плитка -
ред по ред
се разплитат
възлите
нека да почакаме до следващия път и какво ако тогава никой не върти огън, а Косата го няма и никой Никой не търси имел..
напоследък връзват едната ми ръка зад гърба
напоследък връзват едната ми ръка зад гърба,
другата разперват сред звездите и ме бутат да се давя из небето (справям се в морето.. като ютия, но горе има прекалено много течения, за да бъдат уловени и прекалено малко хора, за да попаднеш на спасителен пояс)
аз си стискам зъби и мълча, защото това е, което мога да правя
не мълчах обаче, когато с кичурите коса на .... сплитахме въже, за да стигнем до сухото дърво в двора ( така ми се иска да не е череша) и да намалим звука на трамваите... на следващия ден просто използвахме стълбите
човечето взе ножица, затвори очи - зад очите му избухна вселена, и отряза. после стана нощ и зад клепачите тъма
човечето каза, че ще търси къде летуват зимите, а когато се изгуби (защото това ще стане), ще седне на някой объл камък и ще заплаче. сълзите му ще се превърнат на ледена пързалка надолу към топлото и то ще се спусне по нея в долина с мед. медът ще го спаси от гладна смърт и жажда, а то ще се превърне в пчела. и няма да му липсва нито погледът, нито разните студени черти, а само мислите - листа в главата, които ще остави до камъка, за да може някой да ги подмине, друг да ги настъпе или свие на цигара, да запали огън с тях, та да се процеди дим на струйка или изобщо да не ги забележи, или разбере, а само да кима с глава, за да не изглежда глупав... в очите на една пчела
напоследък връзват едната ми ръка зад гърба,
а другата разперват в мрака зад прозорците - за шест часа преброих шест прехода - от ден към нощ, от зелено към златно, от дълго към късото, от третата буква до мен, не ми се стига по - надалеч..
никой не вярва, че страхът може да е естественото състояние на очите ми
аз съм писмо,
сплетено на плитка -
ред по ред
се разплитат
възлите
нека да почакаме до следващия път и какво ако тогава никой не върти огън, а Косата го няма и никой Никой не търси имел..
напоследък връзват едната ми ръка зад гърба
13.10.06
...
станем ли на път
ще ти кажа 'пътят е
състояние на душата така,
както младостта живее в очите
въпреки бръчките
белите нишки на мислите и
онова потрепване в крайчеца
на устата'
вечер подслушваш
шепота на обувките
тръгваш по техните пътеки нагоре и помниш ли
бурените досами обаците
по- сиви от сивото
на дъха ти между пръстите
две спирания време
и са минали два часа - години
събран си в шепи -
самотен завой по онази магистрала,
която те води извън Голямото
--------
'странни плодове висят по клоните на дърветата'
пътят се процежда на струйки
оцветява ги в
червено
и
заСпива.
прекрасният нов свят се разби в ранни зори и докато всички мислят за големи неща, умореният вятър най- сетне утихна
и без това е глупаво да го спират с разни нищожни строежи и весели къщи във весели цветове, които всъщност лъжат
хотелът на ъгъла е самотен...
"до тротоара пред мен стои черен автомобил. той блести под дъжда като лакиран. забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли..."
та нейният силует е красив, ей така без да го знае, се набива в очите и си остава там. събира по пет сезона в шепите си, като последният е винаги преходен и нищо повече. не знае, че й казват ТиНеСи. аз обаче я чух, докато бълнува.
и е време да уцели момента, в който нишката е изтъркана до степен на непоносимост. понякога хората си тръгват... понякога си тръгваш ти.
на ТиНеСи не й се тръгва.
ще ти кажа 'пътят е
състояние на душата така,
както младостта живее в очите
въпреки бръчките
белите нишки на мислите и
онова потрепване в крайчеца
на устата'
вечер подслушваш
шепота на обувките
тръгваш по техните пътеки нагоре и помниш ли
бурените досами обаците
по- сиви от сивото
на дъха ти между пръстите
две спирания време
и са минали два часа - години
събран си в шепи -
самотен завой по онази магистрала,
която те води извън Голямото
--------
'странни плодове висят по клоните на дърветата'
пътят се процежда на струйки
оцветява ги в
червено
и
заСпива.
прекрасният нов свят се разби в ранни зори и докато всички мислят за големи неща, умореният вятър най- сетне утихна
и без това е глупаво да го спират с разни нищожни строежи и весели къщи във весели цветове, които всъщност лъжат
хотелът на ъгъла е самотен...
"до тротоара пред мен стои черен автомобил. той блести под дъжда като лакиран. забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли..."
та нейният силует е красив, ей така без да го знае, се набива в очите и си остава там. събира по пет сезона в шепите си, като последният е винаги преходен и нищо повече. не знае, че й казват ТиНеСи. аз обаче я чух, докато бълнува.
и е време да уцели момента, в който нишката е изтъркана до степен на непоносимост. понякога хората си тръгват... понякога си тръгваш ти.
на ТиНеСи не й се тръгва.
12.10.06
...
средно аритметично
(а мразя всяка математика)
един час поне
всеки ден
прекарвам в заплитане на
нощта в косите ти,
докато загубя броя на желанията,
които искам да ти споделя,
за да може отновода се събудя в
слънчевото петно на погледа ти -
вече толкова удавено в тебе,
че дори и зелените й въздишки -
долу -
в очните дъна
(забити са в стената между нея
и спънатите ти пръсти)
не могат да те измъкнат.
докато палиш цигара от
цигара
и събличаш удоволствието на
вечерта,
последният остър ръб на
отсъствието ти
се губи в мъглата.
иди че гони дъжда от очите ми.
един човек скача и пищи
радостно Ура,
защото нанизът от мъниста
около врата й
мрази въздуха
водата
живота
и свлича боята от картините,
рисува морета и кораби
в краката ми,
събужда птиците в червено,
отваря прозорци от счупени бутилки
дим и джин,
но без водка,
дразни разни ранени китари.
една капка кръв на пода.
извинявай, че порязах
смеха ти.
край.
(а мразя всяка математика)
един час поне
всеки ден
прекарвам в заплитане на
нощта в косите ти,
докато загубя броя на желанията,
които искам да ти споделя,
за да може отновода се събудя в
слънчевото петно на погледа ти -
вече толкова удавено в тебе,
че дори и зелените й въздишки -
долу -
в очните дъна
(забити са в стената между нея
и спънатите ти пръсти)
не могат да те измъкнат.
докато палиш цигара от
цигара
и събличаш удоволствието на
вечерта,
последният остър ръб на
отсъствието ти
се губи в мъглата.
иди че гони дъжда от очите ми.
един човек скача и пищи
радостно Ура,
защото нанизът от мъниста
около врата й
мрази въздуха
водата
живота
и свлича боята от картините,
рисува морета и кораби
в краката ми,
събужда птиците в червено,
отваря прозорци от счупени бутилки
дим и джин,
но без водка,
дразни разни ранени китари.
една капка кръв на пода.
извинявай, че порязах
смеха ти.
край.
...
има видове и видове облаци, почти колкото са дърветата по земята, а някой твърди, че били 7 милиарда
трябва да са повече
има облаци в очите, облаци в главата, облаци- сенки, облаци- хора и хора- облаци
облаци над тебе и облаци над някой друг.. облаци в прозорец и такива в рамки
тези дни е валежНо и понеже е валежНо си нося дъжда в ръцете
тези дни е безпосочно, искам да стигна навсякъде
две спирания, няколко часа и си извън Голямото
ако е толкова лесно, кое ще те спре да се скриеш от себе си
там ми хареса
харесаха ми картините и звънчетата (все едно гониш лошите мили с тях), градът през терасата и стълбите нагоре и мъглата като в приказка от двете страни със самотни фенери ( лампи)
всеки път е като за последно и като за последно съм аз, ама тихичко,о мразя последните пъти и времето не се брои с цифри, трябва да се измерва с 'усмихвай се - не се усмихвай'
имам си бръмбарче и то е перфектният часовник с перфектни малки спирали и без никакви пружини
времето не се навива, то се приспива
причини да се събуждаш - много и различни, нещата днес не са поредното 'добре съм - не съм добре'
причини да се свиеш някъде в някого някак си - не се усеща дупката, която започва от вдлъбнатината на врата и завършва.. надолу
моят личен, персонален дъжд не спира да вали
I could feel my eyes turning into dust
And two strangers turning into dust
Turning into dust
прах- пожелания и пепел- думи, трудно свиквам с китарите (сутрините не се почват с остава и radiohead.. или се почват, няма значение) и! и трябва просто да се скрия в някого... даже и само в очите, но да ме има.. някак си.
it was nicе
трябва да ме има - по различен начин
трябва да са повече
има облаци в очите, облаци в главата, облаци- сенки, облаци- хора и хора- облаци
облаци над тебе и облаци над някой друг.. облаци в прозорец и такива в рамки
тези дни е валежНо и понеже е валежНо си нося дъжда в ръцете
тези дни е безпосочно, искам да стигна навсякъде
две спирания, няколко часа и си извън Голямото
ако е толкова лесно, кое ще те спре да се скриеш от себе си
там ми хареса
харесаха ми картините и звънчетата (все едно гониш лошите мили с тях), градът през терасата и стълбите нагоре и мъглата като в приказка от двете страни със самотни фенери ( лампи)
всеки път е като за последно и като за последно съм аз, ама тихичко,о мразя последните пъти и времето не се брои с цифри, трябва да се измерва с 'усмихвай се - не се усмихвай'
имам си бръмбарче и то е перфектният часовник с перфектни малки спирали и без никакви пружини
времето не се навива, то се приспива
причини да се събуждаш - много и различни, нещата днес не са поредното 'добре съм - не съм добре'
причини да се свиеш някъде в някого някак си - не се усеща дупката, която започва от вдлъбнатината на врата и завършва.. надолу
моят личен, персонален дъжд не спира да вали
I could feel my eyes turning into dust
And two strangers turning into dust
Turning into dust
прах- пожелания и пепел- думи, трудно свиквам с китарите (сутрините не се почват с остава и radiohead.. или се почват, няма значение) и! и трябва просто да се скрия в някого... даже и само в очите, но да ме има.. някак си.
it was nicе
трябва да ме има - по различен начин
26.9.06
...
не съм си мислила, че ще трябва някой ден да се побера в кутия
стаята ми е в кутии
аз съм в кутия, но не като "Елена в кутия'", nooope
моята е уютна все още, макар че, по ръбовете започва да изтънява
но
не мога да си взема колажите
стиховете по стените
човечето в ъгъла на вратата
нито зеления й мрак и гларусите
и странните, сънливи, провлачени дни
и не че е трудно, ама понякога съм домошарче до полудяване
мъча се да избера книги без да помъкна цялата библиотека до най- последния забутан ред
и главата ми ще избухне
сънувам луди коридори и ансансьори без врати
стаи без покрив и едно легло затрупано с кестени
може да има връзка с улицата до пожарната - ходихме на лов там
после m0 не иска да си тръгва, а аз имам чувството, че ще ослепея от опити да остана със затворени очи, защото в действителност m0 го няма и искам точно обратното на това.. да е тук.
после...
удобното ъгълче на земята за гледане на филми, слушане на музика и зяпане през отворените врати
жената, която не изглежда щастлива и всяка вечер си стои сама с цигара на терасата (малко ме е срам дa си го кажа на глас, но не искам като нея)
и другата тераса с многото цветя
и Борисовата и морската
и музиката и брат ми и
блаааааа
отначало май ще е кофти, че го няма моста в морето, но поне му направихме много и много снимки
и на охлюва също
и алкай скейта на В.
и тарамбуките, и салса клубът на Маргото
ммм, и обърнатите лодки от лятото преди веков
еама тях и без това вече ги няма... просто за първи път усетихme 'don't worry i'll catch you' като думи с прилична доза истина
oh yeah
и всъщност, ще е интересно, защото ще е ново
и няма да знаеш кого ще срещнеш
и как ще бъде
и на всичкото отгоре
мен не ме е страх.
стаята ми е в кутии
аз съм в кутия, но не като "Елена в кутия'", nooope
моята е уютна все още, макар че, по ръбовете започва да изтънява
но
не мога да си взема колажите
стиховете по стените
човечето в ъгъла на вратата
нито зеления й мрак и гларусите
и странните, сънливи, провлачени дни
и не че е трудно, ама понякога съм домошарче до полудяване
мъча се да избера книги без да помъкна цялата библиотека до най- последния забутан ред
и главата ми ще избухне
сънувам луди коридори и ансансьори без врати
стаи без покрив и едно легло затрупано с кестени
може да има връзка с улицата до пожарната - ходихме на лов там
после m0 не иска да си тръгва, а аз имам чувството, че ще ослепея от опити да остана със затворени очи, защото в действителност m0 го няма и искам точно обратното на това.. да е тук.
после...
удобното ъгълче на земята за гледане на филми, слушане на музика и зяпане през отворените врати
жената, която не изглежда щастлива и всяка вечер си стои сама с цигара на терасата (малко ме е срам дa си го кажа на глас, но не искам като нея)
и другата тераса с многото цветя
и Борисовата и морската
и музиката и брат ми и
блаааааа
отначало май ще е кофти, че го няма моста в морето, но поне му направихме много и много снимки
и на охлюва също
и алкай скейта на В.
и тарамбуките, и салса клубът на Маргото
ммм, и обърнатите лодки от лятото преди веков
еама тях и без това вече ги няма... просто за първи път усетихme 'don't worry i'll catch you' като думи с прилична доза истина
oh yeah
и всъщност, ще е интересно, защото ще е ново
и няма да знаеш кого ще срещнеш
и как ще бъде
и на всичкото отгоре
мен не ме е страх.
24.9.06
never.. never.. land
----------------
(i don't like to be back)
You see things in life
And you're bit surprise what you see
Life, your whole life, is changes
You go through changes in your life
One second you've got it made
Next second you're down in the dumps
And it goes back and forth
Throughout your whole life
One second you've got the most beautiful girl in the world
Next second you don't even have a girlfriend no more
And it goes back and forthAnd back and forth, you known
And this is life man, it's changes
This is what you gotta go through throughout your whole lifetime
I'm going through changes
I'm going through changes
I'm going through changes
And it goes back and forth
And back and forth, you known
Never...
Never...
Land...
----------------
така че.. нека видя усмихнатото ти лице...
22.9.06
...
имам си едно малко разбиране
но ми е ясно, че ако го кажа на глас, ще престане да се случва
и затова си го пазя под езика и поне не забравям вкуса му
има хора, които се страхуват от насекоми, има хора, които не понасят кафето или много много не харесват жълтия цвят
аз не обичам краищата
никога не съм се справяла с тях, особено ако имам още какво да кажа или.. или както сега ме чака онова, което толкова исках преди една нищожна година време..
но нещата се случват или не се случват и съм много добра в разместването на точния момент, в който да съм
бих искала да бъда дребното чудовище, което не дава мира, а пък всъщност формата на тези дни е 'не искам нищо последно'
заминаваме на 28ми, Маргото към Германия, а ние на някакви си нищожни 3оо километра навътре в себе си.. поне Миглена така твърди
аз, лично, май ще пътувам към Утре
и там няма да има механични играчки и монети
няма и няма, защото
"виждаш ли, скъпа,
това е света -
цигарен дим,
отиващ във вечността.." (забравих името на човека, но се сещам това)
(включване от Милена)
and i'll never be alone
ха ха ха
разбираш ли, човече, имам нужда да говоря и съвсем сама да се убедя, че зад всичките насам-натам и съм-не съм, искам- не искам, държа- не държа, всъщност оценявам това, което може да бъде
а може би просто задълбавам
пак.
но ми е ясно, че ако го кажа на глас, ще престане да се случва
и затова си го пазя под езика и поне не забравям вкуса му
има хора, които се страхуват от насекоми, има хора, които не понасят кафето или много много не харесват жълтия цвят
аз не обичам краищата
никога не съм се справяла с тях, особено ако имам още какво да кажа или.. или както сега ме чака онова, което толкова исках преди една нищожна година време..
но нещата се случват или не се случват и съм много добра в разместването на точния момент, в който да съм
бих искала да бъда дребното чудовище, което не дава мира, а пък всъщност формата на тези дни е 'не искам нищо последно'
заминаваме на 28ми, Маргото към Германия, а ние на някакви си нищожни 3оо километра навътре в себе си.. поне Миглена така твърди
аз, лично, май ще пътувам към Утре
и там няма да има механични играчки и монети
няма и няма, защото
"виждаш ли, скъпа,
това е света -
цигарен дим,
отиващ във вечността.." (забравих името на човека, но се сещам това)
(включване от Милена)
and i'll never be alone
ха ха ха
разбираш ли, човече, имам нужда да говоря и съвсем сама да се убедя, че зад всичките насам-натам и съм-не съм, искам- не искам, държа- не държа, всъщност оценявам това, което може да бъде
а може би просто задълбавам
пак.
20.9.06
...
тук, човече, е раздвиженото мъртвило.
събираш колкото се може в една седмица, четеш надписите по стените, оставаш буден нощите, а след това някой казва 'спри', събираш си багажа и тръгваш
някой друг виси по пейките, точно това прави, ама е толкова неподходящ, че след един шамар време всички са в гугъла или както казва Маргото 'намери съвпаденията и се усмихвай'. тя обича да спасява хора, а хората обичат да бъдат спасявани от нея.
и докато тя седи отсреща и пита, а после просто разказва без да спре, знам, че има една песен и тя е песента за тях, ама с него.. и я слушаше точно, когато съвсем и необикновено случайно по време на сутрешната закуска на тревата, попаднахме на тях в нас
Do not speak as loud as my heart
и без това не трябва, но ако се върнат в началото, ще бъде кратко пътуване в известното
и е трудно
когато са проекция на мислите ти - такива, каквито ги искаш и толкова удобни, не би отказал и 24 часа само, за да разнищваш после всяко 'защото' и всяко 'не трябва', което в себе си превръщаш в нужното вътрешно 'трябва'
за две години време те бяха перфектната форма
а аз съм отстрани и дори така думичката 'тегаво' не покрива и една най- мъничка нищожна част от Онова с главната буква за тежест
тук, човече, е раздвиженото мъртвило
'толкова сам' е бил един от надписите
и я разбирам.
sometimes i feel like screaming
събираш колкото се може в една седмица, четеш надписите по стените, оставаш буден нощите, а след това някой казва 'спри', събираш си багажа и тръгваш
някой друг виси по пейките, точно това прави, ама е толкова неподходящ, че след един шамар време всички са в гугъла или както казва Маргото 'намери съвпаденията и се усмихвай'. тя обича да спасява хора, а хората обичат да бъдат спасявани от нея.
и докато тя седи отсреща и пита, а после просто разказва без да спре, знам, че има една песен и тя е песента за тях, ама с него.. и я слушаше точно, когато съвсем и необикновено случайно по време на сутрешната закуска на тревата, попаднахме на тях в нас
Do not speak as loud as my heart
и без това не трябва, но ако се върнат в началото, ще бъде кратко пътуване в известното
и е трудно
когато са проекция на мислите ти - такива, каквито ги искаш и толкова удобни, не би отказал и 24 часа само, за да разнищваш после всяко 'защото' и всяко 'не трябва', което в себе си превръщаш в нужното вътрешно 'трябва'
за две години време те бяха перфектната форма
а аз съм отстрани и дори така думичката 'тегаво' не покрива и една най- мъничка нищожна част от Онова с главната буква за тежест
тук, човече, е раздвиженото мъртвило
'толкова сам' е бил един от надписите
и я разбирам.
sometimes i feel like screaming
19.9.06
Time Is Running Out
I think I'm drowning
Asphyxiated
I wanna break this spell
That you've created
You're something beautiful
A contradiction
I wanna play the game
I want the friction
You will be the death of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
I wanted freedom
Bound and restricted
I tried to give you up
But I'm addicted
Now that you know I'm trapped
Sense of elation
You'd never dream of
Breaking this fixation
You will squeeze the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
You will suck the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
няма значение колко време е минало, колко пъти съм я слушала, колко пъти сме я споделяли или разнищвали, нито колко пъти са свирили част от нея
има дни, в които си е точно на мястото
в момента е
our time is running out..
Asphyxiated
I wanna break this spell
That you've created
You're something beautiful
A contradiction
I wanna play the game
I want the friction
You will be the death of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
I wanted freedom
Bound and restricted
I tried to give you up
But I'm addicted
Now that you know I'm trapped
Sense of elation
You'd never dream of
Breaking this fixation
You will squeeze the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
You will suck the life out of me
Bury it
I won't let you bury it
I won't let you smother it
I won't let you murder it
Our time is running out
Our time is running out
You can't push it underground
You can't stop it screaming out
How did it come to this?
няма значение колко време е минало, колко пъти съм я слушала, колко пъти сме я споделяли или разнищвали, нито колко пъти са свирили част от нея
има дни, в които си е точно на мястото
в момента е
our time is running out..
16.9.06
...
правилният начин -
къси думички
едносрични отговори
и най- вече убедителност при точките ( все някога... ), защото е нужно
ще се случват разни неизвестни в стая с три разтегливи.. величини
поредица от злополучни също
We are standing on the edge
и ако не знаете
The dolphins were monkeys that didn't like the land
хванати сме точно по средата, а може и да стигнем по- нататък
в момента просто
i.. Burn like a good bonfire
точка
къси думички
едносрични отговори
и най- вече убедителност при точките ( все някога... ), защото е нужно
ще се случват разни неизвестни в стая с три разтегливи.. величини
поредица от злополучни също
We are standing on the edge
и ако не знаете
The dolphins were monkeys that didn't like the land
хванати сме точно по средата, а може и да стигнем по- нататък
в момента просто
i.. Burn like a good bonfire
точка
14.9.06
GravY Train
по- добре (за мен си) би било, ако се спра
обаче
It ain't cocaine running through your veins
и все пак е така сякаш си падал надълбоко в тъмното, а тази нощ няма нещо, което би направил грешно, няма нещо, което не трябва да казваш и всичко е позволено, понеже има нещо толкова красиво in the way the future`s always gonna bring surprise
и все пак, човече, лъжа, за да си подредя хубаво думичките, образите, за да видят очите това, което трябва и така нататък и така нататък
защото
все пак, бро, когато всичко е позволено, значи нещо се е объркало
кофти философия, но ми я доказаха
туп туп, усмихни се, погледни се, завърти се, излез
So many vampires in the night
и всеки един от тях може да чака теб, а те имат цялото време на света, което си е малко подло
имам нужда от ударна доза кафе и знам как я искам - перфектното начало в момента е
сутрин - рано, хладно, алеята с пейките покрай казиното.. онези, където гледаш морето отгоре, 3тата или 4тата пейка, забравих вече
чаша кафе - топла, пара, искам леко да се усеща ... пф, не, искам да видя цигара в ръката, просто да е запалена - ужасно е, да - но ако е без цигара, все едно нещо от него липсва. така си е.
искам да имам целия ден, за да мога накрая съвсем чистосърдечно да си призная I know how you're feeling, and you're feeling fine, защототака ще е
онзи глупав, глупав, глупав коридор няма да го е имало изобщо
туп туп
абе не, не е cocaine и заради това не мога да нацеля ритъма, моя си ритъм и когато съм без ритъм, съм толкова неритмична, че ми става смешнo
освен това, когато съм неритмична съм ТиНеСи, която обича портокалите
а когато съм ТиНеСи, съм в синьо и тогава не съм съм аз, защото
ТиНеСи обича да усеща слънцето
на върха на езика си.
когато денят стане прекалено остър,
толкова празен, че дори изтънява,
нали знаеш - прашен,
те спасява само концентрираната
светлина в дланите.
ТиНеСи обича да се крие в извивката
на всеки глас ( даже твоя),
в последната гласна,
последния дъх,
последната секунда
преди да прескочиш в друг момент,
за да забравиш колко леко се спуска
а-то по устните.
ТиНеСи ти продава празно пространство,
едно премигване време,
жълтия път към Сингапур
и тръпчивата си подправена кожа
като доказателство -
човекът до тебе не е спасител на дребно.
тя носи две слънчеви дози утеха
топли ударни усмивки,
(а не рапилени парчета счупено огледало),
в които да гледаш себе си -
защото ще искаш да видиш,
о да, ще искаш -
как нейните прави коси падат
върху твоето фино лице.
и въпреки всичко утре бих искала да се обадя на Милена, която пък може би още е ТиСи
стискайте палци
плаче ми се
по- добре е да се каже, отколкото да се направи
(слушайте GravY Train.. моля?... мисля, че трябва да се чуе)
обаче
It ain't cocaine running through your veins
и все пак е така сякаш си падал надълбоко в тъмното, а тази нощ няма нещо, което би направил грешно, няма нещо, което не трябва да казваш и всичко е позволено, понеже има нещо толкова красиво in the way the future`s always gonna bring surprise
и все пак, човече, лъжа, за да си подредя хубаво думичките, образите, за да видят очите това, което трябва и така нататък и така нататък
защото
все пак, бро, когато всичко е позволено, значи нещо се е объркало
кофти философия, но ми я доказаха
туп туп, усмихни се, погледни се, завърти се, излез
So many vampires in the night
и всеки един от тях може да чака теб, а те имат цялото време на света, което си е малко подло
имам нужда от ударна доза кафе и знам как я искам - перфектното начало в момента е
сутрин - рано, хладно, алеята с пейките покрай казиното.. онези, където гледаш морето отгоре, 3тата или 4тата пейка, забравих вече
чаша кафе - топла, пара, искам леко да се усеща ... пф, не, искам да видя цигара в ръката, просто да е запалена - ужасно е, да - но ако е без цигара, все едно нещо от него липсва. така си е.
искам да имам целия ден, за да мога накрая съвсем чистосърдечно да си призная I know how you're feeling, and you're feeling fine, защототака ще е
онзи глупав, глупав, глупав коридор няма да го е имало изобщо
туп туп
абе не, не е cocaine и заради това не мога да нацеля ритъма, моя си ритъм и когато съм без ритъм, съм толкова неритмична, че ми става смешнo
освен това, когато съм неритмична съм ТиНеСи, която обича портокалите
а когато съм ТиНеСи, съм в синьо и тогава не съм съм аз, защото
ТиНеСи обича да усеща слънцето
на върха на езика си.
когато денят стане прекалено остър,
толкова празен, че дори изтънява,
нали знаеш - прашен,
те спасява само концентрираната
светлина в дланите.
ТиНеСи обича да се крие в извивката
на всеки глас ( даже твоя),
в последната гласна,
последния дъх,
последната секунда
преди да прескочиш в друг момент,
за да забравиш колко леко се спуска
а-то по устните.
ТиНеСи ти продава празно пространство,
едно премигване време,
жълтия път към Сингапур
и тръпчивата си подправена кожа
като доказателство -
човекът до тебе не е спасител на дребно.
тя носи две слънчеви дози утеха
топли ударни усмивки,
(а не рапилени парчета счупено огледало),
в които да гледаш себе си -
защото ще искаш да видиш,
о да, ще искаш -
как нейните прави коси падат
върху твоето фино лице.
и въпреки всичко утре бих искала да се обадя на Милена, която пък може би още е ТиСи
стискайте палци
плаче ми се
по- добре е да се каже, отколкото да се направи
(слушайте GravY Train.. моля?... мисля, че трябва да се чуе)
9.9.06
...
aко имах перфектния тих глас, щях просто да кажа ' не искам да забравя'
щях да разкажа за ТиНеСи и защо понякога не мога да стоя на едно място, не мога да вървя до някого, изобщо - който и да е, и нямаше да забравя
щях да разкажа, че ми е странно объркано самичко, ама не самотно, че ми се иска да усещам нещо свое, при което спокойно мога да се сгуша
щях да кажа
това е моето време, а не нечие друго
май бих разказала за мрачните следобеди като този - как е притъмняло вън и как всеки звук е остър и все едно... наложен върху друг от преди и понеже е мрачно отсрещната къща изпъква още по- ясно, зеленото на дърветата е заплашително, а на люлките няма деца и въпреки че е толкова близо до хората, е адски тихо
още един малък вечен ден, когато обаче не си достатъчен
мисля, че преди векове се прибирах по този път
преди векове валеше
и преди векове в 6 и половина сутринта след изпращане по чорапи нямах нищо против да е толкова пусто по улиците
за сметка на това сега е най- удобно да се свия в нещо синьо и съвсем кротко, за да не се виждам
и е толкова глупаво
защото
не оставихме нищо след себе си, освен някакви стреснати срещи (през повечето време съм като престъпник, хванат в крачка )
а можеше този път наистина...
вече бих издържала даже сдухващите настроения - вече мога да се справя с тях и с него, добрия приятел
то е все едно са взели всички думи от главата ти, затворили са ти очите, завързали са ръцете и краката и запушили устата
има моменти, в които мога да понеса толкова много от себе си
ама не и сега
My sunny side has up and died,
I'm betting that when we collide
The universe will shift into a low
когато искам просто да ми мине
не е все едно, нито е 'карай да върви', нито е махване с ръка
това е сега
и понеже е сега ме държи здраво и напомня за сладката ягодова пура и за къщата сред слънчогледи от онази опаковка - и за хамака, който сложихме и колко се смяхме после
колко можеш да се промениш за няколко месеца?
или май не искам да знам
щях да разкажа за ТиНеСи и защо понякога не мога да стоя на едно място, не мога да вървя до някого, изобщо - който и да е, и нямаше да забравя
щях да разкажа, че ми е странно объркано самичко, ама не самотно, че ми се иска да усещам нещо свое, при което спокойно мога да се сгуша
щях да кажа
това е моето време, а не нечие друго
май бих разказала за мрачните следобеди като този - как е притъмняло вън и как всеки звук е остър и все едно... наложен върху друг от преди и понеже е мрачно отсрещната къща изпъква още по- ясно, зеленото на дърветата е заплашително, а на люлките няма деца и въпреки че е толкова близо до хората, е адски тихо
още един малък вечен ден, когато обаче не си достатъчен
мисля, че преди векове се прибирах по този път
преди векове валеше
и преди векове в 6 и половина сутринта след изпращане по чорапи нямах нищо против да е толкова пусто по улиците
за сметка на това сега е най- удобно да се свия в нещо синьо и съвсем кротко, за да не се виждам
и е толкова глупаво
защото
не оставихме нищо след себе си, освен някакви стреснати срещи (през повечето време съм като престъпник, хванат в крачка )
а можеше този път наистина...
вече бих издържала даже сдухващите настроения - вече мога да се справя с тях и с него, добрия приятел
то е все едно са взели всички думи от главата ти, затворили са ти очите, завързали са ръцете и краката и запушили устата
има моменти, в които мога да понеса толкова много от себе си
ама не и сега
My sunny side has up and died,
I'm betting that when we collide
The universe will shift into a low
когато искам просто да ми мине
не е все едно, нито е 'карай да върви', нито е махване с ръка
това е сега
и понеже е сега ме държи здраво и напомня за сладката ягодова пура и за къщата сред слънчогледи от онази опаковка - и за хамака, който сложихме и колко се смяхме после
колко можеш да се промениш за няколко месеца?
или май не искам да знам
8.9.06
относно човека с цяла раница касети в морската и касетофон в ръцете
не съм спасител на дребно
нито пък ти, ти или ти сте като стена, на която колжано се лепят някакви думи и моменти, да не говорим пък за седмици и разните там пътувания
'човече, не знаеш за какво става дума и как се изтрещях и трябва да ти покажа това, а после онова '
макар че облепен с етикети е сякаш сто пъти по- жив
може би трябва да си лепна и аз един
може би ще се окаже за другия край на света
нито пък ти, ти или ти сте като стена, на която колжано се лепят някакви думи и моменти, да не говорим пък за седмици и разните там пътувания
'човече, не знаеш за какво става дума и как се изтрещях и трябва да ти покажа това, а после онова '
макар че облепен с етикети е сякаш сто пъти по- жив
може би трябва да си лепна и аз един
може би ще се окаже за другия край на света
4.9.06
don't panic
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
имам две различни очи,
горна и долна устна
с различен цвят и форма,
с различни думи и
с различен вкус,
имам две половини
и много различни чувства.
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
един възел над челото,
по два в трапчинките на раменете,
три за триъгълник
някъде там по средата,
но нито един от тях не боли
както ти.
ако ме слушаш много внимателно
ще чуеш :
как си напомням да не викам,
как се уча да мълча,
как привиквам да бъда всеки
и да вярвам на щастливото
знамение за зимите.
ако ме слушаш много внимателно
ще има значение,
защото мога като всеки да
крия празния въздух в себе си,
но мога и да го увивам около
пръстите си,
докато рисувам том 1ви
и том 2ри в тишина.
ако ме погалиш много внимателно
ще ми се иска да разказвам
теб,
но не на този и на онзи,
а на себе си.
иска ми се да е нежно, за да оправдая някак си мен си пред мен
това, което си повтарям обаче е don't panic
нещата ще се подредят...
имам две различни очи,
горна и долна устна
с различен цвят и форма,
с различни думи и
с различен вкус,
имам две половини
и много различни чувства.
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
един възел над челото,
по два в трапчинките на раменете,
три за триъгълник
някъде там по средата,
но нито един от тях не боли
както ти.
ако ме слушаш много внимателно
ще чуеш :
как си напомням да не викам,
как се уча да мълча,
как привиквам да бъда всеки
и да вярвам на щастливото
знамение за зимите.
ако ме слушаш много внимателно
ще има значение,
защото мога като всеки да
крия празния въздух в себе си,
но мога и да го увивам около
пръстите си,
докато рисувам том 1ви
и том 2ри в тишина.
ако ме погалиш много внимателно
ще ми се иска да разказвам
теб,
но не на този и на онзи,
а на себе си.
иска ми се да е нежно, за да оправдая някак си мен си пред мен
това, което си повтарям обаче е don't panic
нещата ще се подредят...
30.8.06
...
днес беше - ден за убиване
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне
(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне
(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)
26.8.06
22.8.06
fallen art
безинтересно ми е
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.
хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.
хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art
18.8.06
a lover
(A lover)
(A lover)
This feeling has a thousand limbs, of a first and hymns tell me do you like it?
(I like it)
Too big to fit in this skin, this skin i'm in, because i'm a lover
Bring my freedom!
I won't live locked up dead, until life again, because i'm a lover
(A lover)
For the first time I opened my eyes, and feel alive that's 'cos i'm a lover
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
Livin' the dream if you know what I mean, and I'll be that boy you used to know.
I'm not alone I've got this microphone and I know that i'm ain't gonna fool yah,
be that king and try to be that queen and I wouldn't save yah!
(A lover)
(A lover)
Open me like a door, a flower or a boy or a cloud that went grey
(A lover)
There's nobody in the streets, or in their homes, just skies and winter play
Bring my freedom!
Got to save this poisoned feeling, my mind ain't clean because i'm a lover
(A lover)
Dreaming won't heal, here's a clue; I am here for you, i'll be your provider
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
I'm not alone I've got this microphone and I know that I ain't gonna fool yah,
We watching fear, read a magazine, just to keep our minds erased.
Keep our minds erased!
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
A love is made like a starbucks chain and we're taking all of you home.
We're not alone in this psychrodrome, and I know that I don't want to lose yah,
livin' the dream if you know what I mean, and i'll be that boy you used to know.
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls, behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
Not alone,
Not alone,
Not alone,
We're not alone,
We're not alone,
Not alone,
We're not alone,
Not alone,
Not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone,
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
We're not alone!
(I don't wanna lose yah)
о, ненененененененене, изгубих се
не сме сами, нененененененене
j0, радвам се толкова, че излизам от кожата си
между другото, обичам този глас, не го трия от кожата си и да, много го обичам и да, искам още, защото води до пристрастяване, само че последиците могат само да те накарат да се чувстваш по- добре и когато го казва, почвам да вярвам, пък аз имам нужда от това и понякога е нужно толкова малко за да се усмихнеш, по дяволите, че ми идва да заплача, съвсем да се изваля и после да се събудя, не мога да държа очите си толкова дълго затворени, а и не е нужно... тук е мястото за един малък писък, много силен шамар, щото когато не можеш да нaредиш буквите както трябва, започваш да използваш тялото си
използвам тялото си
i don't wanna lose
yah!
14.8.06
11.8.06
"небето - най- доброто място на земята"
"няма алтернатива на настоящия свят"
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:
stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:
stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам
7.8.06
...
така...
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.
2.8.06
rosemary
трябва най- накрая да разопаковам багажа си
трябва да смъкна тези глупави усмивки
и да го преборя това чувство, че ще се случи нещо повече от днес
стаята е толкова сумрачна, че се чувствам тънка
затишието не преди, а след буря е малко много по- неудобно, защото вече не очакваш
о, вярно, още много неща ще се случват и още много ще се смееш, обаче сега е тихо
и побутвам днес, а чакам утре
и в главата си рисувам такива картини, че вечер ги сънувам и лампата свети през всичките 6-7 часа сън
изобщо не съм уморена, даже напротив - искам да съм изтощена, ама още не си намирам мястото
отдавна не съм гледала как нощта избледнява по краищата и луната виси на косъм, сякаш ей сега ще падне право в очите ми
i just can't stop losin' control
като спра- нещо се е променило
смъквам старата кожа, за да се види новата, обаче...
Coco believe me
I'm a lonesome man
и в момента не ходя, а сякаш се увивам около въздуха или той около мен и е толкова карамелено горещо, че никой не може да каже и една дума само, защото всеки звук така или иначе ще го разбие това лепкаво приплъзване на вятъра
понякога Аз на върха на езика звучи толкова неубедително, че го оставям да потъне, докато се насиля да произнеса 'а' и 'з' заедно така че... да станат мои
думата в момента е ->
розмарин
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо
1.8.06
go with the flow
She said i'll throw myself away,
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде
даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.
мога.
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?
I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?
съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде
даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.
мога.
30.7.06
but I would walk 500 miles and I would walk 500 more just to be the man who walked a 1000 miles to fall down at your door
така се чувстваш след като загубиш посоката с мО
аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух
с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)
Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...
и един reminder... от мен за мен
When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you
When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
не би ли желал да останеш за минута повече?
аз не се радвам
и даже, когато си мисля, че не мисля, моята висока дружка е забита в главата ми
докато вървяхме из Варна се борих с много глупавата надежда/възможност/моето любимо съвпадение, че зад ей-онзи-ъгъл там ще се сблъскаме, ще се скараме, а после ще мога пак да му говоря и да се смея
да,но не
това се случва, когато сънувам или когато смятам, че всичко е възможно (така или иначе космосът е ужасно дълбок, а аз понякога ужасно плитка)
бях като някой, който желае,а не може да каже едно простичко 'здравей'
не съм просто 'заинтересувана', аз съм много искаща да знае
глупаво е
но на 21ви се сетих за лудницата около концерта миналата година и изпитите и бързите срещи за по няколко минути, колкото да не забравя, че освен глас има и лице и.. онзи разговор преди изпитите по биология за кураж и усмивки, за моста,който се виждаше в тъмнината навън като граница между днес и ваканцията утре
може да е заради дните
може и да е заради града
защото онези люлки си стоят на мястото и прозорецът пак гледа натам и... хората са същите и песента също, само че аз реших, че мога да мина по ръба и да си играя с твоя въздух
с теб слушах Остава
с теб пропусках автобуси
с теб ми се караха
с теб забърквахме каши
не ми казвай, че съм просто заинтересувана!
i'm just a happy kid... но някой друг път
това не е мрънкане, а опит да обясня си обясня защо уж толкова лесно спираме да говорим, а пък всъщност искаш-не искаш си спомняш и... (фактът, че не трябва да се усещам така, не ми пречи да го правя)
Fight the clouds
Be an inhaler
Have no doubts
не е невъзможно, мисля...
и един reminder... от мен за мен
When I wake up well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who wakes up next to you
When I go out yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
If I get drunk well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who gets drunk next to you
And if I haver yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's havering to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm working yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's working hard for you
And when the money comes in for the work I do
I'll pass almost every penny on to you
When I come home oh I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
And if I grow old well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's growing old with you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
When I'm lonely well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who's lonely without you
And when I'm dreaming well I know I'm gonna dream
I'm gonna dream about the time when I'm with you
When I go out well I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you
And when I come home yes I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who comes back home to you
I'm gonna be the man who's coming home to you
But I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be the man who walked a 1000 miles
To fall down at your door
не би ли желал да останеш за минута повече?
26.7.06
my plug in baby
човече, не знам на кого говоря, на себе си ли, на теб ли, наистина не ми е ясно... защото, нали разбираш, аз съм малко несигурен
несигурен, защото не знам кои от нещата пред мен ги има и кои са само и единствено в моите очи
бях съвсем нормален, забравил съм вече точно кога, ама помислих, че някой беше специален или го реших сам за себе си и после, ти, братче, реши да ми покажеш, колко много се лъжа аз
имаше време, когато имах мнение и когато не си позволявах да се движа около хората, а те да се движат около мен. виждаш разликата, мисля. аз съм личност, докато знам, че мога да бъде център, докато мога да си служа за опорна точка и тази ми опорна точка движи света.
имаше време, когато не ти позволявах да забравиш какво искам
сега съм ти бесен, разбираш ли. може да съм бил бесен от самото начало. ама най- много полудявам, когато се сетя, че всъщност толкова лесно ти дадох да ми покажех, че съм целият в грешка
не се предавам бързо
буден съм
обаче съм бесен. от самия факт, че подвеждам себе си, ме боли тялото - главата ми ще се пръсне, ръцете ми не могат да се движат, краката ми не пристъпват, очите ми не виждат цветове и да знаеш, братче, най ме побърква, че не усещам вкусове и миризми... и допир
нищо и нищо
дааа бе, аз не съм такъв човек. като ме погледнеш, ще си кажеш 'не е нищо толкова необикновено'... ми може и да не съм. забравих, че може и да съм най- интересното същество тук и честно ли? вече не го вярвам, нито пък вярвам, че някога съм бил
ти усещаш ли, просто не трябваше да искам да ти вярвам, нали разбираш, така ме боли повече, ама всъщност не ми е много ясно, май сам съм си виновен
и от това съм още повече бесен
ха-ха-ха, тук е мястото да се появи милосърдната сестра, малък ангел в бяло и така нататък, да ме прекъсне и с движение, което те разплаква, да ми подаде хапченцата, защото така или иначе с нея не мога да водя диаолог, пък ако съм обективен, аз винаги се справям най- добре с монолозите и ако приемем, че тя не съществува, всъщност винаги говоря само със себе си
мога и повече, ама само едно ще ти кажа. наистина ми убиваше, че всъщност излязох от кожата си. нещо не се справих, а? май не ми бяха удобни движенията, които изглеждаха толкова... мои. трябва да си търся нови. вече не съм зависим, пък не искам да съм идеалният егоист.
и опитвах
и опитвах
и опитвах
нещо липсва
(Garbage имат намеса)
несигурен, защото не знам кои от нещата пред мен ги има и кои са само и единствено в моите очи
бях съвсем нормален, забравил съм вече точно кога, ама помислих, че някой беше специален или го реших сам за себе си и после, ти, братче, реши да ми покажеш, колко много се лъжа аз
имаше време, когато имах мнение и когато не си позволявах да се движа около хората, а те да се движат около мен. виждаш разликата, мисля. аз съм личност, докато знам, че мога да бъде център, докато мога да си служа за опорна точка и тази ми опорна точка движи света.
имаше време, когато не ти позволявах да забравиш какво искам
сега съм ти бесен, разбираш ли. може да съм бил бесен от самото начало. ама най- много полудявам, когато се сетя, че всъщност толкова лесно ти дадох да ми покажех, че съм целият в грешка
не се предавам бързо
буден съм
обаче съм бесен. от самия факт, че подвеждам себе си, ме боли тялото - главата ми ще се пръсне, ръцете ми не могат да се движат, краката ми не пристъпват, очите ми не виждат цветове и да знаеш, братче, най ме побърква, че не усещам вкусове и миризми... и допир
нищо и нищо
дааа бе, аз не съм такъв човек. като ме погледнеш, ще си кажеш 'не е нищо толкова необикновено'... ми може и да не съм. забравих, че може и да съм най- интересното същество тук и честно ли? вече не го вярвам, нито пък вярвам, че някога съм бил
ти усещаш ли, просто не трябваше да искам да ти вярвам, нали разбираш, така ме боли повече, ама всъщност не ми е много ясно, май сам съм си виновен
и от това съм още повече бесен
ха-ха-ха, тук е мястото да се появи милосърдната сестра, малък ангел в бяло и така нататък, да ме прекъсне и с движение, което те разплаква, да ми подаде хапченцата, защото така или иначе с нея не мога да водя диаолог, пък ако съм обективен, аз винаги се справям най- добре с монолозите и ако приемем, че тя не съществува, всъщност винаги говоря само със себе си
мога и повече, ама само едно ще ти кажа. наистина ми убиваше, че всъщност излязох от кожата си. нещо не се справих, а? май не ми бяха удобни движенията, които изглеждаха толкова... мои. трябва да си търся нови. вече не съм зависим, пък не искам да съм идеалният егоист.
и опитвах
и опитвах
и опитвах
нещо липсва
(Garbage имат намеса)
23.7.06
***
не харесвам как му казват
не е 'онзи'
пък аз съм просто преминаваща, но го познавам, а глупавият прякор не е нищо повече освен нещастно подредени букви
как разбираш, че не си за някого?
когато погледът ти прекалено лесно се плъзга по него и прекалено лесно си позволяваш да потънеш в сянката, когато прекалено лесно се движиш без да е до теб, когато прекалено лесно дишаш и не искаш да усетиш познатия аромат
не искам
защото някои неща просто не бива да се случват
движи се насечено остро, като автомат
това Е начин да избягам от себе си
това Е начин да се покрия
това Е начин да се спъна
и почти винаги успявам
но това НЕ Е урок, който успявам да науча
това Е доволно повторена грешка
защо пък да не съм упорито отглеждана синка, която няма да изчезне след няколко дни, а ще продължи спокойно да си убива
да, да и да, нещата преминават
да, да и да, нещата се забравят
хайде сега, бъдет достатъчно учтиви и забравете... че валеше
о, бъдете достатъчно учтиви и забравете... че всъщност беше смешно, но мило
и моля, забравете, че много внимателно песните ни следваха
малко задраскани минути, време да си тръгнеш
време да стана голяма, ама в някой друг живот, защото цинизмът още ми е
неудобен, но пък може и да ми отива, знам ли...
изобщо... не слушам какво ми говорят, сама си поставям думите в устите им
сама движа ръцете им
сама ги карам дишат
не искам
защото някои неща просто не бива да се случват
движи се насечено остро, като автомат
това Е начин да избягам от себе си
това Е начин да се покрия
това Е начин да се спъна
и почти винаги успявам
но това НЕ Е урок, който успявам да науча
това Е доволно повторена грешка
защо пък да не съм упорито отглеждана синка, която няма да изчезне след няколко дни, а ще продължи спокойно да си убива
да, да и да, нещата преминават
да, да и да, нещата се забравят
хайде сега, бъдет достатъчно учтиви и забравете... че валеше
о, бъдете достатъчно учтиви и забравете... че всъщност беше смешно, но мило
и моля, забравете, че много внимателно песните ни следваха
малко задраскани минути, време да си тръгнеш
време да стана голяма, ама в някой друг живот, защото цинизмът още ми е
неудобен, но пък може и да ми отива, знам ли...
изобщо... не слушам какво ми говорят, сама си поставям думите в устите им
сама движа ръцете им
сама ги карам дишат
не ми се спи, когато вали,
когато пада мъгла
или когато тичаш в очите ми
не ми се спи, когато Не чакам
аз спя, когато грее слънце
и когато искрите ме заслепяват,
защото прахът,
който се вдига под стъпките на смеха ти,
дразни вкуса ми
обелените тела
на бедните ти думи
са като издължени сенки по отсрещната стена
и искам да ти кажа -
аз не говоря,
а използвам оттенъците на зеленото,
за да нарисувам
9 години,
в които бягаме из ъглите
на твоята глава
и нареждаме ритми в свободен стил,
защото когато падне нощта
ти излизаш на лов
и пръстите ти удрят тарамбуки,
а дъхът ти тича, задъхан като куче,
към отсрещната страна на мрака
там трябва да те чака нечия тънка усмивка
с вежди, извити до небето
с устни, свити на възел,
които искаш да научиш на болка,
но изглежда единственото, към
което те привикват,
е да гледат как се свиваш -
отново и пак
(неговата история в мой стил, нищо чудно, че не мога да ги гледам)
или по- точно "жиля в дъжда" Р.М.
22.7.06
it was a strange place to be
абсолютно луди дни и един път, по който никога не бях пътувала
изгрев на Царевец
о да!
и пак
а преди това... ако легнеш на една плоча, над тебе има само небе и някакви неясни очертания на статуи и облаци
място с атмосфера
summer breeze
I'm feelin' kinda fine
или не точно, но пък успях да вкарам тази песен под кожата на някого
после- съсем тъмно и се чува река, никой не обръща внимание на колите, странни песни и кой е казал, че в мрака преводите им за черни луни, черни гори, черни хора не могат да бъдат страшни, но пък хубави
едно наклонено дърво подпира галерията
обичам красивите неща
ganja babe
my sweet ganja babe
набелязах си поне още няколко стръмни улички, странни тераси и скрити места, през които трябва задължително да се мине
"Звук и светлина" също
искам да чуя
искам да видя
достатъчно е за известно време да не мислиш за резултати
изтърках се от 'ако, ако, ако', а те се бавят толкова дълго време, че вече мога да изиграя в главата си най- странните положения
достатъчно е да не те притискат
достатъчно е да не притискаш
имах нужда от въздух, просто следващия път, обещавам, ще съм по- организирана, по- голяма, по- сериозна
имам цвете
ръцете ми се свиха на топка, защото (да, знам, отдавам прекалено голямо внимание на малките неща) малко започнах да изтънявам
заповядай
благодаря
само, моля те, не го чупи, омръзна му, пък аз изгубих някои от парчетата
да, да
her face is a map of the world
ok
пък аз мога да броя до 3 на пресекулки, понеже думите излизат със съскане и не знам какво ще правя, когато най- после се блъсна в глупавото ми себе си,паднало в дупката
гласът ми е съвсем, съвсем кух
изгрев на Царевец
о да!
и пак
а преди това... ако легнеш на една плоча, над тебе има само небе и някакви неясни очертания на статуи и облаци
място с атмосфера
summer breeze
I'm feelin' kinda fine
или не точно, но пък успях да вкарам тази песен под кожата на някого
после- съсем тъмно и се чува река, никой не обръща внимание на колите, странни песни и кой е казал, че в мрака преводите им за черни луни, черни гори, черни хора не могат да бъдат страшни, но пък хубави
едно наклонено дърво подпира галерията
обичам красивите неща
ganja babe
my sweet ganja babe
набелязах си поне още няколко стръмни улички, странни тераси и скрити места, през които трябва задължително да се мине
"Звук и светлина" също
искам да чуя
искам да видя
достатъчно е за известно време да не мислиш за резултати
изтърках се от 'ако, ако, ако', а те се бавят толкова дълго време, че вече мога да изиграя в главата си най- странните положения
достатъчно е да не те притискат
достатъчно е да не притискаш
имах нужда от въздух, просто следващия път, обещавам, ще съм по- организирана, по- голяма, по- сериозна
имам цвете
ръцете ми се свиха на топка, защото (да, знам, отдавам прекалено голямо внимание на малките неща) малко започнах да изтънявам
заповядай
благодаря
само, моля те, не го чупи, омръзна му, пък аз изгубих някои от парчетата
да, да
her face is a map of the world
ok
пък аз мога да броя до 3 на пресекулки, понеже думите излизат със съскане и не знам какво ще правя, когато най- после се блъсна в глупавото ми себе си,паднало в дупката
гласът ми е съвсем, съвсем кух
17.7.06
...
ще ти пожелая хубав ден
мое чудовище
защото не знам какво друго
имам сили да направя
остави ме да видя
колко бавно се стичам
по сухите клони на часовете
остави ме да се вплета в себе си
аз така лесно се губя,
разделена на части мъгла
се плъзгам в очите си
само тях мога да изпълня
разбираш ли
ще оставя другите да си играят
уморих се
да търся вечно острото място,
където ще почиват думите ми най- добре
разбираш ли, мери
аз всъщност съм нещастно късче небе
което не спира да вали
вали
вали
вали
и по небцето ми полепват капки
не говоря
остави ме да си тръгна
да изгоря дупка в сутринта,
през която да прозира слънцето от вчера
моментът
в който се борих, за да получа себе си
беше битка, която не мога да счупя
още
моля те, не ме затваряй в парченца
шепни, че всичко е наред
аз ще спя до сутринта
ще седна в лъчите
спри ме
спри ме
не съм силен
има място в мен
с празна форма
с горчив въздух
с отровна усмивка
аз не плача от безсилие
запълни я
ти, който си аз
дръж се като мъж!
чакането ме побърква
не мога да се науча... да чакам
трябва да знам
справих ли се?!
мое чудовище
защото не знам какво друго
имам сили да направя
остави ме да видя
колко бавно се стичам
по сухите клони на часовете
остави ме да се вплета в себе си
аз така лесно се губя,
разделена на части мъгла
се плъзгам в очите си
само тях мога да изпълня
разбираш ли
ще оставя другите да си играят
уморих се
да търся вечно острото място,
където ще почиват думите ми най- добре
разбираш ли, мери
аз всъщност съм нещастно късче небе
което не спира да вали
вали
вали
вали
и по небцето ми полепват капки
не говоря
остави ме да си тръгна
да изгоря дупка в сутринта,
през която да прозира слънцето от вчера
моментът
в който се борих, за да получа себе си
беше битка, която не мога да счупя
още
моля те, не ме затваряй в парченца
шепни, че всичко е наред
аз ще спя до сутринта
ще седна в лъчите
спри ме
спри ме
не съм силен
има място в мен
с празна форма
с горчив въздух
с отровна усмивка
аз не плача от безсилие
запълни я
ти, който си аз
дръж се като мъж!
чакането ме побърква
не мога да се науча... да чакам
трябва да знам
справих ли се?!
15.7.06
...
сякаш всичко се разтърсва
и познатото е вече непознато
това не е моят свят
аз не съм в моя свят
не може ли някой да ме обори
обаче сериозно, така че да ме убеди
и после да не ме остави да падна
i'm so tired
от това да си игаря със себе си
да видя докъде мога да стигна
i'm gonna give my heart away
трябва да спра да размествам позицията на нещата
яд ме е, че просто седеше
действие ли?
това е непозната дума
leave it to the other girls to play
но ще им го дам в комплект с безсънните нощи, изтръпналите устни, някои безсмислени неща, като например 'ами ако'-тата, собствените действия като първа и едниствена крачка и онази гадна несигурност, която накрая завършва при вятъра на терасата
в някой ситуации не мога да се сдобря със самата себе си
като сега
аз съм същата счупена играчка с адски неправилна координация
моля те, ще останеш ли с мен, за да споделя онова празно чувство, което ме го ни от толкова отдавна
моля, ще се запълни ли това най- накрая!
да, бъркотия съм и не разбита при това, а с ч у п е н а
има разлика
имам ли думи?
нямам
go away от мен, сякаш се гони зъл дух
и познатото е вече непознато
това не е моят свят
аз не съм в моя свят
не може ли някой да ме обори
обаче сериозно, така че да ме убеди
и после да не ме остави да падна
i'm so tired
от това да си игаря със себе си
да видя докъде мога да стигна
i'm gonna give my heart away
трябва да спра да размествам позицията на нещата
яд ме е, че просто седеше
действие ли?
това е непозната дума
leave it to the other girls to play
но ще им го дам в комплект с безсънните нощи, изтръпналите устни, някои безсмислени неща, като например 'ами ако'-тата, собствените действия като първа и едниствена крачка и онази гадна несигурност, която накрая завършва при вятъра на терасата
в някой ситуации не мога да се сдобря със самата себе си
като сега
аз съм същата счупена играчка с адски неправилна координация
моля те, ще останеш ли с мен, за да споделя онова празно чувство, което ме го ни от толкова отдавна
моля, ще се запълни ли това най- накрая!
да, бъркотия съм и не разбита при това, а с ч у п е н а
има разлика
имам ли думи?
нямам
go away от мен, сякаш се гони зъл дух
9.7.06
хей
хей
хей
хей
тук съм
хей
искам да се разберем
защото, виждаш ли, не съм преуспяващ млад финансист и никога няма да бъда
по- скоро съм преуспяваща млада обърквация
бУм
това е часовникът
часовникът в главата ми
той Не тиктака, даже не точно бумти, това е просто часовник
мисля, че няма нищо общо с часовете
не знам дали изобщо е свързан с нещо
факт е, че го има
приготви се за буря Stereophonics, защото на мен ми се спи
а те са сякаш потънали в инсомния
приготви се за буря от вятър, о, моля те, приготви се
сложи си новите очи
използвай изтърканите от употреба ръце
когато не го правиш, винаги събирам разни сълзи после
торбичката ми не е устойчива на влага
хей
покажи ми живот
сега е нулевият час, хайде, покажи ми живот
ако не можеш да откраднеш четири нули, как се справяш тогава със себе си
хей
просто гледам
няма парична единица, която да замени мен, но обещавам, вече ще плащам коя да е сметка, само си искам обратно спряното кранче на една малко срещана радост
и все пак по нея се сблъскват млечните пътища, ама звездите не са от шоколад
хей
човече, човек си, спри да клатиш глава, та човече, как се справяш
не ме бива да се справям
бро, как продължаваш
става тясно, нали разбираш, понякога тесните пространства пълнят дробовете с прекалено много небостъргачи, а няма място
и не разрешавам да се трие с гумички
затваряйте пликовете
ние ще залепим последиците
лека нощ
ще прегръщам една възглавница
хей
хей
тук съм
хей
искам да се разберем
защото, виждаш ли, не съм преуспяващ млад финансист и никога няма да бъда
по- скоро съм преуспяваща млада обърквация
бУм
това е часовникът
часовникът в главата ми
той Не тиктака, даже не точно бумти, това е просто часовник
мисля, че няма нищо общо с часовете
не знам дали изобщо е свързан с нещо
факт е, че го има
приготви се за буря Stereophonics, защото на мен ми се спи
а те са сякаш потънали в инсомния
приготви се за буря от вятър, о, моля те, приготви се
сложи си новите очи
използвай изтърканите от употреба ръце
когато не го правиш, винаги събирам разни сълзи после
торбичката ми не е устойчива на влага
хей
покажи ми живот
сега е нулевият час, хайде, покажи ми живот
ако не можеш да откраднеш четири нули, как се справяш тогава със себе си
хей
просто гледам
няма парична единица, която да замени мен, но обещавам, вече ще плащам коя да е сметка, само си искам обратно спряното кранче на една малко срещана радост
и все пак по нея се сблъскват млечните пътища, ама звездите не са от шоколад
хей
човече, човек си, спри да клатиш глава, та човече, как се справяш
не ме бива да се справям
бро, как продължаваш
става тясно, нали разбираш, понякога тесните пространства пълнят дробовете с прекалено много небостъргачи, а няма място
и не разрешавам да се трие с гумички
затваряйте пликовете
ние ще залепим последиците
лека нощ
ще прегръщам една възглавница
6.7.06
изпити
- И сега каво?
- Нищо. Дим и мъгла.
песните, от които не ти става по- весело
Incubus- Crowded Elevator
Alison Krauss- It doesn't matter
K's Choice- Shadowman
Sarah Blasko- Remorse
Red Hot Chili Peppers- Porcelain
Red Hot Chili Peppers- Don't forget me
Deftones- No ordinary love
Sinch- Hydroplane
Muse- Time is running out
Nine Inch Nails- Hurt
Делфинь- Весна
изпити
първият е на 8ми и след това 12 дена лудница
нервите ми са опънати ( не че няма защо)
трябва ми 20 юли след 14 часа на обяд
по дяволите
стискайте палци
и успех ви, искам да кажа.. трябва да се справим... подобаващо.
ужасТ.
- Нищо. Дим и мъгла.
песните, от които не ти става по- весело
Incubus- Crowded Elevator
Alison Krauss- It doesn't matter
K's Choice- Shadowman
Sarah Blasko- Remorse
Red Hot Chili Peppers- Porcelain
Red Hot Chili Peppers- Don't forget me
Deftones- No ordinary love
Sinch- Hydroplane
Muse- Time is running out
Nine Inch Nails- Hurt
Делфинь- Весна
изпити
първият е на 8ми и след това 12 дена лудница
нервите ми са опънати ( не че няма защо)
трябва ми 20 юли след 14 часа на обяд
по дяволите
стискайте палци
и успех ви, искам да кажа.. трябва да се справим... подобаващо.
ужасТ.
3.7.06
somebody told me
започвам деня с тази песен
някой ми каза, сещаш ли се
Never thought I'd let a rumor ruin my moonlight
не обичам това, което ми припомня
не мога да спра и да се сещам
I'm breaking my back just to know your name
But heaven ain't close in a place like this
Anything goes but don't blink you might miss
ами ще примигна
и без това вече го изпуснахме
то си остана затворено
само в такива сутрини се сещам
когато е мрачно
и ветровито и сякаш съм отново на 16, някъде по средатата на нищото
може да е заради напрежението
ама малко ме боли
и главата ми е пълна с мъгла- гъста, тежка, мокра мъгла
искам да се върна в началото
искам да отида далеч, искам да чуя всеки звук, искам да забравя
искам да спре да вали
искам да протегна ръка и да докосна нещо стабилно, искам да знам, че мога да вярвам на това, което ми се казва
искам да знам, че може да ми се вярва
искам цял един ден да се скрия някъде и да слушам музика, само да слушам музика, не искам да мисля, не искам да мърдам, не искам да мигам, не искам да дишам, искам да слушам
ако може, искам да променя формата си, да изрежа оттук и оттам излишното, защото го има
и после да гледам с нови очи и да усещам с нови ръце
защото просто ще избухна
има моменти, в които не се побираш в себе си
е, сега определено не се събирам ... тук
When all I wanna do is try
някой иска ли да опита, иска ли, иска ли, иска ли, изобщо иска ли
ядосах се.
някой ми каза, сещаш ли се
Never thought I'd let a rumor ruin my moonlight
не обичам това, което ми припомня
не мога да спра и да се сещам
I'm breaking my back just to know your name
But heaven ain't close in a place like this
Anything goes but don't blink you might miss
ами ще примигна
и без това вече го изпуснахме
то си остана затворено
само в такива сутрини се сещам
когато е мрачно
и ветровито и сякаш съм отново на 16, някъде по средатата на нищото
може да е заради напрежението
ама малко ме боли
и главата ми е пълна с мъгла- гъста, тежка, мокра мъгла
искам да се върна в началото
искам да отида далеч, искам да чуя всеки звук, искам да забравя
искам да спре да вали
искам да протегна ръка и да докосна нещо стабилно, искам да знам, че мога да вярвам на това, което ми се казва
искам да знам, че може да ми се вярва
искам цял един ден да се скрия някъде и да слушам музика, само да слушам музика, не искам да мисля, не искам да мърдам, не искам да мигам, не искам да дишам, искам да слушам
ако може, искам да променя формата си, да изрежа оттук и оттам излишното, защото го има
и после да гледам с нови очи и да усещам с нови ръце
защото просто ще избухна
има моменти, в които не се побираш в себе си
е, сега определено не се събирам ... тук
When all I wanna do is try
някой иска ли да опита, иска ли, иска ли, иска ли, изобщо иска ли
ядосах се.
1.7.06
29.6.06
урок (може обаче да не е пЪрви)
уча се да бъде еднодневка
при все, че никак не ми отива, упорито опитвам и под вещите ти напЪтствия (нещо ми се губи лицето ти) усещам, че успявам
в главата ми се трупат интонации и смехове
'провлачвай е-то, когато говориш'
'снижавай гласа си в началото'
'и, моля те, спри да гледаш по този начин ( пЪк аз по друг не мога)'
'не забравяй, че не ти пука'
'не обрЪщай внимание на детайлите'
'какво от това, че се спЪваш в недорисувани картини, ти си само един миг, скЪпа, и утре ще си поредното недовЪршено лице'
нали знаеш, така е, ама всеки жест сякаш се разтяга до безкрайност
цяла вечност чета на глас
цяла вечност отсечено палиш цигарата
цяла вечност звучи ударЪт по тарамбуката
цяла вечност чакам да си трЪгнеш и да мога да дишам
омрЪзна ми всеки пЪт да защитавам позиция
вече говоря напук и отговарям, защото се дразня
и сякаш всички сме разновидности на един човек
а той ни отглежда в главата си като скЪпи саксийни цветя
тази мисЪл не ми харесва
имам правото на свободна воля, с която да правя собствените си грешки - не ми трябва нечие отражение
нито пък ще чакам да се счупят разни стЪкла, зад които сама се плезя на себе си
истинска навита пружина- сякаш ей сега енергията ще се разлее по алеите, ще потече надолу, почти до морето и после иди я сЪбирай, скЪперник такЪв
долу инерцията
стъпчете правилната посока на течението
аз няма да бЪда еднодневка
при все, че никак не ми отива, упорито опитвам и под вещите ти напЪтствия (нещо ми се губи лицето ти) усещам, че успявам
в главата ми се трупат интонации и смехове
'провлачвай е-то, когато говориш'
'снижавай гласа си в началото'
'и, моля те, спри да гледаш по този начин ( пЪк аз по друг не мога)'
'не забравяй, че не ти пука'
'не обрЪщай внимание на детайлите'
'какво от това, че се спЪваш в недорисувани картини, ти си само един миг, скЪпа, и утре ще си поредното недовЪршено лице'
нали знаеш, така е, ама всеки жест сякаш се разтяга до безкрайност
цяла вечност чета на глас
цяла вечност отсечено палиш цигарата
цяла вечност звучи ударЪт по тарамбуката
цяла вечност чакам да си трЪгнеш и да мога да дишам
омрЪзна ми всеки пЪт да защитавам позиция
вече говоря напук и отговарям, защото се дразня
и сякаш всички сме разновидности на един човек
а той ни отглежда в главата си като скЪпи саксийни цветя
тази мисЪл не ми харесва
имам правото на свободна воля, с която да правя собствените си грешки - не ми трябва нечие отражение
нито пък ще чакам да се счупят разни стЪкла, зад които сама се плезя на себе си
истинска навита пружина- сякаш ей сега енергията ще се разлее по алеите, ще потече надолу, почти до морето и после иди я сЪбирай, скЪперник такЪв
долу инерцията
стъпчете правилната посока на течението
аз няма да бЪда еднодневка
27.6.06
така трябва
искам да знам
доколко 'отлято от копринена надежда
е лицето ти'
искам да знам
ще успея ли да те удавя в този ден
защото нищо не се случва, а все така не мога да застана кротко пред учебника с прибрани ръце
днес не ми се чете за черните песни на Дебелянов
днес не ми се превежда
днес искам само следващите 3о дни да минат по- бързо и от вдишване
днес ще се простя и с пътуванията даже, защото 5 часа в бездушни зали не ме карат да се усмихвам
'прости ми,
безотговорна съм'
вместо за футуризъм и nevermore бих разказала всичко за един мързелив прозорец
и колко топло е в стаята сега
по светлия под пада шарената сянка от листата на лозата
и ако си много тих, ще чуеш пчелите
мирише на липи и безметежност, свежа трева и слънце
след няколко часа (мъничка вечност) ще излезе вятър и пътят към каптажа е открит - без шум, само приглушени звукове от далечината и тихото ромолене на водата
'най- хубаво е през тези дни'
не мисля за полирани думи
не наблюдавам никого
не се изчерпвам
не се бавя
не знам
нито един прозорец не счупи мен
забравям, че
"напоследък, сърцето
ме боли
физически
високо горе
в Облаците
почва да тежи
защо се връщам
постоянно там,
не зная
но вече трудно
почвам да летя
и все по- трудно
почвам да се приземявам"
(не е мое, разбира се, обаче...)
сега ще уча, ще уча и ще уча!!!
п.п.
но пък бих могла и да го покажа...
доколко 'отлято от копринена надежда
е лицето ти'
искам да знам
ще успея ли да те удавя в този ден
защото нищо не се случва, а все така не мога да застана кротко пред учебника с прибрани ръце
днес не ми се чете за черните песни на Дебелянов
днес не ми се превежда
днес искам само следващите 3о дни да минат по- бързо и от вдишване
днес ще се простя и с пътуванията даже, защото 5 часа в бездушни зали не ме карат да се усмихвам
'прости ми,
безотговорна съм'
вместо за футуризъм и nevermore бих разказала всичко за един мързелив прозорец
и колко топло е в стаята сега
по светлия под пада шарената сянка от листата на лозата
и ако си много тих, ще чуеш пчелите
мирише на липи и безметежност, свежа трева и слънце
след няколко часа (мъничка вечност) ще излезе вятър и пътят към каптажа е открит - без шум, само приглушени звукове от далечината и тихото ромолене на водата
'най- хубаво е през тези дни'
не мисля за полирани думи
не наблюдавам никого
не се изчерпвам
не се бавя
не знам
нито един прозорец не счупи мен
забравям, че
"напоследък, сърцето
ме боли
физически
високо горе
в Облаците
почва да тежи
защо се връщам
постоянно там,
не зная
но вече трудно
почвам да летя
и все по- трудно
почвам да се приземявам"
(не е мое, разбира се, обаче...)
сега ще уча, ще уча и ще уча!!!
п.п.
но пък бих могла и да го покажа...
26.6.06
...
не ти ли казах
думите на някои песни се забиват в мен и искам да ги изпиша по всяка свободна повърхност
да ги татуирам по дланите си, за да станат истина и никога да не избледнеят
не ти ли казах в какво вярвам
мога да забравям, мога да спра да разочаровам погледи, които търсят
мога да се изгубя в себе си и после да намеря път навън само като слушам дрезгавите гласове, които идват отвсякъде и не говорят, а просто присъстват
не ти ли казах
че след промяната нищо не остана, само котката продължава да играе с мен, ама интонациите вече не се впиват в ръцете ми и от това е празно, защото във формата на тази липса все още няма нищо
не ти ли казах
как шепнеше тогава с хъс, че има опити, които си остават без помощ и продължение, защото винаги има някой, който да се откаже
не те ли казах
обичам да мълча
не ти ли казах
че когато се стичаше целият във восък, исках, ако имам силата да превръщам, да те превърна в онази песен
та да усетиш как се топят формите и не остава нищо друго една сумрачнозелена стая, пълна с цялото време не света
не ти ли казах
птиците ги няма
ти си между земята и небето и ако викаш, няма никой да поеме вика ти с крилата си
той просто ще падне долу
без да се разбие на парчета
без да те пореже
тежи ли ти?
думите на някои песни се забиват в мен и искам да ги изпиша по всяка свободна повърхност
да ги татуирам по дланите си, за да станат истина и никога да не избледнеят
не ти ли казах в какво вярвам
мога да забравям, мога да спра да разочаровам погледи, които търсят
мога да се изгубя в себе си и после да намеря път навън само като слушам дрезгавите гласове, които идват отвсякъде и не говорят, а просто присъстват
не ти ли казах
че след промяната нищо не остана, само котката продължава да играе с мен, ама интонациите вече не се впиват в ръцете ми и от това е празно, защото във формата на тази липса все още няма нищо
не ти ли казах
как шепнеше тогава с хъс, че има опити, които си остават без помощ и продължение, защото винаги има някой, който да се откаже
не те ли казах
обичам да мълча
не ти ли казах
че когато се стичаше целият във восък, исках, ако имам силата да превръщам, да те превърна в онази песен
та да усетиш как се топят формите и не остава нищо друго една сумрачнозелена стая, пълна с цялото време не света
не ти ли казах
птиците ги няма
ти си между земята и небето и ако викаш, няма никой да поеме вика ти с крилата си
той просто ще падне долу
без да се разбие на парчета
без да те пореже
тежи ли ти?
24.6.06
...
плъзгам се префектно по повърхността
съвсем по границата й и всичко е чудесно, докато трае, пък после свиквам и другите привикват към мен
it was nice
с леки убождания
sad to see you broken down
за нас важи с всичка сила : you can't get the best ot me
и най- после е окончателно ясно
защо хората измислят русалки и богове, елфи и вампири, дракони и приказки
защото не можем да приемем, че толкова необятно пространство е неосвоено
че между небето и земята има само въздух
че в нощта никога никой не те дебне
cellar door - отвъд очертанията са по- остри
провокация
в морето не плуват единствено красиви риби
там има нещо, което ни прилича, но никога не може да бъде грозно, то е базата на приказките
в нас няма празни полета
всяка част е населена със скрити суеверия - без тях би било толкова самотно
по същата причина така и вярваме в думите - името е признание за съществуване
the reality is out
там, където сме ние, е изкривена дотолкова, че сякаш сме в обръч
пътят приличаше на разтопена река от асфалт някъде между небето и лавандуловите полета- съвсем не на място, прилепнал към земята и много горещ
с плашила покрай себе си- но не плашеха птиците, а хората
да, главата ми е пъзел, и какво от това
ти си дупка
you can't get the best of me
you can't get the best of me
you can't get the best of me
доказано е
от мен би излязъл търпелив слушател
'не се опитвай
всичко да разбираш' крещя на себе си!
съвсем по границата й и всичко е чудесно, докато трае, пък после свиквам и другите привикват към мен
it was nice
с леки убождания
sad to see you broken down
за нас важи с всичка сила : you can't get the best ot me
и най- после е окончателно ясно
защо хората измислят русалки и богове, елфи и вампири, дракони и приказки
защото не можем да приемем, че толкова необятно пространство е неосвоено
че между небето и земята има само въздух
че в нощта никога никой не те дебне
cellar door - отвъд очертанията са по- остри
провокация
в морето не плуват единствено красиви риби
там има нещо, което ни прилича, но никога не може да бъде грозно, то е базата на приказките
в нас няма празни полета
всяка част е населена със скрити суеверия - без тях би било толкова самотно
по същата причина така и вярваме в думите - името е признание за съществуване
the reality is out
там, където сме ние, е изкривена дотолкова, че сякаш сме в обръч
пътят приличаше на разтопена река от асфалт някъде между небето и лавандуловите полета- съвсем не на място, прилепнал към земята и много горещ
с плашила покрай себе си- но не плашеха птиците, а хората
да, главата ми е пъзел, и какво от това
ти си дупка
you can't get the best of me
you can't get the best of me
you can't get the best of me
доказано е
от мен би излязъл търпелив слушател
'не се опитвай
всичко да разбираш' крещя на себе си!
21.6.06
news from nowhere - страхливецът
имам отчаяното лице
на момче, загубило се из
дупките на
годините си
имам зелените очи на
удавник
и късата коса на хлапаците,
които още вярват в
лятото
никога не прегръщам
никога
никога не се увивам,
защото моите две ръце
са неспособни да задържат
те винаги и само разпиляват
а после искат пак
никогa не спирам на едно място,
защото съм толкова ужасена,
че спре ли движението,
спирам и аз
не ми се търси - намерих
едно себе си и след това
нехайно го
оставих да се трови с цигари
(отиваше му)
останалите бягат,
когато разпознаят болката
на цъфналите череши
аз имам кожата на студено небе,
провесено над никъде
придържат го единствено
шума на вълните. но не на море
вълни на пясък и жега,
която тече
от пречупените ми пръсти
ч
а
а
а
к
до червените макови листа в
краката -
по едно за всяка дума
от някой самотен полъх,
та да си спомням,
че когато аз си тръгвам, а
друг остава,
движението е единственият ми
спътник.
имам си едно малко желание за утре
то реално си е съвсем малко
но абсолютно важно за мен
влязло е под кожата ми и без него утрешната вечер в лудия град, ще ми убива отвътре (злобно)
пожелайте да се случи
i wish my wish comes true (пак)
на момче, загубило се из
дупките на
годините си
имам зелените очи на
удавник
и късата коса на хлапаците,
които още вярват в
лятото
никога не прегръщам
никога
никога не се увивам,
защото моите две ръце
са неспособни да задържат
те винаги и само разпиляват
а после искат пак
никогa не спирам на едно място,
защото съм толкова ужасена,
че спре ли движението,
спирам и аз
не ми се търси - намерих
едно себе си и след това
нехайно го
оставих да се трови с цигари
(отиваше му)
останалите бягат,
когато разпознаят болката
на цъфналите череши
аз имам кожата на студено небе,
провесено над никъде
придържат го единствено
шума на вълните. но не на море
вълни на пясък и жега,
която тече
от пречупените ми пръсти
ч
а
а
а
к
до червените макови листа в
краката -
по едно за всяка дума
от някой самотен полъх,
та да си спомням,
че когато аз си тръгвам, а
друг остава,
движението е единственият ми
спътник.
имам си едно малко желание за утре
то реално си е съвсем малко
но абсолютно важно за мен
влязло е под кожата ми и без него утрешната вечер в лудия град, ще ми убива отвътре (злобно)
пожелайте да се случи
i wish my wish comes true (пак)
20.6.06
news from nowhere
вижте сега, думите се забравят, нали
всичко, което някога си казал, ще си бъде спомнено от никого
това е песимистично
никак не ми харесва да ми казват големи думи, когато нито аз, нито никой друг им вярвам
предпочитам да ги усещам в себе си
защото във върволицата съм се наредила на опашката, в която всеки
забравя
или не обръща внимание
или не иска
а думите тежат на мястото си
и им отдавам значение
позицията на спомнящия си не ме привлича повече
засега я изтърках от употреба
думите тежат И в момента
ама аз не ги искам затворени в секунда
аз съм алчно същество
и ако ги чуя, ги искам важни, дълги, щастливи и тежки
как ще се справям след това с тях, ще си е моя работа
големите думи, но с малко чувство, унижават
и по- добре ако някой забрави да ги изрече
това не значи, че надробяват усещането на дребно ( то пак не може да се събере в теб)
големите думи, казвани често, обезверяват - сякаш чудото им намалява ( а ние сме скъперници за собствените чудеса)
големите думи, най- общо казано, много задължават
оставят дупки
оставят следи от изгорено, ухапано, пробито
оставят вкус и аромат и правят спомени
пък ние сме сега
утре е след не- знам- колко- си мигвания разстояние, вчера е много далеч
обърках се
в малки и големи думи, в желание и нежелание, в разни стандартни и нестандартни изпълнения (или пък всичко е еднакво. но нали аз го усещам по друг начин, тогава има ли значение), в аз- ти разговори, в те- думи
сещате ли се за "Сърцата на тримата"?
'гръб до гръб двамина с тебе
бихме с цял екипаж...'
i wish i could say it to someone
всичко, което някога си казал, ще си бъде спомнено от никого
това е песимистично
никак не ми харесва да ми казват големи думи, когато нито аз, нито никой друг им вярвам
предпочитам да ги усещам в себе си
защото във върволицата съм се наредила на опашката, в която всеки
забравя
или не обръща внимание
или не иска
а думите тежат на мястото си
и им отдавам значение
позицията на спомнящия си не ме привлича повече
засега я изтърках от употреба
думите тежат И в момента
ама аз не ги искам затворени в секунда
аз съм алчно същество
и ако ги чуя, ги искам важни, дълги, щастливи и тежки
как ще се справям след това с тях, ще си е моя работа
големите думи, но с малко чувство, унижават
и по- добре ако някой забрави да ги изрече
това не значи, че надробяват усещането на дребно ( то пак не може да се събере в теб)
големите думи, казвани често, обезверяват - сякаш чудото им намалява ( а ние сме скъперници за собствените чудеса)
големите думи, най- общо казано, много задължават
оставят дупки
оставят следи от изгорено, ухапано, пробито
оставят вкус и аромат и правят спомени
пък ние сме сега
утре е след не- знам- колко- си мигвания разстояние, вчера е много далеч
обърках се
в малки и големи думи, в желание и нежелание, в разни стандартни и нестандартни изпълнения (или пък всичко е еднакво. но нали аз го усещам по друг начин, тогава има ли значение), в аз- ти разговори, в те- думи
сещате ли се за "Сърцата на тримата"?
'гръб до гръб двамина с тебе
бихме с цял екипаж...'
i wish i could say it to someone
16.6.06
...
"и най- добре скроените мечти на
мишките и хората
често пътека погрешна
поемат"
е казал Робърт Бърнс- един от любимите ми автори се е наел да опише тази пътека ( но никога не е само това)
а крайната спирка е все на изток от рая, без значение от посоката ( надявам се аз)
тези дни са предизпитни и въпросите за пътищата и посоките са влеезли под кожата на всички, та когато "ами ако"тата ми дотегнат много, просто махам с ръка, защото
искам да действам
и да става нещо
искам да движа, да съм причина, следствие, последствие
"летете облаци.
червени облааци- и знайте. живея аз."
след тези дни в Пловдив още не знам къде съм, а резултаът е 5.20 (можех и по-добре, можех и по- зле)
и една топла сънливост, за която няма време- избутана е някъде назад
харесах си тераса
на най- високото място
най- близо до небето
и над дърветата, почти над дъжда, но не и над вятъра
съвсем скоро (дни) и съм в София и типичното кълбо от нерви е навсякъде в мен- малко ме е страх, малко ме гъделичка, малко ме буди и много ми харесва
но в момента съм единствено ->
It was a filthy block of flats
Trash was on the floor
A stink was in my nose
Hinges off the doors
She took me in her room
All was spic and span
Fixed me up a drink
Turned down all the lamps
And the rain fell down
On the cold hard ground
And the phone kept ringing
And we made sweet love
Why do we live in this strange grey town
They build it up and let it all fall down
Feel like we're living in a battleground
Everybody's jazzed
Why do we live in this strange grey town
The paint is peeling and the sky turned brown
The bankers are wankers, every Thursday night
They just vomit on that ground
And the rain fell down
The cold grey town
And the phone kept ringing
And we made sweet love
Everybody's dreaming
Everybody's scheming
Until the rain fall down
She cooked me up some eggs
Then she made some tea
Kissed me on the cheek
And I turned on her TV
It was all the usual crap
All the usual sleaze
For ten thousand quid
Some bimbo spilled the beans, yeah
And the rain fell down
On the cold grey town
And the phone kept ringing
And we made sweet love
And the rain fell down
And we made, and we made, and we made sweet love
And the phone kept, the phone kept.. ringing...
Yeah!
Yeah
And the phone kept ringing
The phone kept ringing, yeah
And the rain... rain... rain... rain.... rain... rain... rain...
и ми отива! (има нещо в начина, по който пее sweet love - едно такова... тръпкаво, лежерно мммм)
мишките и хората
често пътека погрешна
поемат"
е казал Робърт Бърнс- един от любимите ми автори се е наел да опише тази пътека ( но никога не е само това)
а крайната спирка е все на изток от рая, без значение от посоката ( надявам се аз)
тези дни са предизпитни и въпросите за пътищата и посоките са влеезли под кожата на всички, та когато "ами ако"тата ми дотегнат много, просто махам с ръка, защото
искам да действам
и да става нещо
искам да движа, да съм причина, следствие, последствие
"летете облаци.
червени облааци- и знайте. живея аз."
след тези дни в Пловдив още не знам къде съм, а резултаът е 5.20 (можех и по-добре, можех и по- зле)
и една топла сънливост, за която няма време- избутана е някъде назад
харесах си тераса
на най- високото място
най- близо до небето
и над дърветата, почти над дъжда, но не и над вятъра
съвсем скоро (дни) и съм в София и типичното кълбо от нерви е навсякъде в мен- малко ме е страх, малко ме гъделичка, малко ме буди и много ми харесва
но в момента съм единствено ->
It was a filthy block of flats
Trash was on the floor
A stink was in my nose
Hinges off the doors
She took me in her room
All was spic and span
Fixed me up a drink
Turned down all the lamps
And the rain fell down
On the cold hard ground
And the phone kept ringing
And we made sweet love
Why do we live in this strange grey town
They build it up and let it all fall down
Feel like we're living in a battleground
Everybody's jazzed
Why do we live in this strange grey town
The paint is peeling and the sky turned brown
The bankers are wankers, every Thursday night
They just vomit on that ground
And the rain fell down
The cold grey town
And the phone kept ringing
And we made sweet love
Everybody's dreaming
Everybody's scheming
Until the rain fall down
She cooked me up some eggs
Then she made some tea
Kissed me on the cheek
And I turned on her TV
It was all the usual crap
All the usual sleaze
For ten thousand quid
Some bimbo spilled the beans, yeah
And the rain fell down
On the cold grey town
And the phone kept ringing
And we made sweet love
And the rain fell down
And we made, and we made, and we made sweet love
And the phone kept, the phone kept.. ringing...
Yeah!
Yeah
And the phone kept ringing
The phone kept ringing, yeah
And the rain... rain... rain... rain.... rain... rain... rain...
и ми отива! (има нещо в начина, по който пее sweet love - едно такова... тръпкаво, лежерно мммм)
преки пътища
искам да споделя
"Преките пътища на мисис Тод"
какво се крие в километрите на намаляващото разстояние - ако прочетете, ще се разбере
а после
"Четенето на един дълъг роман е като щастлива любовна връзка. Разказът е съвсем друго нещо - разказът е като бърза целувка на непознат в мрака. Целувките могат да бъдат кратки, а краткостта им само увеличава тяхната привлекателност.
А сега край на рекламата.
Хвани ръката ми. Дръж се здраво. Ще минем през страшни места, но мисля, че знам пътя. Само не се пускай. И ако те целуна в мрака, не се притеснявай, защото ти си моята любов"
Стивън Кинг
"Преките пътища на мисис Тод"
какво се крие в километрите на намаляващото разстояние - ако прочетете, ще се разбере
а после
"Четенето на един дълъг роман е като щастлива любовна връзка. Разказът е съвсем друго нещо - разказът е като бърза целувка на непознат в мрака. Целувките могат да бъдат кратки, а краткостта им само увеличава тяхната привлекателност.
А сега край на рекламата.
Хвани ръката ми. Дръж се здраво. Ще минем през страшни места, но мисля, че знам пътя. Само не се пускай. И ако те целуна в мрака, не се притеснявай, защото ти си моята любов"
Стивън Кинг
12.6.06
...
аз съм до теб
да, аз винаги съм до теб ('не искам да те победя')
и когато се събуждаш
и когато пътуваш
малка точка сред хиляди подобни
когато се прибираш вечер уморен и не те чака нищо друго освен
теб
защото аз съм ти
и е вече крайно време да го разбера
аз съм ти непрекъснато
'искам само една съдба
да намирам красота'
създавам си проекция на образ и трудно се отказвам от него
аз съм ти, дори когато стискаме ръце
с една такава... на мен ми се струва измъчена усмивка
не е смешно - ' с болка заспива нощта'
по- скоро малко тъжно
трябва да се направи място и за другите
другите Ти около мен
дай ми само една дума и
ще нарисувам целия ти живот
а след толкова разговори
вече не съм сигурна
аз ли съм
ти ли си
или са времето и навикът
никой не знае кой ще е утре ( 'ние сме горди
боли,
но въпреки това')
аз обикновено живея в две вечери
едната тук, другата на някакви си километри
но не съжалявам
'не помня и не виждам теб
прекрасен ден
ти ще стоиш пред мен'
Отрежи!
да, аз винаги съм до теб ('не искам да те победя')
и когато се събуждаш
и когато пътуваш
малка точка сред хиляди подобни
когато се прибираш вечер уморен и не те чака нищо друго освен
теб
защото аз съм ти
и е вече крайно време да го разбера
аз съм ти непрекъснато
'искам само една съдба
да намирам красота'
създавам си проекция на образ и трудно се отказвам от него
аз съм ти, дори когато стискаме ръце
с една такава... на мен ми се струва измъчена усмивка
не е смешно - ' с болка заспива нощта'
по- скоро малко тъжно
трябва да се направи място и за другите
другите Ти около мен
дай ми само една дума и
ще нарисувам целия ти живот
а след толкова разговори
вече не съм сигурна
аз ли съм
ти ли си
или са времето и навикът
никой не знае кой ще е утре ( 'ние сме горди
боли,
но въпреки това')
аз обикновено живея в две вечери
едната тук, другата на някакви си километри
но не съжалявам
'не помня и не виждам теб
прекрасен ден
ти ще стоиш пред мен'
Отрежи!
10.6.06
mad world
all around me are familiar faces
worn out places
worn out faces
bright and early for the daily races
going nowhere
going nowhere
their tears are filling up their glasses
no expression
no expression
hide my head I wanna drown my sorrow
no tomorrow
no tomorrow
and I find I kind of funny
i find it kind of sad
the dreams in which I’m dying are the best I’ve ever had
i find it hard to tell you
i find it hard to take
when people run in circles its a very very
mad world
mad world
children waiting for the day they feel good
happy birthday
happy birthday
and I feel the way that every child should
sit and listen
sit and listen
went to school and I was very nervous
no one knew me
no one new me
hello teacher tell me
what’s my lesson
look right through me
look right through me
and I find I kind of funny
i find it kind of sad
the dreams in which I’m dying are the best I’ve ever had
i find it hard to tell you
i find it hard to take
when people run in circles its a very very
mad world
mad world
enlarging your world
mad world
всеки път, в края.. тази песен..не може да свърши по друг начин
искам да говоря
и за онзи разказ на Греъм Грийн - когато рушиш може и да създаваш, зависи какво сгромолясваш в краката си, нали
виж през мен
не съм само очертания, сбити в тяло
не съм само ъгли, само очи, ръце, крака, които стигат донякъде
ама накрая се засмя, нали?
не искам да знам какво става
не искам да виждам как някакво бъдеще протяга ръка и ме носи със себе си
нещо като тих бунт навсякъде, никакви шумни революции повече - те стават вътре и кънтят само в главата - и там никой не чака
о не, разбира се... нали навсякъде си вкъщи там и която и врата да отвориш, ти стоиш зад нея и в който и прозорец да погледнеш, ти сядашна масата и да се бунтуваш срещу себе си за някого е немислимо
искам да кажа - понякога не ти е ясно, защо искаш да крещиш, нали?
обаче се задушаваш и не ти се върви по тези улици, не ти се казват тези думи, не ти се гледат тези блокове и градини - всички праволинейни, ама в кръг
и после в огледалото, и не само там, и когато нещата се объркат защо все трябва някой да те спасява
"Имаш добро сърце. Понякога това е достатъчно да те пази, където и да се намираш. - После поклати глава. Но в повечето случаи не помага."
7.6.06
сухи цветя
ммм, изпитът е утре, а снощи, докато заспивах тази песен в главата ми
чух лек шум
от грамофона,
сладък е старият звук.
чух как хвалиш миналите времена,
ония светли дни..
чух въпрос,
помня ли още песните
от слънце и кал?
а ти къде си?
деца на цветята, нали бяхме ние това..
само че аз,
любима, май все едно,
че догарям и се топя..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме тогава това..
само че аз,
любима, май все едно,
че догарям и се топя..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това.. (повтаря се поне още 2 пъти)
доста често всъщност...
хм, и едно стихо (не е мое, разбира се), което стои, написано на вратата с големи черни букви ( оффф, добре, че няма как да разбере), но аз си го харесвам (много, много)... а и май няма значение, притеснено ми е, искам да се справя, това сякаш е залепнало за устните ми и точка
Да бе река,
да те преплувам,
ще се забавя малко
и ще продължа.
Да беше планина,
да те премина,
макар и трудно
пак ще продължа.
Да бе гора,
да те пребродя,
ще си почина в сенките ти
и ще продължа.
Но ти като пожар,
като необуздана огнена стихия,
подпалила си всичко в мен
и тук ще спра.
Ще гледам пламъците
разгневени,
несигурен във
своята съдба,
но тук оставам,
пътят ми при тебе ме доведе,
без твоят огън
няма как да продължа.
коремът ми се сви на топка
спомням си разни неща
искам разни неща
look nasty'n'stuff
започва се, само че няма като миналата година, аз съм целеустремена. желаеща и хахаха, малко избухваща ( сега, точно сега)
чух лек шум
от грамофона,
сладък е старият звук.
чух как хвалиш миналите времена,
ония светли дни..
чух въпрос,
помня ли още песните
от слънце и кал?
а ти къде си?
деца на цветята, нали бяхме ние това..
само че аз,
любима, май все едно,
че догарям и се топя..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме тогава това..
само че аз,
любима, май все едно,
че догарям и се топя..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това..
ние май,
вече сме най-
сламено-сухи цветя,
с нови лица,
с нови очи,
а не беше така,
не бяхме това.. (повтаря се поне още 2 пъти)
доста често всъщност...
хм, и едно стихо (не е мое, разбира се), което стои, написано на вратата с големи черни букви ( оффф, добре, че няма как да разбере), но аз си го харесвам (много, много)... а и май няма значение, притеснено ми е, искам да се справя, това сякаш е залепнало за устните ми и точка
Да бе река,
да те преплувам,
ще се забавя малко
и ще продължа.
Да беше планина,
да те премина,
макар и трудно
пак ще продължа.
Да бе гора,
да те пребродя,
ще си почина в сенките ти
и ще продължа.
Но ти като пожар,
като необуздана огнена стихия,
подпалила си всичко в мен
и тук ще спра.
Ще гледам пламъците
разгневени,
несигурен във
своята съдба,
но тук оставам,
пътят ми при тебе ме доведе,
без твоят огън
няма как да продължа.
коремът ми се сви на топка
спомням си разни неща
искам разни неща
look nasty'n'stuff
започва се, само че няма като миналата година, аз съм целеустремена. желаеща и хахаха, малко избухваща ( сега, точно сега)
Subscribe to:
Posts (Atom)